България инвестира 10 млн. лв. в ядрен синтез: БАН с потенциал за глобален пробив
Министерството на иновациите и растежа (МИР) ще финансира с 10 милиона лева авангардно изследване на Института по физика на твърдото тяло (ИФТТ) към Българската академия на науките (БАН), фокусирано върху лазерно индуциран управляем ядрен синтез. Това обявиха от министерството, подчертавайки потенциала на проекта за революция в световната наука и производството на чиста енергия.
Изследването, финансирано по Програма "Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация", ще създаде лабораторни условия за експерименти с ултракъси фемтосекундни лазерни импулси. Неотдавна в лаборатория на ИФТТ, за пръв път в света, учени от БАН постигнаха реакция на ядрен синтез чрез тези импулси – по-компактен и безопасен метод в сравнение с тези в САЩ и ЕС.
Според Международната агенция за атомна енергия (МАЕА), ядреният синтез е ключ към почти неограничена, чиста енергия, подобна на тази на звездите. Българският подход използва високомощни, но кратки лазерни импулси за ускоряване на леки ядра, намалявайки енергийните загуби и рисковете. "Това е уникален експеримент, който може да доведе до по-малки реактори и нови патенти", коментира доц. Екатерина Йорданова, директор на ИФТТ.
Проектът е съвместен с Института по електроника към БАН и ще се развие с подкрепата на акад. Никола Съботинов. Средства ще отидат за закупуване на лазерни системи и диагностично оборудване, което ще позволи оптимизация на метода. Учените целят да демонстрират устойчива реакция, която да привлече международни партньорства.
При успех България може да се нареди сред лидерите в зелената енергийна трансформация, стимулирайки иновации в малки и средни предприятия. Това ще подкрепи европейските цели за нулеви емисии до 2050 г. и ще създаде работни места в хай-тек сектора.
Инициативата подчертава ролята на БАН в глобалните научни предизвикателства. Експерти виждат в нея шанс за България да експортира технологии, подобно на предишни успехи в лазерната физика. Проектът започва през 2026 г. и може да промени енергийния пейзаж.
