Наши учени изследват амфорите по Черноморието
Български учени дружно с откриватели от музея „ Лувър “ в Париж, изследват античните амфори, открити в района на Аполония Понтика. Работата им е по план DigiAmphorae, подпомаган от Еразъм + (програма на Европейския съюз).
Вниманието на археолозите е концентрирано най-вече към места по Южното Черноморие – Созопол, Несебър, Приморско. Проучвания обаче са водени и на север, като са употребявани разнообразни начини, в това число подводна археология.
През годините е била осъществена и експедиция в региона на нос Калиакра в Черно море, която има за цел да потърси следи от борбите, водени в този район сред Руската и Османската империя през 1791 година
Проучванията по българското крайбрежие се развиват във времето, като се концентрират в района на античните градове по Южното Черноморие. През 1978 година да вземем за пример в Созопол е оголен специфичен център за подводна археология. Работещите в него откриватели и експерти са ангажирани интензивно с изследването и опазването на подводното културно завещание на България.
От основаването си до момента Центърът се явява най-старото институция от своя вид в Източна Европа и съставлява първата сходна институция, работеща интензивно в Черноморския басейн.
В момента се регистрират и първите резултати от плана DigiAmphorae, който е осъществен от интернационален екип. В него присъединяване взимат учени, откриватели и академични преподаватели от Историческия музей в Приморско, Студентското общество за компютърно изкуство, Университета по библиотекознание и осведомителни технологии (УниБИТ) в София, музея „ Лувър “ в Париж и Института за проучвания на Югоизточна Европа към Академията на науките на Румъния.
Екипът от учени е насочил вниманието си към проучването на амфорите – керамични съдове от Античността, открити в Средиземноморския и Черноморския басейн. Масовото им наличие в културните пластове на всички археологически обекти ги прави първокачествен аршин за хронологията на живота в тях и за установяване на значими особености от развиването на стопанската система им, настояват учените.
Тези съдове са били употребявани в древността като амбалаж за преместване на разнообразни артикули с кораби – вино, зехтин, маслини, смолисти субстанции, зърнени храни, скотски мазнини и така нататък Но през днешния ден те имат огромно значение, тъй като дават опция да се проследят комерсиалните връзки на античните нации, и то основно на тези, които са били в непрекъснат контакт с морето и морските пътища.
Най-ранните амфори, открити до момента по нашето Черноморие, се отнасят към първата половина на VI век преди нашата епоха, изясняват още учените. Тези съдове са с необятно и закръглено тяло и не доста висока и права шийка. Характерно в тях е украсата от необятни пояси, нанесени с лакообразна черна или кафеникава багра.
Проектът DigiAmphorae си слага за цел да способства за модернизацията и достъпността на европейското висше обучение в региона на археологията, историята и ръководството на културното завещание. Той включва в себе си създаване и поддръжка на новаторски подходи за преподаване и поощряване на потребление на цифрови практики в образованието и научните проучвания.
Проектът е по програмата Еразъм+ и е озаглавен „ Modernizing the Archaeological Higher Education – Apollonia Pontica and the Mediterranean World (DigiAmphorae) “ - 2022-1-BG01-KA220-HED-000088943.
Вниманието на археолозите е концентрирано най-вече към места по Южното Черноморие – Созопол, Несебър, Приморско. Проучвания обаче са водени и на север, като са употребявани разнообразни начини, в това число подводна археология.
През годините е била осъществена и експедиция в региона на нос Калиакра в Черно море, която има за цел да потърси следи от борбите, водени в този район сред Руската и Османската империя през 1791 година
Проучванията по българското крайбрежие се развиват във времето, като се концентрират в района на античните градове по Южното Черноморие. През 1978 година да вземем за пример в Созопол е оголен специфичен център за подводна археология. Работещите в него откриватели и експерти са ангажирани интензивно с изследването и опазването на подводното културно завещание на България.
От основаването си до момента Центърът се явява най-старото институция от своя вид в Източна Европа и съставлява първата сходна институция, работеща интензивно в Черноморския басейн.
В момента се регистрират и първите резултати от плана DigiAmphorae, който е осъществен от интернационален екип. В него присъединяване взимат учени, откриватели и академични преподаватели от Историческия музей в Приморско, Студентското общество за компютърно изкуство, Университета по библиотекознание и осведомителни технологии (УниБИТ) в София, музея „ Лувър “ в Париж и Института за проучвания на Югоизточна Европа към Академията на науките на Румъния.
Екипът от учени е насочил вниманието си към проучването на амфорите – керамични съдове от Античността, открити в Средиземноморския и Черноморския басейн. Масовото им наличие в културните пластове на всички археологически обекти ги прави първокачествен аршин за хронологията на живота в тях и за установяване на значими особености от развиването на стопанската система им, настояват учените.
Тези съдове са били употребявани в древността като амбалаж за преместване на разнообразни артикули с кораби – вино, зехтин, маслини, смолисти субстанции, зърнени храни, скотски мазнини и така нататък Но през днешния ден те имат огромно значение, тъй като дават опция да се проследят комерсиалните връзки на античните нации, и то основно на тези, които са били в непрекъснат контакт с морето и морските пътища.
Най-ранните амфори, открити до момента по нашето Черноморие, се отнасят към първата половина на VI век преди нашата епоха, изясняват още учените. Тези съдове са с необятно и закръглено тяло и не доста висока и права шийка. Характерно в тях е украсата от необятни пояси, нанесени с лакообразна черна или кафеникава багра.
Проектът DigiAmphorae си слага за цел да способства за модернизацията и достъпността на европейското висше обучение в региона на археологията, историята и ръководството на културното завещание. Той включва в себе си създаване и поддръжка на новаторски подходи за преподаване и поощряване на потребление на цифрови практики в образованието и научните проучвания.
Проектът е по програмата Еразъм+ и е озаглавен „ Modernizing the Archaeological Higher Education – Apollonia Pontica and the Mediterranean World (DigiAmphorae) “ - 2022-1-BG01-KA220-HED-000088943.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ