Последен шанс за евтино следване в Англия
Българските претенденти за висшисти на Острова понижават
Българите, които сега чакат отговор от британски университети дали са признати да следват в тях, евентуално ще са последните късметлии, имащи право на по-евтино обучение в Обединеното кралство.
Това излиза наяве от публикувани по отношение на Брекзит инструкции на английското държавно управление.
Според тях признатите през образователната 2020/2021 година европейски студенти
ще продължат да заплащат
колкото и английските си
сътрудници - до 9250 паунда годишно,
и това ще важи за целия им курс на образование, без значение дали таксите за жители на Европейски Съюз през идващите години ще се усилват. Освен това ще могат да аплайват за нисколихвени студентски заеми, с помощта на които доста наши сънародници през последните години следват на Острова. Схемата е извънредно удобна за европейските студенти, изключително тези, идващи от страни с по-нисък витален стандарт, каквато е България.
Британското държавно управление отпуска до 9000 паунда на човек годишно, които покриват таксите за образование. Отделно дава и пари за прехрана. Заемите са при доста ниска рента и изплащането им стартира, когато студентът приключи, тръгне на работа и стигне избран приход. За България той е 12 000 паунда годишно, а за Англия – 21 000.
От английското държавно управление твърдят, че до края на тази година нищо няма да се промени за европейските студенти във Англия, защото работи временен интервал по излизането на страната от Евросъюза. Приетите да следват обаче ще би трябвало да аплайват по схемата за уседналост на жители от Европейски Съюз, която им подсигурява достъп до публични услуги, като да вземем за пример гратис опазване на здравето. Крайният период да го създадат е 30 юни идната година.
Отпускането на нисколихвени студентски заеми също ще важи за целия курс на образование, само че единствено в случай че претендентът има статут за уседналост. Той е безвъзмезден и за него се кандидатства посредством специфичен държавен уебсайт. Представлява електронно позволение за престой.
Големият въпрос е обаче какво ще се случва от идната година, когато преходният интервал евентуално ще завърши. Британското държавно управление дава обещание, че ще направи задоволително рано ново обяснение по въпроса, само че някои университети към този момент показаха опасения, че времето за това изтича. Причината е, че откакто приключат с акцията за кандидатстване за образователната 2020/2021 година, което нормално в огромна част от вузовете се случва до края на януари, те стартират подготовка за идната образователна година.
А схемата за кандидатстване се отваря още веднъж през септември и за някои търсени специалности като медицина и стоматология или пък университети като Оксфорд и Кеймбридж завършва в средата на октомври.
Така че всяко закъснение за изискванията през образователната 2021/2022 година може да отблъсне доста евентуални претенденти. Прогнозите са, че
управляващите в Лондон ще
изравнят правата
на европейските студенти
с останалите чужденци
след преходния интервал, както към този момент оповестиха, че ще създадат във връзка с имиграционната си политика. Това значи, че таксите от 10 000 до 38 000 паунда годишно, които сега заплащат жителите на страни отвън Европейски Съюз, ще важат ѝ за европейците, които желаят да следват в британски вузове. Освен това те към този момент няма да имат право да получават нисколихвени студентски заеми и ще би трябвало да аплайват за виза.
Според огласените досега проекти, в случай че Лондон и Брюксел не реализиран някаква съответна сделка по въпроса през преходния интервал, влизащите за първи път във Англия европейски студенти ще би трябвало да аплайват от идната година за особено позволение или виза.
Обещанието е това да става относително елементарно, онлайн и против дребна такса. Разрешителното ще обезпечава престой до 36 месеца. Броят на идващите във Англия от Европейски Съюз студенти стартира да понижава още след референдума за Брекзит през 2016 година
Последната огласена предходната година статистика демонстрира, че в английските университети са се обучавали 458 490 задгранични студенити, което е 19,6% от всички последващи в Обединеното кралство. Две трети от тях са били от страни отвън Европейски Съюз, като преди всичко е Китай със 106 530 души. На второ място е Индия, която е изпратила 19 750 студенти, а трети са Съединени американски щати с 18 885.
България се подрежда чак на 20-а позиция.
Следващите във
Англия
сънародници са 6040,
което е с 4% по-малко спрямо миналата година. Сред страните от Европейски Съюз с максимален брой студенти в Обединеното кралство са Италия, Франция и Германия, които изпращат по към 13 000 души.
Освен неяснотите за таксите, които ще заплащат европейците след Брекзит, има и още една огромна причина, поради която английските вузове не им се костват към този момент толкоз привлекателни – отпадането на взаимно признание на дипломи, което съществува в границите на Европейски Съюз. Това значи, че приключилите в английски вузове е допустимо да би трябвало да поставят спомагателни изпити, с цел да бъдат приети квалификациите им в някои европейски страни.
Европейската комисия заяви, че това няма да се отнася за приключилите преди края на тази година, само че не е ясно какво ще става по-късно. Англия разгласи, че ще спре автоматизираното признание на европейски дипломи от идната година и ще работи за реализиране на двустранни сделки по въпроса с другите страни. До момента тя е сключила съглашения за правата на жителите им след Брекзит с четири страни – Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария, които включват и признание на професионални квалификации.
За да усили привлекателността на следването във Англия, английското държавно управление заложи в новата си имиграционна система, че приключилите висше обучение ще могат да остават още две години в страната, с цел да си търсят работа. Досега за европейските младежи нямаше ограничавания и те бяха третирани като британските си сътрудници. Плановете обаче са правата им да бъдат изравнени и по този въпрос с тези на останалите чужденци, които до момента имаха единствено 4 месеца, с цел да се осъществят на английския трудов пазар.
От неправителствената организацията “Мигрейшън уоч ” оповестиха, че новият по-дълъг период за търсене на работа не е положително решение.
“Това е неразумна стъпка, която евентуално ще докара до това, че приключилите във Англия чужденци ще останат в страната единствено с цел да зареждат рафтовете в магазините. Нашите университети притеглят рекорден брой непознати студенти. Така че
няма потребност да
се девалвира
образователната виза,
като се трансформира
в задна врата
за намиране на работа
в страната ”, споделя Алп Мехмет от организацията. Даже се появиха информации, че някои университети оферират по 1000 паунда на претенденти, които отсрочат следването с година, с цел да се оправят вузовете с огромния напор. Например това се отнася за искащите да станат медицински сестри.
От завършващите годишно сред 170 000 и 185 000 чужденци от страни отвън Европейски Съюз едвам 6300 са сменили студентската си виза с такава за висококвалифицирани експерти, което значи, че на тях им е била препоръчана работа с годишно възнаграждение от най-малко 20 800 паунда.
Други 450 души са получили визи за изключително търсени специалисти, а към 40 000 студентски визи са били продължени, което значи, че притежателите им са останали още да учат в Обединеното кралство. За останалите към 100 000 няма надеждни данни дали са напуснали страната.
Шотландия обаче може
едностранно
да се причисли
към програмата “Еразъм + ”
за продан на студенти след Брекзит, предизвести министърът на шотландското висше обучение Ричард Локхед. Пред студенти в Абърдийн той сподели, че държавното управление ще ускори напъните си да остави вратите отворени за европейски студенти.
“Еразъм ” би трябвало да завърши за Англия в края на тази година, макар че държавното управление в Лондон дава очаквания, че ще може да обезпечи други схеми за студентски продан сред английските университети и тези в Европейски Съюз. Локхед успокои студентите, че Шотландия ще опита независимо да се причисли към “Еразъм ”, в случай че Англия не го стори от идната година. Страни отвън Европейски Съюз могат да са сътрудници в схемата, в случай че дават отговор на избрани критерии, само че досега са допускани единствено страни, а не самостоятелни области.
Българите, които сега чакат отговор от британски университети дали са признати да следват в тях, евентуално ще са последните късметлии, имащи право на по-евтино обучение в Обединеното кралство.
Това излиза наяве от публикувани по отношение на Брекзит инструкции на английското държавно управление.
Според тях признатите през образователната 2020/2021 година европейски студенти
ще продължат да заплащат
колкото и английските си
сътрудници - до 9250 паунда годишно,
и това ще важи за целия им курс на образование, без значение дали таксите за жители на Европейски Съюз през идващите години ще се усилват. Освен това ще могат да аплайват за нисколихвени студентски заеми, с помощта на които доста наши сънародници през последните години следват на Острова. Схемата е извънредно удобна за европейските студенти, изключително тези, идващи от страни с по-нисък витален стандарт, каквато е България.
Британското държавно управление отпуска до 9000 паунда на човек годишно, които покриват таксите за образование. Отделно дава и пари за прехрана. Заемите са при доста ниска рента и изплащането им стартира, когато студентът приключи, тръгне на работа и стигне избран приход. За България той е 12 000 паунда годишно, а за Англия – 21 000.
От английското държавно управление твърдят, че до края на тази година нищо няма да се промени за европейските студенти във Англия, защото работи временен интервал по излизането на страната от Евросъюза. Приетите да следват обаче ще би трябвало да аплайват по схемата за уседналост на жители от Европейски Съюз, която им подсигурява достъп до публични услуги, като да вземем за пример гратис опазване на здравето. Крайният период да го създадат е 30 юни идната година.
Отпускането на нисколихвени студентски заеми също ще важи за целия курс на образование, само че единствено в случай че претендентът има статут за уседналост. Той е безвъзмезден и за него се кандидатства посредством специфичен държавен уебсайт. Представлява електронно позволение за престой.
Големият въпрос е обаче какво ще се случва от идната година, когато преходният интервал евентуално ще завърши. Британското държавно управление дава обещание, че ще направи задоволително рано ново обяснение по въпроса, само че някои университети към този момент показаха опасения, че времето за това изтича. Причината е, че откакто приключат с акцията за кандидатстване за образователната 2020/2021 година, което нормално в огромна част от вузовете се случва до края на януари, те стартират подготовка за идната образователна година.
А схемата за кандидатстване се отваря още веднъж през септември и за някои търсени специалности като медицина и стоматология или пък университети като Оксфорд и Кеймбридж завършва в средата на октомври.
Така че всяко закъснение за изискванията през образователната 2021/2022 година може да отблъсне доста евентуални претенденти. Прогнозите са, че
управляващите в Лондон ще
изравнят правата
на европейските студенти
с останалите чужденци
след преходния интервал, както към този момент оповестиха, че ще създадат във връзка с имиграционната си политика. Това значи, че таксите от 10 000 до 38 000 паунда годишно, които сега заплащат жителите на страни отвън Европейски Съюз, ще важат ѝ за европейците, които желаят да следват в британски вузове. Освен това те към този момент няма да имат право да получават нисколихвени студентски заеми и ще би трябвало да аплайват за виза.
Според огласените досега проекти, в случай че Лондон и Брюксел не реализиран някаква съответна сделка по въпроса през преходния интервал, влизащите за първи път във Англия европейски студенти ще би трябвало да аплайват от идната година за особено позволение или виза.
Обещанието е това да става относително елементарно, онлайн и против дребна такса. Разрешителното ще обезпечава престой до 36 месеца. Броят на идващите във Англия от Европейски Съюз студенти стартира да понижава още след референдума за Брекзит през 2016 година
Последната огласена предходната година статистика демонстрира, че в английските университети са се обучавали 458 490 задгранични студенити, което е 19,6% от всички последващи в Обединеното кралство. Две трети от тях са били от страни отвън Европейски Съюз, като преди всичко е Китай със 106 530 души. На второ място е Индия, която е изпратила 19 750 студенти, а трети са Съединени американски щати с 18 885.
България се подрежда чак на 20-а позиция.
Следващите във
Англия
сънародници са 6040,
което е с 4% по-малко спрямо миналата година. Сред страните от Европейски Съюз с максимален брой студенти в Обединеното кралство са Италия, Франция и Германия, които изпращат по към 13 000 души.
Освен неяснотите за таксите, които ще заплащат европейците след Брекзит, има и още една огромна причина, поради която английските вузове не им се костват към този момент толкоз привлекателни – отпадането на взаимно признание на дипломи, което съществува в границите на Европейски Съюз. Това значи, че приключилите в английски вузове е допустимо да би трябвало да поставят спомагателни изпити, с цел да бъдат приети квалификациите им в някои европейски страни.
Европейската комисия заяви, че това няма да се отнася за приключилите преди края на тази година, само че не е ясно какво ще става по-късно. Англия разгласи, че ще спре автоматизираното признание на европейски дипломи от идната година и ще работи за реализиране на двустранни сделки по въпроса с другите страни. До момента тя е сключила съглашения за правата на жителите им след Брекзит с четири страни – Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария, които включват и признание на професионални квалификации.
За да усили привлекателността на следването във Англия, английското държавно управление заложи в новата си имиграционна система, че приключилите висше обучение ще могат да остават още две години в страната, с цел да си търсят работа. Досега за европейските младежи нямаше ограничавания и те бяха третирани като британските си сътрудници. Плановете обаче са правата им да бъдат изравнени и по този въпрос с тези на останалите чужденци, които до момента имаха единствено 4 месеца, с цел да се осъществят на английския трудов пазар.
От неправителствената организацията “Мигрейшън уоч ” оповестиха, че новият по-дълъг период за търсене на работа не е положително решение.
“Това е неразумна стъпка, която евентуално ще докара до това, че приключилите във Англия чужденци ще останат в страната единствено с цел да зареждат рафтовете в магазините. Нашите университети притеглят рекорден брой непознати студенти. Така че
няма потребност да
се девалвира
образователната виза,
като се трансформира
в задна врата
за намиране на работа
в страната ”, споделя Алп Мехмет от организацията. Даже се появиха информации, че някои университети оферират по 1000 паунда на претенденти, които отсрочат следването с година, с цел да се оправят вузовете с огромния напор. Например това се отнася за искащите да станат медицински сестри.
От завършващите годишно сред 170 000 и 185 000 чужденци от страни отвън Европейски Съюз едвам 6300 са сменили студентската си виза с такава за висококвалифицирани експерти, което значи, че на тях им е била препоръчана работа с годишно възнаграждение от най-малко 20 800 паунда.
Други 450 души са получили визи за изключително търсени специалисти, а към 40 000 студентски визи са били продължени, което значи, че притежателите им са останали още да учат в Обединеното кралство. За останалите към 100 000 няма надеждни данни дали са напуснали страната.
Шотландия обаче може
едностранно
да се причисли
към програмата “Еразъм + ”
за продан на студенти след Брекзит, предизвести министърът на шотландското висше обучение Ричард Локхед. Пред студенти в Абърдийн той сподели, че държавното управление ще ускори напъните си да остави вратите отворени за европейски студенти.
“Еразъм ” би трябвало да завърши за Англия в края на тази година, макар че държавното управление в Лондон дава очаквания, че ще може да обезпечи други схеми за студентски продан сред английските университети и тези в Европейски Съюз. Локхед успокои студентите, че Шотландия ще опита независимо да се причисли към “Еразъм ”, в случай че Англия не го стори от идната година. Страни отвън Европейски Съюз могат да са сътрудници в схемата, в случай че дават отговор на избрани критерии, само че досега са допускани единствено страни, а не самостоятелни области.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ