Едва 29% от българите с дигитални умения, двойно по-малко от средното за Евросъюза
Българските деца учат по-малко дни през годината от своите връстници в Европа. Учениците в България, които напущат системата прибързано, са повече от междинното в Европейския съюз. Това са част от изводите в отчета от Обзора на образованието и образованието, направен от Европейската комисия.
Според него процентът на напускащите прибързано образованието постепенно понижава. През 2021 година той е 12.2% (в съпоставяне с 12.8% през 2020 година и 14% през 2019 г.), само че към момента е над междинната стойност за Европейски Съюз от 9.7%.
Разликата сред градските и селските региони е забележителна (съответно 6.8% и 23.7 %), а сред районите има огромни разлики (от 6.7% в Югозападен район със столицата София до 21.6% в Югоизточен регион), съобщи " Дневник ".
Според оценката за България ниското ниво на уменията в региона на цифровите технологии и измежду младежите, и възрастните е главно предизвикателство. Притежаващите най-малко базови умения в региона на цифровите технологии са 29% от популацията на възраст 16-74 години, което е съвсем два пъти по-малко от приблизително 56% за Европейски Съюз.
Едва 11% от имат умения над главните, което е малко под една трета от междинната стойност за Европейски Съюз.
Сред младежите на възраст 16-19 години единствено половината (52%) имат съществени или по-високи общи умения в региона на цифровите технологии. Това е един от най-ниските индикатори в Европейски Съюз (средно 69%).
Уменията в региона на цифровите технологии на възрастните са още по-ниски, което се утежнява от намаляването на популацията в трудоспособна възраст и слабата връзка сред висшето обучение и образованието на възрастни и потребностите на пазара на труда.
Вследствие на това предприятията мъчно намират дипломиран личен състав, с цел да реализират нововъведения и да се разрастват. Проблемът се задълбочава и от ниския % на висшистите в региона на STEM (наука, технологии, инженерство и математика).
В същото време България е преди всичко в Европа по дял на дамите експерти в региона на осведомителните и информационни технологии (ИКТ) - 28% (в съпоставяне със междинния дял за Европейски Съюз от 19%).
Пандемията открои провокациите пред цифровото обучение и форсира процеса на промени и вложения, се отбелязва в отчета. Като позитивен образец е откроено, че по време на последните талази на пандемията Министерството на образованието и науката e траяло да раздава преносими компютри на възпитаници и учители.
И още: в началното обучение (от 3-ти клас) последователно се вкарват като образователни предмети програмирането и компютърното моделиране. Увеличен е броят на наложителните образователни часове на седмица. Информационните технологии, последователно сменени от компютърното моделиране, стават наложителни в прогимназиалния стадий на главното обучение.
Изтъква се, че предпочитана област в проекта за възобновяване и резистентност на България, утвърден през май 2022 година, е подобряването на STEM инфраструктурата.
Но за осъществяването на тези проекти и потреблението на са нужни преподаватели, а незадоволителните цифрови компетентности на учителите сега попречват потреблението на технологиите в класните стаи.
За първи път от 2014 година насам процентът на присъединяване на децата на възраст сред 3 години и възрастта за започване на наложителното начално обучение леко се е подобрил и е достигнал 80.1%, само че към момента е доста по-нисък от междинната стойност за Европейски Съюз от 93 % и от целевата стойност на Европейски Съюз от 96 % до 2030 г.
Въпреки че като цяло опциите за обучение и грижи в ранна детска възраст са задоволителни в цялата страна, това продължава да е проблем в столицата, която е главната дестинация за доста млади фамилии, се отбелязва в отчета. Припомня се, че напролет на 2022 година в първия кръг на приема съвсем половината от подадените заявки в София са били отхвърлени заради липса тук-там.
Повишаването на качеството на образованието остава главен проблем в началното и междинното обучение. Както се акцентира в изследване на Световната банка, резултатите от образованието в България не са се трансформирали доста през последните 14 години.
Недостигът на съществени умения, измерен от PISA (програма за интернационално оценяване на учениците, създадена от Организация за икономическо съдействие и развитие), е два пъти по-висок от междинния за Европа (47% по четене, 44% по математика и 47% по естествени науки), като този % е над 60% измежду учениците в неравностойно състояние.
Постигнатият от учениците в България резултат по четене е с 67 точки по-нисък в съпоставяне със междинното от другите страни от Европейски Съюз. Наваксването изисква почти повече от година и половина в допълнение образование в учебно заведение в България при настоящето качество.
България се стреми до 2030 година да понижи каузи на учениците с ниски резултати до 25%, което ще изисква обилни старания, се споделя в отчета.
Според него процентът на напускащите прибързано образованието постепенно понижава. През 2021 година той е 12.2% (в съпоставяне с 12.8% през 2020 година и 14% през 2019 г.), само че към момента е над междинната стойност за Европейски Съюз от 9.7%.
Разликата сред градските и селските региони е забележителна (съответно 6.8% и 23.7 %), а сред районите има огромни разлики (от 6.7% в Югозападен район със столицата София до 21.6% в Югоизточен регион), съобщи " Дневник ".
Според оценката за България ниското ниво на уменията в региона на цифровите технологии и измежду младежите, и възрастните е главно предизвикателство. Притежаващите най-малко базови умения в региона на цифровите технологии са 29% от популацията на възраст 16-74 години, което е съвсем два пъти по-малко от приблизително 56% за Европейски Съюз.
Едва 11% от имат умения над главните, което е малко под една трета от междинната стойност за Европейски Съюз.
Сред младежите на възраст 16-19 години единствено половината (52%) имат съществени или по-високи общи умения в региона на цифровите технологии. Това е един от най-ниските индикатори в Европейски Съюз (средно 69%).
Уменията в региона на цифровите технологии на възрастните са още по-ниски, което се утежнява от намаляването на популацията в трудоспособна възраст и слабата връзка сред висшето обучение и образованието на възрастни и потребностите на пазара на труда.
Вследствие на това предприятията мъчно намират дипломиран личен състав, с цел да реализират нововъведения и да се разрастват. Проблемът се задълбочава и от ниския % на висшистите в региона на STEM (наука, технологии, инженерство и математика).
В същото време България е преди всичко в Европа по дял на дамите експерти в региона на осведомителните и информационни технологии (ИКТ) - 28% (в съпоставяне със междинния дял за Европейски Съюз от 19%).
Пандемията открои провокациите пред цифровото обучение и форсира процеса на промени и вложения, се отбелязва в отчета. Като позитивен образец е откроено, че по време на последните талази на пандемията Министерството на образованието и науката e траяло да раздава преносими компютри на възпитаници и учители.
И още: в началното обучение (от 3-ти клас) последователно се вкарват като образователни предмети програмирането и компютърното моделиране. Увеличен е броят на наложителните образователни часове на седмица. Информационните технологии, последователно сменени от компютърното моделиране, стават наложителни в прогимназиалния стадий на главното обучение.
Изтъква се, че предпочитана област в проекта за възобновяване и резистентност на България, утвърден през май 2022 година, е подобряването на STEM инфраструктурата.
Но за осъществяването на тези проекти и потреблението на са нужни преподаватели, а незадоволителните цифрови компетентности на учителите сега попречват потреблението на технологиите в класните стаи.
За първи път от 2014 година насам процентът на присъединяване на децата на възраст сред 3 години и възрастта за започване на наложителното начално обучение леко се е подобрил и е достигнал 80.1%, само че към момента е доста по-нисък от междинната стойност за Европейски Съюз от 93 % и от целевата стойност на Европейски Съюз от 96 % до 2030 г.
Въпреки че като цяло опциите за обучение и грижи в ранна детска възраст са задоволителни в цялата страна, това продължава да е проблем в столицата, която е главната дестинация за доста млади фамилии, се отбелязва в отчета. Припомня се, че напролет на 2022 година в първия кръг на приема съвсем половината от подадените заявки в София са били отхвърлени заради липса тук-там.
Повишаването на качеството на образованието остава главен проблем в началното и междинното обучение. Както се акцентира в изследване на Световната банка, резултатите от образованието в България не са се трансформирали доста през последните 14 години.
Недостигът на съществени умения, измерен от PISA (програма за интернационално оценяване на учениците, създадена от Организация за икономическо съдействие и развитие), е два пъти по-висок от междинния за Европа (47% по четене, 44% по математика и 47% по естествени науки), като този % е над 60% измежду учениците в неравностойно състояние.
Постигнатият от учениците в България резултат по четене е с 67 точки по-нисък в съпоставяне със междинното от другите страни от Европейски Съюз. Наваксването изисква почти повече от година и половина в допълнение образование в учебно заведение в България при настоящето качество.
България се стреми до 2030 година да понижи каузи на учениците с ниски резултати до 25%, което ще изисква обилни старания, се споделя в отчета.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ