Българските банки увеличиха обезценките с 80%
Българските банки усилват обезценките с цели 80% спрямо предходната година до общо 628 млн. лева, демонстрират отчетните данни на системата към края на септември.
Те вършат повече обезценки, тъй като сформират посредством лични модели прогнози за евентуалните си бъдещи кредитни загуби, в резултат на COVID-19. Така те начисляват хранителни запаси авансово, преди съответното отрицателно проявяване на даден заем. „ Тези дейности, в сходство с Международния стандарт за финансово отчитане, въздействат върху размера на обезценките, осъществени от банките в хода на 2020 година “, се споделя в тримесечния отчет на Асоциацията на банките в България.
Преди дни Елке Кьониг, ръководител на Единния съвет на Европейски Съюз за преструктуриране (ЕСП) предизвести, че банките би трябвало да си напишат „ домашното “ преди равнището на необслужваните заеми да стартира да се покачва следващата година.
В същото време общата финансова адекватност на банковата система в България, която демонстрира стабилността на кредитните институции, се е повишила от 20,5% на 23% към края на второто тримесечие на годината.
Капиталовата адекватност мери съотношението сред капитала на банката и равнището на риск, което тя е поела. То демонстрира до каква степен банката е подготвена да се оправи с утежняване на събираемостта на отпуснатите заеми.
Според данните индикаторите за финансова адекватност на банките в България са над междинни равнища за Европейски Съюз, които са 18,6%.
През първото тримесечие на 2020г. Българска народна банка разгласи ограничения за банковия бранш, измежду които капитализиране на цялостния размер на облагата в банковата система за предходната година в размер на 1,6 милиарда лева Решението на Българска народна банка банките да не разпределят дял компенсира резултата от увеличеното рисково тегло за българските държавни скъпи бумаги, деноминирани в евро, през второто тримесечие на 2020г. Пълното капитализиране на облагата се чака да бъде изпълнено изцяло от банките след приемането на съответните регулаторни утвърждения.
Те вършат повече обезценки, тъй като сформират посредством лични модели прогнози за евентуалните си бъдещи кредитни загуби, в резултат на COVID-19. Така те начисляват хранителни запаси авансово, преди съответното отрицателно проявяване на даден заем. „ Тези дейности, в сходство с Международния стандарт за финансово отчитане, въздействат върху размера на обезценките, осъществени от банките в хода на 2020 година “, се споделя в тримесечния отчет на Асоциацията на банките в България.
Преди дни Елке Кьониг, ръководител на Единния съвет на Европейски Съюз за преструктуриране (ЕСП) предизвести, че банките би трябвало да си напишат „ домашното “ преди равнището на необслужваните заеми да стартира да се покачва следващата година.
В същото време общата финансова адекватност на банковата система в България, която демонстрира стабилността на кредитните институции, се е повишила от 20,5% на 23% към края на второто тримесечие на годината.
Капиталовата адекватност мери съотношението сред капитала на банката и равнището на риск, което тя е поела. То демонстрира до каква степен банката е подготвена да се оправи с утежняване на събираемостта на отпуснатите заеми.
Според данните индикаторите за финансова адекватност на банките в България са над междинни равнища за Европейски Съюз, които са 18,6%.
През първото тримесечие на 2020г. Българска народна банка разгласи ограничения за банковия бранш, измежду които капитализиране на цялостния размер на облагата в банковата система за предходната година в размер на 1,6 милиарда лева Решението на Българска народна банка банките да не разпределят дял компенсира резултата от увеличеното рисково тегло за българските държавни скъпи бумаги, деноминирани в евро, през второто тримесечие на 2020г. Пълното капитализиране на облагата се чака да бъде изпълнено изцяло от банките след приемането на съответните регулаторни утвърждения.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ