Бг учени направиха пробив в борбата срещу рака
Български учени съумяха да разгадаят деликатните молекулни механизми в клетката, които пазят генома. Генетици от Българска академия на науките първи откриха по какъв метод се поправя повредената ДНК в клетките. Това изобретение има голямо значение и за битката против рака. Българският проучвателен екип дружно с учени от института " Макс Планк " съумяха да разгласяват откритието си в най-престижното научно списание в областта на молекулярната биология, оповестява Българска национална телевизия.
Докато се удвоява или дава указания за произвеждане на белтъци, ДНК в една клетка непрестанно се поврежда. Хиляди пъти в границите на един клетъчен живот. Но пък клетката си има войска от белтъци, които незабавно се стичат да ремонтират генома. Знае се кои, само че не и по какъв начин работят.
До момента, в който млад екип учени от Българска академия на науките, с присъединяване на клетъчна ракова линия, белтъци от светеща медуза, дизайнерски светлинен микроскоп и забележителна съобразителност, съумя да разгадае клетъчното знамение.
За да изследваме по какъв начин клетките поправят ДНК, ние би трябвало да бележим избраните белтъци и тук вършим един трик. Това е човешка ракова линия, в който белтъкът от интерес сме го белязали с белтък, който е от медуза. Просто медузите са единствените, които могат да създават флуоресцентни белтъци. В случая идеалното проследяващо устройство, в случай че искаш да схванеш каква тъкмо работа прави някой в клетката. В тези кафези, в които белтъкът е към този момент флуоресцентно белязан, ги инсталираме на микроскопа, който е издигнат особено за този вид опити, споделя доцент Стойно Стойнев от Института по молекулярна биология към Българска академия на науките.
Микроскопът е особено конструиран от учените тук по този начин, че лазерите да осветят задоволително добре клетката, без да я убият. Освен това, са инсталирали и UV лазер, който може да среже ДНК нишките на тъкмо несъмнено място.
Като имате поради, че клетката е 5 микрометра, той може да реже сред 500 нанометра сектор, изяснява доцент Стойнев.
Остава да срежат ДНК и да видят кои тъкмо белтъци, в какъв ред и по кое време ще се втурнат да я кърпят. Или за какъв брой време и с какъв интензитет ще нарастне светещата точка, в тази ситуация. Софтуерът, с който пресмятат цялата динамичност също е лична направа на мултифункционалния екип. И по този начин проумяха ремонтните схеми на клетката.
Първо клетките се мъчат доста точно да поправят ДНК и в случай че не съумеят, тогава се включва спешен механизъм който е бърз, който ще избави клетката, само че на цената на това, че се натрупват нови разновидности, декларира доцент Стойнев.
Учените откриват също по този начин, че някои от новите онколекарства могат да забавят прецизния ремонт на клетката.
Нормалните кафези могат да спрат и да изчакат до момента в който се поправи до момента в който раковите кафези в множеството случаи не могат да спрат, този механизъм също им е развален и умират, споделя още доцент Стойно Стойнев.
Но това са цели на идващите им научни хоризонти - по какъв начин да усилят противораковата активност на онкомедикаментите. Което сигурно ще ги направи желан сътрудник на десетки мултинационални компании.
Докато се удвоява или дава указания за произвеждане на белтъци, ДНК в една клетка непрестанно се поврежда. Хиляди пъти в границите на един клетъчен живот. Но пък клетката си има войска от белтъци, които незабавно се стичат да ремонтират генома. Знае се кои, само че не и по какъв начин работят.
До момента, в който млад екип учени от Българска академия на науките, с присъединяване на клетъчна ракова линия, белтъци от светеща медуза, дизайнерски светлинен микроскоп и забележителна съобразителност, съумя да разгадае клетъчното знамение.
За да изследваме по какъв начин клетките поправят ДНК, ние би трябвало да бележим избраните белтъци и тук вършим един трик. Това е човешка ракова линия, в който белтъкът от интерес сме го белязали с белтък, който е от медуза. Просто медузите са единствените, които могат да създават флуоресцентни белтъци. В случая идеалното проследяващо устройство, в случай че искаш да схванеш каква тъкмо работа прави някой в клетката. В тези кафези, в които белтъкът е към този момент флуоресцентно белязан, ги инсталираме на микроскопа, който е издигнат особено за този вид опити, споделя доцент Стойно Стойнев от Института по молекулярна биология към Българска академия на науките.
Микроскопът е особено конструиран от учените тук по този начин, че лазерите да осветят задоволително добре клетката, без да я убият. Освен това, са инсталирали и UV лазер, който може да среже ДНК нишките на тъкмо несъмнено място.
Като имате поради, че клетката е 5 микрометра, той може да реже сред 500 нанометра сектор, изяснява доцент Стойнев.
Остава да срежат ДНК и да видят кои тъкмо белтъци, в какъв ред и по кое време ще се втурнат да я кърпят. Или за какъв брой време и с какъв интензитет ще нарастне светещата точка, в тази ситуация. Софтуерът, с който пресмятат цялата динамичност също е лична направа на мултифункционалния екип. И по този начин проумяха ремонтните схеми на клетката.
Първо клетките се мъчат доста точно да поправят ДНК и в случай че не съумеят, тогава се включва спешен механизъм който е бърз, който ще избави клетката, само че на цената на това, че се натрупват нови разновидности, декларира доцент Стойнев.
Учените откриват също по този начин, че някои от новите онколекарства могат да забавят прецизния ремонт на клетката.
Нормалните кафези могат да спрат и да изчакат до момента в който се поправи до момента в който раковите кафези в множеството случаи не могат да спрат, този механизъм също им е развален и умират, споделя още доцент Стойно Стойнев.
Но това са цели на идващите им научни хоризонти - по какъв начин да усилят противораковата активност на онкомедикаментите. Което сигурно ще ги направи желан сътрудник на десетки мултинационални компании.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ