Българските четвъртокласници показват много добри умения за четене според изследване в 57 държави
Българските четвъртокласници се показват доста над междинното равнище в уменията си за четене, демонстрират резултатите от Международното проучване на уменията за четене PIRLS 2021. То регистрира трендовете в достиженията на учениците и учи разликите сред националните просветителни системи в участващите страни. Национален координатор на проучването за България е Центърът за оценяване в предучилищното и учебното обучение към МОН.
Изследването се организира на всеки 5 години от 2001 година. През 2021 година в PIRLS се включват 57 страни като България взе участие за пети следващ път. Проучването в България обгръща 4043 четвъртокласници от 151 учебни заведения в страната, както и техните 212 учители и родителите на 4037 от тях. PIRLS мери техните качества да схващат наличието на разнообразни текстове като употребяват набор от познавателни процеси. Изследването се концентрира върху двете съществени цели при четенето на учениците в и отвън учебно заведение: четене с схващане (художествени текстове) и добиване и потребление на информация (научно-популярни текстове). Средният резултат по четене на българските четвъртокласници е 540 точки, който е много над междинния за страните. Най-добре се показват учениците от Сингапур (587 т.), Хонконг (САР) (573 т.), Русия (567 т.), Англия (558 т.), Финландия (549 т.) и Полша (549 т.). Резултатът на България демонстрира, че макар особеното числово изражение (в брой точки), няма статистически значима разлика в достиженията по четене на българските четвъртокласници и тези от Швеция (544 т.), Австралия (540 т.), Чехия (540 т.), Дания (539 т.), Норвегия (539 т.), Италия (537 т.) и други
PIRLS употребява интернационалните сравнителни нива на качествата като разделя качествата на учениците по отношение на четири точки от скалата на достиженията, наречени интернационалните сравнителни нива на качествата: напреднало ниво (625 точки); високо ниво (550 точки); приблизително ниво (475 точки); ниско ниво (400 точки). Напредналото ниво включва компетентности, които не са обхванати или са едва обхванати от образователното наличие до и за съответния клас и се чака единствено дребна част от учениците да го доближат. Високото ниво (550 точки) е това, което множеството възпитаници би трябвало да са достигнали, а ниското (400 точки) е това, което всички възпитаници би трябвало да са достигнали.
Според данните през 2021 година българските четвъртокласници се оправят по-добре с текстовете с литературна цел (за четене с разбиране) в сравнение с тези с информативна цел (за добиване и потребление на информация). Почти половината от българските четвъртокласници доближават високото ниво на качествата по четене, а 16 % имат качества над напредналото ниво. За съпоставяне приблизително за страните напредналото ниво на качествата се доближава от едвам 7% от учениците.
Към проучването са създадени няколко въпросника, които се стремят да изучат подтекста, в който учениците развиват уменията си за четене – фамилен, обществен, учебен и този в класната стая: въпросник за ученика, въпросник за родителите, въпросник за учителя и въпросникът за шефа. Данните сочат, че 80% от българските възпитаници учат в учебни заведения без никакви проблеми с дисциплината и сигурността и имат достижения от 549 точки. В учебни заведения с проблеми в дисциплината и сигурността, съгласно шефовете им, учат 4% от българските четвъртокласници. Те имат достижения от 458 точки или с 91 точки по-ниски.
Образователните благоприятни условия в фамилията са факторът, който има максимален резултат върху резултатите на българските четвъртокласници.
Компонентите, които построяват скалата на просветителните благоприятни условия в фамилията, са броят на книгите и детските книги вкъщи, образованието и професионалната претовареност на родителите. Тази канара е образувана от отговорите на родителите. Учениците са с „ доста благоприятни условия “, в случай че приблизително имат вкъщи повече от 100 книги, повече от 25 детски книги, най-малко един от родителите им има висше обучение и най-малко един работи от тях като експерт или експерт. Учениците са с „ малко благоприятни условия “, в случай че приблизително имат 100 или по-малко книги вкъщи, 25 или по-малко детски книги, двамата им родители нямат по-високо от приблизително обучение и не работят като експерти или експерти, оповестиха от пресцентъра на МОН.
Изследването се организира на всеки 5 години от 2001 година. През 2021 година в PIRLS се включват 57 страни като България взе участие за пети следващ път. Проучването в България обгръща 4043 четвъртокласници от 151 учебни заведения в страната, както и техните 212 учители и родителите на 4037 от тях. PIRLS мери техните качества да схващат наличието на разнообразни текстове като употребяват набор от познавателни процеси. Изследването се концентрира върху двете съществени цели при четенето на учениците в и отвън учебно заведение: четене с схващане (художествени текстове) и добиване и потребление на информация (научно-популярни текстове). Средният резултат по четене на българските четвъртокласници е 540 точки, който е много над междинния за страните. Най-добре се показват учениците от Сингапур (587 т.), Хонконг (САР) (573 т.), Русия (567 т.), Англия (558 т.), Финландия (549 т.) и Полша (549 т.). Резултатът на България демонстрира, че макар особеното числово изражение (в брой точки), няма статистически значима разлика в достиженията по четене на българските четвъртокласници и тези от Швеция (544 т.), Австралия (540 т.), Чехия (540 т.), Дания (539 т.), Норвегия (539 т.), Италия (537 т.) и други
PIRLS употребява интернационалните сравнителни нива на качествата като разделя качествата на учениците по отношение на четири точки от скалата на достиженията, наречени интернационалните сравнителни нива на качествата: напреднало ниво (625 точки); високо ниво (550 точки); приблизително ниво (475 точки); ниско ниво (400 точки). Напредналото ниво включва компетентности, които не са обхванати или са едва обхванати от образователното наличие до и за съответния клас и се чака единствено дребна част от учениците да го доближат. Високото ниво (550 точки) е това, което множеството възпитаници би трябвало да са достигнали, а ниското (400 точки) е това, което всички възпитаници би трябвало да са достигнали.
Според данните през 2021 година българските четвъртокласници се оправят по-добре с текстовете с литературна цел (за четене с разбиране) в сравнение с тези с информативна цел (за добиване и потребление на информация). Почти половината от българските четвъртокласници доближават високото ниво на качествата по четене, а 16 % имат качества над напредналото ниво. За съпоставяне приблизително за страните напредналото ниво на качествата се доближава от едвам 7% от учениците.
Към проучването са създадени няколко въпросника, които се стремят да изучат подтекста, в който учениците развиват уменията си за четене – фамилен, обществен, учебен и този в класната стая: въпросник за ученика, въпросник за родителите, въпросник за учителя и въпросникът за шефа. Данните сочат, че 80% от българските възпитаници учат в учебни заведения без никакви проблеми с дисциплината и сигурността и имат достижения от 549 точки. В учебни заведения с проблеми в дисциплината и сигурността, съгласно шефовете им, учат 4% от българските четвъртокласници. Те имат достижения от 458 точки или с 91 точки по-ниски.
Образователните благоприятни условия в фамилията са факторът, който има максимален резултат върху резултатите на българските четвъртокласници.
Компонентите, които построяват скалата на просветителните благоприятни условия в фамилията, са броят на книгите и детските книги вкъщи, образованието и професионалната претовареност на родителите. Тази канара е образувана от отговорите на родителите. Учениците са с „ доста благоприятни условия “, в случай че приблизително имат вкъщи повече от 100 книги, повече от 25 детски книги, най-малко един от родителите им има висше обучение и най-малко един работи от тях като експерт или експерт. Учениците са с „ малко благоприятни условия “, в случай че приблизително имат 100 или по-малко книги вкъщи, 25 или по-малко детски книги, двамата им родители нямат по-високо от приблизително обучение и не работят като експерти или експерти, оповестиха от пресцентъра на МОН.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ