Гребците от Neverest Ocean Row: Хюстън, имахме проблем!
Българските гребци от екипажа Neverest Ocean Row Стефан и Максим Иванови се сблъскаха с следващ проблем по време на задачата си да прекосят Атлантическия океан с гребане. Ето какво написаха татко и наследник в профилите си в обществените мрежи:
“Хюстън, имахме проблеми с руля, само че за в този момент успяхме да го отстраним.
Системата на нашия рул включва:
а) перо от фибростъкло с аква-динамичен NASA профилб) пластмасова кутия, която прикрепя перото към кърмата на лодката чрез две железни осив) железна рамка, която прикрепя пластмасовата кутия към автопилота или въжетата за ръчно ръководство.
Купихме перото с пластмасовата кутия от новаторската Латвийска компания Dotan и до в този момент бяхме доста удовлетворени от тях. Направихме металната рамка сами по наш дизайн.
Това което се случи беше, че горната ос се отчупи и също така, пластмасовата кутия се напука. Тъй като руля е сериозно значима част на лодката, бяхме си взели цяла аварийна система включваща перо, пластмасова кутия и железна рамка.
Бързо сменихме системата с аварийна и поправихме първата като:1) сменихме 4-те винтчета, които прикрепват пластмасовата плочка на оста към пластмасовата кутия с 4 болта с гайки, които би трябвало да държат оста по-здраво и2) сложихме 2 железни планки - по една от всяка страна сред пластмасовата кутия и металната рамка с цел да легитимираме казуса с напуканата пластмасова кутия.
Междувременно, с втория рул се случи същия проблем - горната ос се отскубна (този път без да се счупи) и пластмасовата кутия се напука.
Предполагаме, че двата идентични случая бяха породени от по-голямото странично напрежение върху руля породено от системата за ръчно ръководство, която употребява въжета с цел да фиксира руля в мечтан ъгъл по отношение на корпуса на лодката. Когато използвахме автопилота, той бързо местеше руля наляво надясно с цел да поддържа курса на лодката с минимално отклоняване и да понижава това напрежение. При ръчното ръководство ние вършим тези настройки по-рядко и евентуално руля поема по-големи странични напрежения изключително когато лодката е под огромен ъгъл по отношение на вятъра и вълните.
Поради това инсталирахме още веднъж автопилота, само че имайки в поради напуканите пластмасови кутии, считаме че ще би трябвало да заобикаляме да се движим под огромен ъгъл по отношение на вятъра и вълните с цел да понижим възможностите кутиите на руля изцяло да се разпаднат. Разбира се това не всеки път ще бъде допустимо изключително в по-бурно море, както и когато вятъра и вълните идват от разграничи направления.
Това ще усложни навигацията и ще направи траекторията ни по-криволичеща, само че ще би трябвало да създадем оптималното с цел да запазим работещ рул през оставащите към 1,500 морски благи (2,777км) от плаването ни.”
“Хюстън, имахме проблеми с руля, само че за в този момент успяхме да го отстраним.
Системата на нашия рул включва:
а) перо от фибростъкло с аква-динамичен NASA профилб) пластмасова кутия, която прикрепя перото към кърмата на лодката чрез две железни осив) железна рамка, която прикрепя пластмасовата кутия към автопилота или въжетата за ръчно ръководство.
Купихме перото с пластмасовата кутия от новаторската Латвийска компания Dotan и до в този момент бяхме доста удовлетворени от тях. Направихме металната рамка сами по наш дизайн.
Това което се случи беше, че горната ос се отчупи и също така, пластмасовата кутия се напука. Тъй като руля е сериозно значима част на лодката, бяхме си взели цяла аварийна система включваща перо, пластмасова кутия и железна рамка.
Бързо сменихме системата с аварийна и поправихме първата като:1) сменихме 4-те винтчета, които прикрепват пластмасовата плочка на оста към пластмасовата кутия с 4 болта с гайки, които би трябвало да държат оста по-здраво и2) сложихме 2 железни планки - по една от всяка страна сред пластмасовата кутия и металната рамка с цел да легитимираме казуса с напуканата пластмасова кутия.
Междувременно, с втория рул се случи същия проблем - горната ос се отскубна (този път без да се счупи) и пластмасовата кутия се напука.
Предполагаме, че двата идентични случая бяха породени от по-голямото странично напрежение върху руля породено от системата за ръчно ръководство, която употребява въжета с цел да фиксира руля в мечтан ъгъл по отношение на корпуса на лодката. Когато използвахме автопилота, той бързо местеше руля наляво надясно с цел да поддържа курса на лодката с минимално отклоняване и да понижава това напрежение. При ръчното ръководство ние вършим тези настройки по-рядко и евентуално руля поема по-големи странични напрежения изключително когато лодката е под огромен ъгъл по отношение на вятъра и вълните.
Поради това инсталирахме още веднъж автопилота, само че имайки в поради напуканите пластмасови кутии, считаме че ще би трябвало да заобикаляме да се движим под огромен ъгъл по отношение на вятъра и вълните с цел да понижим възможностите кутиите на руля изцяло да се разпаднат. Разбира се това не всеки път ще бъде допустимо изключително в по-бурно море, както и когато вятъра и вълните идват от разграничи направления.
Това ще усложни навигацията и ще направи траекторията ни по-криволичеща, само че ще би трябвало да създадем оптималното с цел да запазим работещ рул през оставащите към 1,500 морски благи (2,777км) от плаването ни.”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ