Георги Раковски - име, което не трябва да забравяме
Българските имена, които би трябвало да знаем и помним са огромен брой. Много са хората, които са оставили след себе си подобен ослепителен отпечатък, че ехото от техните каузи кънти и през днешния ден и ще продължава да кънти и отсега нататък, в случай че вярно и деликатно съхраним историята си за бъдещите генерации.
Такова име е и това на Георги Раковски, което е доста повече от столичен бул. и гимназия в центъра на София. Георги Раковски е популярен българин, за който всички са чували, само че малко знаят нещо за него. Той е бил преподавател, преводач, публицист, редактор и най-много бунтовник, който доста интензивно е взел участие в битката за независимост на българите
Кой е Раковски?
Георги Стойков (Сава) Раковски е роден с името Съби Стойков Попович. Той е изтъкнат български журналист, публицист, историк, етнограф и основател на революционното придвижване за избавление на България.
Семейството
Родното му място е град Котел. Там, през месец април 1821 година в относително заможно семейство се ражда един предстоящ популярен българин. Рождената му дата е 2 април (14 април по нов стил). Раковски е кръстен на своя дядо, Съби Попович, който е прочут търговец на кожи и поддържа оживени връзки с огромен брой румънски градове. Чорбаджи Стойко Попович е почитан българин и лидер на локалните еснафи. Той е родом от сливенското село Раково, откъдето идва и приемното фамилното име Рàковски. Майката на Раковски, Руска, е сестра на Георги Мамарчев, един от уредниците на Велчовата завера през 1835 година в Търново. Точно това кара Раковски да смени името си на Георги, в чест на своя прочут вуйчо.
Образование
Георги Раковски е бил извънредно грамотен човек, с изключение на килийното учебно заведение, в което е бил, той е учил и в Цариград, в влиятелно за това време образователно заведение. Там Раковски учи философия, сладкодумство, калиграфия, богословие, математика, латински език, гръцки език, физика, химия, френски, персийски, арабски, санскрит и други предмети. Под въздействие най-много на Неофит Бозвели, само че също по този начин на Иларион Макариополски и Сава Доброплодни, Раковски се включваи и в битката за църковна самостоятелност.
Революционна активност
Георги Раковски е имал доста развито национално възприятие и където е успявал се е включвал в разнообразни битки и национални придвижвания за независимост. Често е бил задържан, даже един път наказан на гибел, само че е бил спасяван от видни еснафи и други негови поддръжници. Съдбата си знае работата, въпреки всичко той е индивидът, който ще даде началото на революционните комитети у нас.
Раковски е лежал и три години в затвор в Цариград, от 1845 до 1848 година Когато излиза на независимост, той още веднъж продължава своята доста актива революционна активност. През интервала 1851 година – 1854 г, той написа няколко текста, които са непокътнати до през днешния ден в ръкопис: „ Три съня “, „ Неповинен българин “ и „ Дневник на четата “. След експлоадирането на Кримската война (1853 г.). Раковски дружно с дребна група българи, основава в Свищов „ Тайното общество “, което има няколко цели и задания, само че главните са да събира пари за Освобождението и сведения за османските войски. Въпросното „ Тайно общество “ приема като свое знаме това на бъдещата българска република, трибагреника – бяло, зелено и алено.
За да може да съберат повече сведения за османците, Раковски и неговите приятели отиват като преводачи в турската войска. Намеренията им са разкрити бързо и той още веднъж е задържан. При отвеждането му в Цариград съумява да избяга.
Последни години
В края на 1866 година Раковски образува „ Върховно национално българско гражданско шефство “ в лицето на Тайния централен български комитет (ТЦБК). През 1866 година той още веднъж посещава Руската империя, като прекарва известно време в Кишинев, Каприянския манастир и Одеса и минава през българските колонии в Южна Бесарабия. Неговата основа цел е била да събере пари за образуване на въоръжени чети, както и да приготви бесарабските българи за присъединяване в тях. За страдание, Раковски не реализира огромен триумф с намирането на средства, тъй като по това време е имало доста огромен напън на съветската полиция върху българската общественост в Одеса.
На 1 януари 1867 година новата организация издава „ Привременен закон за националните горски чети за 1867-о лято “, в който са били разказани ясни и точни правила за построяването на четите и правата и отговорностите на самите четници в тях и отвън тях. Раковски мощно е вярвал, че със основаването на добре проведени чети ще може да се реализиран мечтаните резултати за по този начин мечтаната и бленувана независимост за българския народ.
През пролетта на 1867 година са били трансферирани четите на Панайот Хитов и на Филип Тотю. На 9 октомври същата година Раковски умира в Букурещ от туберкулоза.
Георги Раковски е бил в действителност един доста деятелен човек. Заминавал се е толкоз доста неща, революционна активност, преподаване, писане (най-известният му труд е поемата „ Горски пасажер “), писал е публикации, редактирал е вестници и списания и какво ли още не. Неговото значение за нашата история е неоспоримо и не трябва да не знаем кой е бил той.
Георги Раковски е бил първият идеолог и уредник на националноосвободителното придвижване в България, както и е негов началник през първите 10 години. Със своята пристрастеност и нестихващи хрумвания и фантазии, той освен слага началото на проведеното националнореволюционно придвижване, само че и го слага на напълно друго равнище – по-организирано и по-дисциплинирано. Богатят опит, който Раковски е натрупал с годините и теоретична му активност са употребявани от идващото потомство български революционери като да вземем за пример, Васил Левски и водачите на Априлското въстание от 1876 г.
Раковски оставя в действителност доста ярки след в доста пластове от живота на българския народ, със своята писателска, журналистическа и публицистична активност. Целият му живот е бил отдаден на делото за избавление на България от османско господство.
Знаейки кой е Левски и към този момент и Раковски, може да стигнем до извода, че те са две елементи от едно цяло. Те са двете съществени части от една концепция за независимост, която се е зародила в доста хора тогава, само че малко на брой като тях са се осмелили да мечтаят гласно и да работят. И добре, че са били те, другояче кой знае каква щеше да е ориста на България през днешния ден. Но каква е и в този момент? Дали Раковски и Левски са мечтали за такава България и какво биха споделили в този момент за нас – дали сме свободни или сме плебеи? Ето нещо, върху, което би трябвало всички доста хубаво да се замислим.
Още от създателя:
Такова име е и това на Георги Раковски, което е доста повече от столичен бул. и гимназия в центъра на София. Георги Раковски е популярен българин, за който всички са чували, само че малко знаят нещо за него. Той е бил преподавател, преводач, публицист, редактор и най-много бунтовник, който доста интензивно е взел участие в битката за независимост на българите
Кой е Раковски?
Георги Стойков (Сава) Раковски е роден с името Съби Стойков Попович. Той е изтъкнат български журналист, публицист, историк, етнограф и основател на революционното придвижване за избавление на България.
Семейството
Родното му място е град Котел. Там, през месец април 1821 година в относително заможно семейство се ражда един предстоящ популярен българин. Рождената му дата е 2 април (14 април по нов стил). Раковски е кръстен на своя дядо, Съби Попович, който е прочут търговец на кожи и поддържа оживени връзки с огромен брой румънски градове. Чорбаджи Стойко Попович е почитан българин и лидер на локалните еснафи. Той е родом от сливенското село Раково, откъдето идва и приемното фамилното име Рàковски. Майката на Раковски, Руска, е сестра на Георги Мамарчев, един от уредниците на Велчовата завера през 1835 година в Търново. Точно това кара Раковски да смени името си на Георги, в чест на своя прочут вуйчо.
Образование
Георги Раковски е бил извънредно грамотен човек, с изключение на килийното учебно заведение, в което е бил, той е учил и в Цариград, в влиятелно за това време образователно заведение. Там Раковски учи философия, сладкодумство, калиграфия, богословие, математика, латински език, гръцки език, физика, химия, френски, персийски, арабски, санскрит и други предмети. Под въздействие най-много на Неофит Бозвели, само че също по този начин на Иларион Макариополски и Сава Доброплодни, Раковски се включваи и в битката за църковна самостоятелност.
Революционна активност
Георги Раковски е имал доста развито национално възприятие и където е успявал се е включвал в разнообразни битки и национални придвижвания за независимост. Често е бил задържан, даже един път наказан на гибел, само че е бил спасяван от видни еснафи и други негови поддръжници. Съдбата си знае работата, въпреки всичко той е индивидът, който ще даде началото на революционните комитети у нас.
Раковски е лежал и три години в затвор в Цариград, от 1845 до 1848 година Когато излиза на независимост, той още веднъж продължава своята доста актива революционна активност. През интервала 1851 година – 1854 г, той написа няколко текста, които са непокътнати до през днешния ден в ръкопис: „ Три съня “, „ Неповинен българин “ и „ Дневник на четата “. След експлоадирането на Кримската война (1853 г.). Раковски дружно с дребна група българи, основава в Свищов „ Тайното общество “, което има няколко цели и задания, само че главните са да събира пари за Освобождението и сведения за османските войски. Въпросното „ Тайно общество “ приема като свое знаме това на бъдещата българска република, трибагреника – бяло, зелено и алено.
За да може да съберат повече сведения за османците, Раковски и неговите приятели отиват като преводачи в турската войска. Намеренията им са разкрити бързо и той още веднъж е задържан. При отвеждането му в Цариград съумява да избяга.
Последни години
В края на 1866 година Раковски образува „ Върховно национално българско гражданско шефство “ в лицето на Тайния централен български комитет (ТЦБК). През 1866 година той още веднъж посещава Руската империя, като прекарва известно време в Кишинев, Каприянския манастир и Одеса и минава през българските колонии в Южна Бесарабия. Неговата основа цел е била да събере пари за образуване на въоръжени чети, както и да приготви бесарабските българи за присъединяване в тях. За страдание, Раковски не реализира огромен триумф с намирането на средства, тъй като по това време е имало доста огромен напън на съветската полиция върху българската общественост в Одеса.
На 1 януари 1867 година новата организация издава „ Привременен закон за националните горски чети за 1867-о лято “, в който са били разказани ясни и точни правила за построяването на четите и правата и отговорностите на самите четници в тях и отвън тях. Раковски мощно е вярвал, че със основаването на добре проведени чети ще може да се реализиран мечтаните резултати за по този начин мечтаната и бленувана независимост за българския народ.
През пролетта на 1867 година са били трансферирани четите на Панайот Хитов и на Филип Тотю. На 9 октомври същата година Раковски умира в Букурещ от туберкулоза.
Георги Раковски е бил в действителност един доста деятелен човек. Заминавал се е толкоз доста неща, революционна активност, преподаване, писане (най-известният му труд е поемата „ Горски пасажер “), писал е публикации, редактирал е вестници и списания и какво ли още не. Неговото значение за нашата история е неоспоримо и не трябва да не знаем кой е бил той.
Георги Раковски е бил първият идеолог и уредник на националноосвободителното придвижване в България, както и е негов началник през първите 10 години. Със своята пристрастеност и нестихващи хрумвания и фантазии, той освен слага началото на проведеното националнореволюционно придвижване, само че и го слага на напълно друго равнище – по-организирано и по-дисциплинирано. Богатят опит, който Раковски е натрупал с годините и теоретична му активност са употребявани от идващото потомство български революционери като да вземем за пример, Васил Левски и водачите на Априлското въстание от 1876 г.
Раковски оставя в действителност доста ярки след в доста пластове от живота на българския народ, със своята писателска, журналистическа и публицистична активност. Целият му живот е бил отдаден на делото за избавление на България от османско господство.
Знаейки кой е Левски и към този момент и Раковски, може да стигнем до извода, че те са две елементи от едно цяло. Те са двете съществени части от една концепция за независимост, която се е зародила в доста хора тогава, само че малко на брой като тях са се осмелили да мечтаят гласно и да работят. И добре, че са били те, другояче кой знае каква щеше да е ориста на България през днешния ден. Но каква е и в този момент? Дали Раковски и Левски са мечтали за такава България и какво биха споделили в този момент за нас – дали сме свободни или сме плебеи? Ето нещо, върху, което би трябвало всички доста хубаво да се замислим.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ