Български учени и експерти от Лувъра проучват антични амфори край Созопол
Български учени, дружно с откриватели от музея Лувър в Париж, изследват античните амфори, открити в района на Аполония Понтика (дн. Созопол). В плана, осъществен от интернационален екип, влизат учени, откриватели и академични преподаватели от Историческия музей в Приморско, Студентското общество за компютърно изкуство, Университета по библиотекознание и осведомителни технологии в София, музея Лувър в Париж и Института за проучвания на Югоизточна Европа към Академията на науките на Румъния. В част от дейностите интензивно присъединяване взема и Националният експедиционен клуб „ ЮНЕСКО “. Проектът носи името „ DigiAmphorae “ и е подкрепят от програмата на Европейския съюз Еразъм +, написа Нова ТВ.
Вниманието на археолозите е концентрирано към места по Южното Черноморие - Созопол, Несебър, Приморско. Проучвания са водени и на север посредством разнообразни начини, като един от най-интересните е обвързван с подводната археология, чиято рождена година в България е 1959-а. Малко по-късно в региона на нос Калиакра в Черно море се прави експедиция, която има за цел да потърси следи от борбите, водени в този район сред Руската и Османската империя през 1791 година
В идващите години изследванията по българското крайбрежие се развиват, като се концентрират в района на античните градове по Южното Черноморие. През 1978 година в Созопол е оголен специфичен център за подводна археология. Работещите в него откриватели и експерти са ангажирани интензивно с изследването и опазването на подводното културно завещание на България. От основаването си до момента Центърът се явява най-старото институция от своя вид в Източна Европа и съставлява първата сходна институция, работеща интензивно в Черноморския басейн.
Амфорите са измежду най-добре изучените керамични съдове от Античността в Средиземноморския и Черноморския басейн. Масовото им наличие в културните пластове на всички археологически обекти ги прави първокачествен аршин за хронологията на живота в тях и за установяване на значими особености от развиването на стопанската система им. Използвани като амбалаж за преместване на разнообразни артикули с кораби, през днешния ден амфорите имат огромно значение, тъй като дават опция да се проследят комерсиалните връзки на античните нации, и то основно на тези, които са били в непрекъснат контакт с морето и морските пътища. В древността в амфори са пренасяли вино, зехтин, маслини, скотски мазнини, смолисти субстанции (предимно за корабостроенето), зърнени храни. Появяването на амфората би трябвало да се търси в ранните епохи от развиването на древногръцката цивилизация.
Най-ранните амфори, открити до момента по нашето черноморско крайбрежие, се отнасят към първата половина на VI век преди нашата епоха. Те са с необятно и закръглено тяло и не доста висока и права шийка. Характерно в тях е украсата от необятни пояси, нанесени с лакообразна черна или кафеникава багра.
Проектът, си слага за цел да способства за модернизацията и достъпността на европейското висше обучение в региона на археологията, историята и ръководството на културното завещание. Той включва в себе си създаване и поддръжка на новаторски подходи за преподаване и поощряване на потребление на цифрови практики в образованието и научните проучвания.
Проектът е по програмата Еразъм+ и е озаглавен „ Modernizing the Archaeological Higher Education – Apollonia Pontica and the Mediterranean World (DigiAmphorae) “ - 2022-1-BG01-KA220-HED-000088943.
Вниманието на археолозите е концентрирано към места по Южното Черноморие - Созопол, Несебър, Приморско. Проучвания са водени и на север посредством разнообразни начини, като един от най-интересните е обвързван с подводната археология, чиято рождена година в България е 1959-а. Малко по-късно в региона на нос Калиакра в Черно море се прави експедиция, която има за цел да потърси следи от борбите, водени в този район сред Руската и Османската империя през 1791 година
В идващите години изследванията по българското крайбрежие се развиват, като се концентрират в района на античните градове по Южното Черноморие. През 1978 година в Созопол е оголен специфичен център за подводна археология. Работещите в него откриватели и експерти са ангажирани интензивно с изследването и опазването на подводното културно завещание на България. От основаването си до момента Центърът се явява най-старото институция от своя вид в Източна Европа и съставлява първата сходна институция, работеща интензивно в Черноморския басейн.
Амфорите са измежду най-добре изучените керамични съдове от Античността в Средиземноморския и Черноморския басейн. Масовото им наличие в културните пластове на всички археологически обекти ги прави първокачествен аршин за хронологията на живота в тях и за установяване на значими особености от развиването на стопанската система им. Използвани като амбалаж за преместване на разнообразни артикули с кораби, през днешния ден амфорите имат огромно значение, тъй като дават опция да се проследят комерсиалните връзки на античните нации, и то основно на тези, които са били в непрекъснат контакт с морето и морските пътища. В древността в амфори са пренасяли вино, зехтин, маслини, скотски мазнини, смолисти субстанции (предимно за корабостроенето), зърнени храни. Появяването на амфората би трябвало да се търси в ранните епохи от развиването на древногръцката цивилизация.
Най-ранните амфори, открити до момента по нашето черноморско крайбрежие, се отнасят към първата половина на VI век преди нашата епоха. Те са с необятно и закръглено тяло и не доста висока и права шийка. Характерно в тях е украсата от необятни пояси, нанесени с лакообразна черна или кафеникава багра.
Проектът, си слага за цел да способства за модернизацията и достъпността на европейското висше обучение в региона на археологията, историята и ръководството на културното завещание. Той включва в себе си създаване и поддръжка на новаторски подходи за преподаване и поощряване на потребление на цифрови практики в образованието и научните проучвания.
Проектът е по програмата Еразъм+ и е озаглавен „ Modernizing the Archaeological Higher Education – Apollonia Pontica and the Mediterranean World (DigiAmphorae) “ - 2022-1-BG01-KA220-HED-000088943.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ