Българските граждани трябва да бъдат информирани достоверно за ползите от

Българските жители би трябвало да бъдат осведомени правдиво за изгодите от приемането на общата европейска валута, сподели вицепремиерът Атанас Пеканов по време на конференцията " България по пътя към еврото ", проведена от Министерството на финансите. Той откри втория панел на конференцията.  Още по тематиката 11:39 ч. Преди година Русия стартира голословната си инвазия в Украйна, която ние всички остро осъждаме и по тази причина европейската интеграция става все по-важна, сподели Пеканов, представен от Българска телеграфна агенция. Той акцентира, че служебният кабинет поставя всички старания за бързото влизане на страната ни в Шенген и в еврозоната. По думите на вицепремиера, последните събития са разрушили на пух и прахуляк опасенията, че България принудително влиза в еврозоната. Това е клуб, в който има критерии за влизане, тъй като този клуб носи доста изгоди. България ще е пълновръстен член в него и също ще дефинира паричната политика. В света втората най-употребявана валута е еврото (след долара), добави той. Не одобрявам, че с приемането на еврото ние губим суверенитет. Ставаме част от тези, които вземат решенията и определящи нещата, които са значими за нас, уточни Пеканов. Вицепремиерът Атанас Пеканов Изследванията сочат, че се покачва делът на хората, които считат, че приемането на еврото е нещо положително и към този момент стига 80 %, сподели Пеканов. Сред преимуществата на еврозоната са общ банков контрол, със съюз на финансовите пазари и доста други, сподели вицепремиерът. Имаме потребност от повече бистрота и съпоставимост на приходите. Всяка година закъснение от приемане на еврото се мери с пропуснати изгоди, тъй като лихвите са по-големи, губим от превалутирането на парите и се бавим за постигане на приходите на европейските жители, сподели вицепремиерът. Матяж Сушец, представител на Европейския стабилизационен механизъм: Приемането на еврото е най-дълбоката форма на интеграция в границите на паричния съюз Още първоначално той уточни изгодите от общата валута, които са доста, само че еврото способства за благоденствието на нациите, пази от външни шокове, улеснява сравняването на цените и по този начин предизвиква конкуренцията. Няма и разноски за продан на парите, което пък води до повишаване на вложенията и развиване на търговията, сподели Матяж Сушец. С приемането на еврото България ще стане по-привлекателна за непознатите вложители, за туристите. 25 % от туристите тук към този момент са от еврозоната. Държавите, също така, имат по-добър достъп до интернационалните финансови пазари, покачва се е и кредитният им рейтинг. Някои кредитни организации към този момент покачиха рейтинга на България, очаквайки страната да влезе в еврозоната, сподели Матяж Сушец.  По думите му има и отбрана при евентуални рецесии в стопанската система. Държавата може да разчита на отбрана от пазарни разтърсвания от нашия Стабилизационен механизъм, сподели експертът.  Той посочи, че този механизъм е основан, когато при финансовата рецесия видяхме, че има страни, които са с проблеми при набирането на външен дълг. Марко Приморац, министър на финансите на Хърватия: С приемането на еврото всички кредитни организации усилиха рейтинга на страната При приемане на еврото дългът на Хърватия беше деноминиран в евро, над 70 % от заемите и депозитите са деноминирани в евро, множеството цени на дълготрайните материални активи и на колите бяха в евро, уточни Марко Приморац, министър на финансите на Хърватия. Той добави, че с приемането на еврото (от 1 януари 2023 г.) всички кредитни организации усилиха рейтинга на Хърватия и той в този момент е на исторически високи нива. Паричната политика е единственият механизъм за битка с инфлацията и по тази причина ЕЦБ подвига лихвите. Ако не бяхме в еврозоната, лихвите щяха да са много по-големи, добави хърватският министър. Разходите за продан на валута при нас бяха 160 млн. евро годишно и този разход към този момент го няма за нашата стопанска система. Туристите към този момент се усещат като вкъщи си и няма потребност да търсят обменни бюра за валута, сподели Приморац. В същия ден, когато влязохме в еврозоната, влязохме и в Шенген, и това демонстрира, че европейската интеграция е още допустима, уточни финансовият министър на Хърватия. Скептиците се притесняваха доста от инфлацията при приемането на еврото. Ние чакахме растеж на инфлацията от 0,2 – 0,4 на 100. Имаше редки случаи на покачване на цените, само че спомагателната инфлация от декември 2022 година към януари 2023 година е покрай нулата. Важно е процесът да е транспарантен и по тази причина въведохме проявлението на цените в двете  валути – хърватски куни и евро. Имахме няколко организации, които следяха цените и бдяха за безпричинно покачване. В Закона за еврото е посочено, че се ползва закрепен обменен курс. Имаше и правила за преизчисляване и закръгляване на цените, сподели министърът на финансите на Хърватия. Хората много се радваха за това, че можеха да гласоподават какви ще са монетите в евро със знаците на Хърватия, добави Приморац. Радвам се, че въпреки процесът за приемане на еврото в България малко да се забави, вие сте все по този начин отдадени да извършите належащо за приемане на общата европейска валута. Нашата стратегическа цел беше да влезем по едно и също време в Шенген и в еврозоната и за това беше значима политическата непоклатимост, уточни министърът на финансите на Хърватия. Пламен Димитров, президент на КНСБ: Ако осъществим Маастрихтските критерии, на власт ще дойдат хора, които не желаят да влезем в еврозоната Пламен Димитров, президент на КНСБ, сподели, че България извършва години наред критериите за влизане в еврозоната. Нашата инфлация беше близка до тази на Хърватия, само че тя беше призната в еврозоната, а ние - не. България ще има проблем с другите критерии на еврозоната – няма да можем да се вместим в тези 3 % недостиг на бюджета, тъй като ще стане гражданска война, сподели Пламен Димитров. Това, че успяхме да го създадем за 2022 година, се дължи на понижаване на финансовите разноски, което понижава растежа на стопанската система, уточни той. Силвия Георгиева, изпълнителен шеф на Националното съдружие на общините: Влизането в еврозоната би трябвало да бъде обезпечено от народен консенсус ясно политическо водачество и усилена и ежедневна работа. По думите на Георгиева, българските общини ще бъдат постоянен сътрудник на страната в нелекия път към еврозоната. Още първоначално тя съпостави приемането на еврото от България като една от огромните трансформации на човешката история, които постоянно са били свързани с опасения и страхове измежду огромни групи от хора в трансформиращите се общества. Тя благодари на Министерство на финансите, което провежда конференцията, че „ през днешния ден от тази естрада високо и ясно чухме,че участието в еврозоната е стратегическа цел за България. От нас тук присъстващите се желае да свършим огромен размер работа и решително да вървим по тази стратегическа цел ", сподели още Георгиева. Според нея, да подкрепяш присъединението към еврото е влиятелно, само че би трябвало ясно да си дадем сметка, че недоверието на жителите към приемането на еврото в действителност отразява тяхното мощно съмнение в институциите. Георгиева означи особено, че дълготрайният небосвод за страната с приемането в еврозоната е обвързван и с приемането на пакет от законодателни промени, в който да се включат и механизмите за по-голяма финансова самостоятелност на общините. Тя напомни резултатите от изследване, направена взаимно с Европейската комисия, от което недвусмислено излиза наяве, че локалните налози, когато са обвързани с икономическата интензивност на популацията и бизнеса водят до по-голям стопански напредък в народен проект. Децентрализирането на част от налозите дава независимост на локалното самоуправление и ангажират директно хората и бизнеса в развиването на общините. Затова от новия парламент ще чакаме разговор, съгласие и консенсус по главните въпроси, които въздействат върху живота на хората. В умозаключение Георгиева сподели, че ще чакат при правенето на новите закони краят да не стига единствено до личната сянка. Ще настояваме в новите закони да не са свързват единствено с смяната на паричната единица, а да трансформират разбирането ни за положително ръководство. Доброто ръководство стартира и свършва там, където хората живеят. Васил Велев, ръководителят на Асоциацията на индустриалния капитал в България: Трябва да се стремим да отложим с половин година, а не с цяла година влизането в еврозоната По думите на Велев, еврозоната дава нов статут на страните, повишава техните позиции в интернационалните ранглисти като прелест за вложения. За работодателските организации България присъединението към еврозоната е „ приоритет номер 1 “, акцентира Велев поради множеството позитиви за компаниите в България, като по-добри условия за експорт и правене на бизнес. Също като главен приоритет е присъединението на България към Шенгенското пространство и Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), тъй като това ще форсира икономическото ни развиване и ще усъвършенства благосъстоянието на хората, което е крайната цел на всяка едно ръководство. Велев уточни, че предходната година бизнесът е постигнал доста положителни резултати – българската промишленост е измежду водачите по растеж, българският износ е преди всичко по растеж в Европейски Съюз, реализира 94.5 милиарда лв., което отнесено към Брутният вътрешен продукт е от порядъка на 58%, като две-трети от него са към Европейски Съюз. България е първа в Европейски Съюз по растеж на възнагражденията, а безработицата е измежду най-ниските – под 4%. По сходен метод стоят нещата и с българския импорт. Велев изясни, за какво приемането на еврото ще се отрази действително на стопанската система – от една страната е отвореността на българската стопанска система, ще отпаднат доста загуби на средства и на време, като да вземем за пример ненужното поддържане на две сметки – в евро и лв.. Велев сподели още, че към този момент е станало дума, че приемането в еврозоната значи и повишение на кредитния рейтинг, а това пък води до облекчение на финансирането, поевтиняване на финансовия запас.Членството в еврозоната дава нов статут на страните и усъвършенства тяхното място в интернационалните ранглисти и прелест за вложения./БТА