Фолклорните събори и фестивали на България
Българските традиции са носители на национална еднаквост, а корените им търсим в далечното минало, крепко преплетени с историята и християнската вяра. През годините наследените обичаи се пазят и обогатяват, като доказателството за това през днешния ден е богатият културен календар, който включва десетки интернационалните и национални фестивали и събори. А къде, с изключение на на обичаен събор, можеш да усетиш тръпката и атмосферата на обичайна просвета и да се насладиш на същински празник. Опиянен от песни, свирни, танци и подплатен от задоволително количество домашни вино и ракия (не е задължително), осезаемо усещаш и се насищаш с достоверен български фолклор.
Древните светилища на България
Красивите малко известни манастири на България
10 архаични думи, чието значение вашите деца евентуално не знаят
Събори (или сборове) и празници на обитаемото място има всяко село и град в България, само че огромните и известни фестивали на националното творчество, с годините се трансформират в привлекателен център и за доста чужденци. За популяризирането на едно такова събитие медийната поддръжка е от извънредно значение, а за съхранението и социализирането му е нужна целенасочена държавна културна политика.
През 1898 година отец Ангел Инджов, духовник в с. Соколовци, пръв дава концепция за общ събор в Родопите. Неусетно поколенията трансформират тези сбирки в традиция. Със своята 100-годишна история Роженският събор е страж на традициите и носи духа на българщината. Наследство, в което намираме идентичността си като нация. Днес знак на събора е самобитният гайдарски оркестър „ Сто каба гайди “. Съборът продължава два дни. Открива се с химна на Родопите „ Бела съм, бела, юначе “ под съпровода на „ Стоте гайди “.
Фестивал на фолклорната носия Жеравна. Фондация “Българе “, община Котел, село Жеравна, “Сдружение за Жеравна “ и „ Бона фиде “ сплотяват напъните си и провеждат неповторим фестивал, който може да се съпостави единствено с машина на времето. Събитието се организира в седмицата след Голямa Богородица, в парк " Добромерица " край Жеравна и събира хиляди хора от всички краища на България, с цел да се веселят, пеят, свирят и танцуват. Единственото изискване присъстващите е да са облечени с фолклорна носия.
Международен фестивал на маскарадните игри „ Сурва “ – Перник. Събитието e най-авторитетната в България и на Балканите изява на обичайни национални игри и традиции с маски. Той разпространява достигнали до през днешния ден разновидности на антична ергенска обредност, част от българската фолклорна традиция. Най-зрелищният и атрактивен елемент е двудневното спортно дефиле на маскарадни групи. Във фестивалната конкуренция вземат участие към 5 000 души в над 90 маскарадни групи от всички етнографски региони на България. 
Международно гайдарско надсвирване село Гела. Първото гайдарско надсвирване започва през 2002 година на Илинденските поляни в смолянското село Гела. Целта на фестивала е да разпространява достоверния родопски фолклор. Надсвирването се организира в три възрастови групи, като наложително изискване за българските участници е осъществяванията да са на каба гайда. Най-малкият гайдар, взел участие в надсвирването, е на 5 години, а най-възрастният – на 85 години.
Нестинарските игри в село Българи - 21 май – празникът на християнските светци Константин и Елена. Нестинарството е една от най-впечатляващите, малко познати и изумителни религиозни практики в България. Основният обред в него е танцуването в жарава – нещо извънредно, зради което традицията на нестинарството е включена в листата на нематералното културно завещание на Юнеско. В България нестинарството е публикувано единствено в пет села в Странджа планина.
Празникът на розата е в чест на българската маслодайна роза и е формалният празник на градовете Казанлък, Карлово, Павел баня, Гурково и Стрелча. През 1903 година жителите на Казанлък за първи път организирали Празник на розата. Той бил отдаден с изключение на на хубостта и цветята, по този начин също и на милосърдието. Организирани били богати изложения с рози и цветя, излети до Шипченския манастир, продавали се особено издадени картички с изгледи от Розовата котловина на тема- розобер и произвеждане на розово масло.
Традиционен събор „ Пирин пее “. Организира се от 1962 година и с помощта на него, през годините известност получават неповторимите мъжки песни от Банско, " женските песни “ от село Долен и Сатовча. Концертите на фолклорните реализатори и състависе организират на всяка четна година в разложка околност „ Предела “. На събитието се демонстрират мостри на националната ария, танци, обреди, занаяти, удивителни костюми и украшения, везмо и шевици, религиозно-езическиритуали.
Международен фолклорен фестивал Бургас. Фестивалът е снован през 1965 година, организира се всяка година през август и е с интернационален статут. Организира под надпис „ Да съхраним завещаното от нашите предшественици и го предадем на своите деца “. Обикновено събитието няма конкурсен темперамент и включва концерти на сцената на Летен спектакъл Бургас, открити естради, празнични дефилета, изложба-базар на обичайни сувенири, проява на национални занаяти.
Национален събор на българското национално творчество „ Копривщица “. Съборът води началото си от 1965 година и разпространява българския национален фолклор, като събира на едно място певчески и танцови ансамбли от цялата страна. Фестивалът се организира през пет години в местността Войводенец. Всички участващи показват стратегии, учредени на фолклора от региона, от която идват. Сред участниците има и задгранични групи, пресъздаващи български национални танци и традиции. 
Международен фолклорен фестивал на инструменталните и танцови групи – Раднево. Провежда се през септември в градския парк на Раднево. Първото издание на фестивала датира от 1998 година под името Международен фестивал на инструменталните групи. През годините на своето битие, той се оформя като фестивал на инструменталното и танцово изкуство. На неговата сцена са гостували инструментални групи и танцови ансамбли от Русия, Украйна, Турция, Полша, Швеция, Франция, Сърбия, Германия, Унгария.
