Колеги, мислете с главите си! И бягайте от „змийските фондове”!
български медии, като към това се добави и негово особено и разширено с още внушения изявление за „ Дойче веле”.
Попов се концентрира върху по този начин наречената от него „ статия” на Дърева, която се популяризира в последно време в обществените мрежи под заглавието „ Няма борба за Украйна. Има война против Русия”. Представя я по този начин, като че ли „ статията” е написана в този момент. И изяснява, че тя се базира на представено в нея изявление на несъществуващия съгласно него американски специалист Пол Кристи пред отново несъществуващо англоезично издание, излизащо в Бремен – като още веднъж основава усещането, че въпросният „ фалшив” източник е направил обявата си в този момент. Дава и линк към този лъжовен англоезичен „ оригинал” съгласно него – той е с дата 6 март 2022 година, а уеб сайтът, разгласил този „ оригинал” е загадъчният darik.news, който няма нищо общо с Дарик радио.
Следва разгромно разкриване с акцент, че всичко това е артикул на заблуждаваща съветска агитация. А черешката на тортата е надменното мъмрене от страна на създателя към българските медии, отпред с националните – Българска национална телевизия, БНР и Българска телеграфна агенция, които не били ревизирали и опровергали извадените от него в този момент „ подправени новини”. „ Подарявам тази история дружно с всичките линкове на всички медии, които имат някакво отношение към естествената публицистика. Публикувайте, разследвайте, ползвайте. Само свършете малко работа в помитането на личния ви медиен двор,” поучава Попов. Той доразвива клейменото на „ мързеливите” български медии и публицисти и в изявлението си пред „ Дойче веле”.
Следвайки тези негови инструкции, в уеб страницата на Съюз на българските журналисти се заехме в действителност да се поразровим в предлаганите от него линкове и в произхода на „ разобличаваните” от него изявления.
И ето какво установихме:
Първо, „ статия” на Велислава Дърева, озаглавена „ Няма борба за Украйна. Има война против Русия”, не съществува. Съдържанието, което в този момент се популяризира неизвестно от кого из обществените мрежи, е единствено ОТКЪС от една огромна обява в четири елементи на Дърева ОТПРЕДИ ОСЕМ ГОДИНИ, от август 2014 година, излязла тогава във в. „ Дума” под общото заглавие „ Съединени американски щати: Похищението на Европа”. Любезно предоставяме на Юлиан Попов и феновете на неговите творения линк към първата част от тази обява: https://duma.bg/sasht-pohishtenieto-na-evropa-n83321 и към втората ѝ част: https://duma.bg/pohishtenieto-na-evropa-n83426 - откъдето е изваден фрагментът, представян в този момент за „ статия”. Лесно ще си намерят и останалите две елементи.
Второ , представяната от Юлиан Попов като „ оригинал” на англоезичния източник с изказванията на въпросния Пол Кристи обява в darik.news с дата 6 март 2022 година в действителност е превод на британски на излязла същия ден, 6 март 2022 година, обява в българския вестник „ Труд”. Линкът към нея е тук. Още във встъпителната си записка „ Труд” е показал, че е взел текста от съветския уебсайт Ruposters.ru. А в друга записка след края на препечатката, вестникът показва следното: „ *Този текст е оповестен през лятото на 2014 година в наши осведомителни организации. Сериозно изследване на „ Труд” не откри изрично доказателство за личността и длъжността на посочения за негов създател. Въпреки това го публикуваме заради изумително тъкмо описания политико-икономически сюжет, по който се развива военният спор в Украйна. Очевидно още преди 8 години проектът за днешните събития е усърдно премислен и развиван, с цел да се стигне до кървавия край през днешния ден.” Ето от тази записка на „ Труд” в превода на британски, появил се в мистериозния darik.news, идва изразът „ наши осведомителни агенции”, по този начин възбудил Юлиан Попов и предиздвикал го да построи тайна доктрина, по какъв начин въпросните „ наши осведомителни агенции” са цяла съветска пропагандна мрежа. А е явно, че „ Труд” има поради български осведомителни организации.
Трето, базисният факт, че и „ Съединени американски щати: Похищението на Европа” на Дърева, и изявлението на Пол Кристи, са оповестени още ПРЕДИ ОСЕМ ГОДИНИ, през 2014 година, кой знае за какво артистично е пропуснат от Попов във всичките му мнения и изказвания. Макар че с неговите умения да вади оригинали и линкове не би срещнал никакви усложнения да попадне и на обява на български все на същото въпросно изявление на Пол Кристи, излязла още на 30 юни 2014 година в българската осведомителна организация Cross.bg. Източник като Cross.bg, в който е споменат и съветският уебсайт, откъдето е взето изявлението – все същия Ruposters.ru, представен и в „ Труд”, няма по какъв начин да хвърля в параноя за „ фалшивост” българската „ мързелива” журналистическа гилдия, добре е да знае лондончанинът Попов.
Четвърто , запознавайки се с резултата от бомбастичните му „ разкрития”, тиражирани в този момент из много български медии, в уеб страницата на Съюз на българските журналисти установихме, че единствено едно издание – „ 168 часа” – се е обърнало за мнение и към обекта на нападките Велислава Дърева, както повеляват фундаменталните правила на правилната публицистика. Нещо повече, сътрудниците в „ 168 часа” са се разровили също и са разкрили, че обратно на изказванията на Юлиан Попов американски академични специалист на име Пол Кристи въпреки всичко съществува и е член на факултетния съвет в Колумбийския южен университет. „ 168 часа” прецизира, че ще продължи инспекциите си, с цел да откри дали става дума за едно и също лице, заради разминаване в една писмен знак при изписване на името му. Пак „ 168 часа” сочи още истински източници на обявата с Пол Кристи от 2014 година, като написа следното: „ Проверка на „ 168 часа” откри, че изявление с Пол Кристи се появява в съветския уебсайт на британски topwar.ru. Статията е качена и в isij.eu, като там е посочено къде е оповестена - Economic Bulletin, Professional Public Conversation by the European, Bremen, Lower Saxony, Germany (2014). Статията е и в уеб страницата за научни публикации it4sec.org. Интересното е, че час по-късно тези два линка не се отваряха.”
На фона на всичко това уеб сайтът на Съюз на българските журналисти счете за належащо да даде думата на Велислава Дърева, с цел да се чуе и нейното мнение. А също по този начин и с цел да се заостри вниманието към тревожния и ширещ се фасон да се хвърлят манипулативни нападки към българската публицистика, която, макар всичките си проблеми и дефекти, заслужава почтено отношение. Голословното клеймене не може да се отмине единствено с пренебрежение, тъй като в случай че не му се даде необорим отпор, на следващия ден всеки „ непослушен” публицист може да се окаже цел на оклеветяване.
Ето диалога ни с Велислава Дърева.
- Велислава, в последните дни живеещият в Лондон някогашен длъжностен министър Юлиан Попов натрупа много медийна популярност, атакувайки те за „ статия”, сякаш разпространяваща „ подправени новини”. Но в действителност инспекцията на обстоятелствата, към която самият Попов прикани българските публицисти с един много надменен и напряко афектиран звук, демонстрира, че той е този, който манипулира и подменя истината. Би ли изразила и твоята позиция?
- Това е помийна история. И брутална имитация. Ненавиждам паразити като въпросния господин, които натрупат популярност за непозната сметка. Халал да му е лъжливата популярност!
Публикацията му, която беше препечатана от доста български медии – като единствено „ 168 часа” потърси и мен – стартира с въпрос към читателите: „ Попадала ли ви е публикацията на Велислава Дърева „ Няма борба за Украйна. Има война против Русия”?” Линкът, който дава към „ статията”, кой знае за какво, е от уеб страницата на „ Евроком”.
Няма такава публикация! Това е фрагмент от доста огромен мой разбор в 4 елементи, излязъл през август 2014 година в 4 броя на вестник „ Дума” под заглавието „ Съединени американски щати: Похищението на Европа”. Анализът беше препечатан в уеб страницата „ Поглед-инфо”, а несъмнено и някъде другаде. Лайтмотивът на разбора е „ Няма борба за Украйна. Има война против Русия. Войната против Русия е война против Европа”…
А фрагментът се върти във Facebook. И всякога означавам под сходни споделяния, че това не е обособена публикация, а е извадка от мой разбор от 2014-а! Но човек не може да излезе на глава с Facebook.
Юлиан Попов ползва тройна операцията. Първо – внушава, че има такава „ статия” с такова заглавие. Второ – че „ статията” е писана в този момент. Трето – че и източникът на цитираните мнения на Пол Кристи също е от в този момент, а не отпреди осем години! И, несъмнено, на никое място не загатва, че диалогът с Кристи е оповестен на български още на 30 юни 2014 година от българската осведомителна организация Cross.bg.
Големият въпрос, върху който Попов гради тезите си, е съществува ли Пол Кристи, или не. Но! Хора като него и сходни вилнеят като пълчища тролове и въобще не се интересуват съществува ли Пол Кристи или не. Другаде ги стяга чепикът. А точно: всичко, което е споделил „ несъществуващият” човек, представен от Cross.bg през 2014 година, разказва доста съответно цялостната тактичност и тактика на Съединени американски щати към Русия и Европа. Днес резултатите от практическата реализация на тази тактичност и тактика се виждат от целия свят.
Припомням! Към момента на обявата от 2014 година задълженията на Съединени американски щати са 17 трилиона $. Днес към този момент са 32 трилиона. И с цел да се оправят Щатите с тези задължения, споделя въпросният Кристи, би трябвало да се провежда прелом, който да няма разрушителни последствия за Съединени американски щати. Идеята е казусът с американските задължения да се реши с цената на международна кланица, само че самите Съединени американски щати да не изгорят в нея.
И ето какви стъпки изброява Кристи: да се провокира неизпълним раздор сред Европа и Русия, да се сътвори управляем безпорядък в Украйна, да бъдат спрени доставките на енергоносители от Русия, Европа да кипне от отвращение и да кипи, до момента в който узрее за решението сама да скъса връзките си с Русия... Това са цитати. Нататък продължава, по какъв начин Европа би трябвало да бъде принудена да се преориентира към енергодоставки от Съединени американски щати. „ Тогава ние с нашия шистов газ още веднъж ще се окажем в ролята на благодетеля на Европа, на самобитна енергийна вълшебна пръчица”, споделя Кристи, продължавайки по какъв начин това ще докара до гигански американски облаги.
Тук желая да прибавя нещо значимо – най-големите залежи на шистов газ в Украйна са в Донбас – край Луганск и Славянск. И апетитите към тях са големи.
А що се отнася до Европа, нейният стокооборот с Русия към оня миг е 500 милиарда $. Целта на Вашингтон е той да се обърне към Съединени американски щати.
В обявата от 2014-та питат Кристи какво ще стане с Украйна, а той дава отговор, че тя е единствено средство, посредством което да се решат проблемите на Щатите, че ѝ е отредена ролята на свлачище, което да прекъсне съдействието Европа-Русия. Точно това виждаме през днешния ден.
И това е същинският проблем на персонажи като някогашния длъжностен министър. Няма Пол Кристи, Съединени американски щати не водят от години война и против Русия, и против ползите Европа, а Европа не съучаства самоубийствено в тази война против Русия и против самата себе си… И всичко е чудесно…
- Войната, несъмнено, е и голяма покруса, с изключение на, че е геополитически конфликт...
- От самото начало е ясно, че това е прокси война. Това го признава Леон Панета някогашен началник на кабинета на Бил Клинтън и министър на защитата, а след това и шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ при Барак Обама. Ето какво споделя той през март т. година „ Това е прокси война на Съединени американски щати с Русия, без значение дали го признаваме или не”. Оставям на Попов и сие сами да решат дали и Леон Панета съществува или не. Някога Украйна е била „ прокси” на Третия райх, през днешния ден – на САЩ; тогава – отпред с Бандера, през днешния ден – отпред с политическите потомци на Бандера… И по този начин – 80 години…
Има един огромен и доста тежък въпрос към Европа и целия „ цивилизован” Запад с всичките им организации и институции. Какво правеха те 8 години, до момента в който в Донбас неонацистите избиваха руснаци и рускоговорящи жители на Украйна?
Осем години издевателства, принуждение, репресии, етническо пречистване, геноцид, избити деца, всеобщи гробове, безследно изчезнали... Техният живот, техните премеждия, тяхната крах нямат никакво значение за „ цивилизования” Запад. Както нямат значение и днешните жертви. Те са единствено мотив за двуличие.
Всеки, който пита, знае, приказва, написа, напомня тези 8 години под черното слънце на неонацизма, е гадина, войнолюбец, путинист… Въпросът „ къде бяхте 8 години” е строго неразрешен под опасност от гневен остракизъм. Тези, които побесняват от въпроса „ къде бяхте 8 години”, не написаха и половин дума 8 години. Половин дума на съпричастие към жертвите. И в този момент разделят жертвите на „ наши” и „ ваши”. Няма „ наши” и „ ваши” жертви! Жертвите СА жертви.
От 2014 година в Донбас жертвите са над 15 000 по публични данни, а ранените са над 30 000. Да не би Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) и ОССЕ да не са знаели за това? Нищо сходно! От 2015 година до момента 5588 тъжби от поданици на Донбас са импортирани в Европейски съд по правата на човека. Никой не им е обърнал внимание на тези тъжби. Какво прави Европейският парламент през тези осем години? Приема резолюции против Русия. Какво прави Европейската комисия? Приема наказания против Русия.
А това виртуално дефиле на Зеленски от парламент на парламент... Как реагираха депутатите из тези законодателни органи? Ставаха на крайници и скандираха „ Слава Украине! Героям популярност!”. Та това е девизът на бандеровците, на фашистите, на Секретен сътрудник дивизията „ Галичина”! Грам историческа памет ли нямат тези хора, които го повтарят?! Нямат ли политическа просвета? Или доста добре знаят какво крещят?
- Войната се води и на прогандния фронт...
- Така е, дивизиите на пропагандата вилнеят и това директно визира нас, публицистите. Ние би трябвало да познаваме цялостната картина на процесите и събитията. Още повече, че доста от обстоятелствата са необятно известни още от 2014-та.
От 2014-а западните страни въоръжават Украйна. От 2014-а за Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) и за Националната армия работят над 50 задгранични съветници и над 600 инструктори. Можем да си представим какъв брой са станали в този момент. От 2014-а Съединени американски щати дават на Украйна разследваща информация – и това е по данни на „ Уолстрийт джърнъл”. Не е загадка изказването по същата тематика на Уилям Бърнс, началник на Централно разузнавателно управление на САЩ, от 8 март 2022 година пред Комитета по разузнаването в Камарата на представителите. Прочее, съществува ли Уилям Бърнс?
Още отпреди 2014-та стартира русофобската агитация. А след 24 февруари 2022 година – въпреки че войната в действителност стартира осем години по-рано, с преврата в Киев на 22 февруари 2014 година – тази агитация закупи истерични, кръвожадни измерения, трансформира се в бомбен килим от дезинформация и операция, в отровна мрежа, която задушава международната публицистика.
- Но нали се твърди, че в действителност по този начин работи съветската агитация...
Е къде е тя, къде работи, по какъв начин? Нали стопираха достъпа до един куп съветски медии? Нека някой ми покаже от кое място тъкмо се промъква. Чува ли я, вижда ли я някой в това, което се лее от нашите малките екрани, примерно?
Истината е друга – пропагандата идва от цяла войска политически стратези, лобисти, тролове, най-вече американски и английски, над 250 пиар компании плюс най-популярните обществени мрежи, неизброимо количество медии, авторитетни мозъчни тръстове, институти и институции за „ интернационална помощ и развитие”, свързани с формален Вашингтон и Лондон, НПО-та и т. н. Много от тях са с богат опит в образуване на „ цветни революции”. Само 4-5 от най огромните измежду упоменатите 250 пиар компании, да вземем за пример, разполагат с над 52 000 пиар експерти и имат стотици офиси из целия свят.
Мога да изброя поименно, в случай че някой се интересува, доста компании и организации, посветили се на заливащата ни отвред агитация. Но си имам две „ любими” структури, които под предлога, че се борят с „ подправените новини”, в действителност ги създават и тиражират. Това са „ Стоп-фейк” и „ Факт-чек”.
„ Факт-чек” има клон и в България. Оттам преди време ми звъня един общителен глас да ме пита отново за Пол Кристи. Обясних същото, което към този момент споделих и тук. Заради тях се сетих и за едно видео, което бях гледала през 2014-та с този Пол Кристи. Потърсих го отново, само че се появи черен екран с надпис, че това видео към този момент е недостъпно.
Що се отнася до „ Факт-чек”-България, това е самодейност на Асоциацията на европейските журналисти-България, както е пояснено на уеб страницата. Прокламирано е, че задачата е да се прочиства медийната среда от погрешни изказвания. Там написа и по какъв начин се финансира тази активност. Ето източниците ѝ на средства: Посолството на Съединени американски щати в България по програмата за дребни грантове, НАТО по програмата „ Публична дипломация”, Европейският парламент, Фонд „ Активни граждани” с донори Исландия, Лихтенщайн и Норвегия посредством финансовия механизъм Европейското икономическо пространство. А всичко това е управлявано от Институт „ Отворено общество”.
Реших да ревизира що за „ подправени новини” изобличава този „ Факт-чек” и по какъв начин. Видях, че са проверявали това ужасяващо закононарушение в Одеса на 2 май 2014 година, когато нацисти изгориха живи 50 души в Профсъюзния дом. В обявата по тематиката главният акцент е, че няма умрял българин. А за обстоятелствата към злокобните събития „ Факт-чек”-България се базира на изводите, направени от сродна „ Факт-чек” група в Украйна, посочила се „ 2 май”. Според нея 50-те жертви сами са си отговорни, сами са се запалили, а оживелите сами са се доубили с стоманени пръти… Фактчекингът е като фракинга – унищожава всичко истинско…
Удивлявам се – толкоз ли са дребни „ дребните грантове” на Посолството на Съединени американски щати, та „ Факт-чек”-България не може да изпрати в Одеса собствен проверяващ екип?...
- Разбирам иронията ти, само че всички сме очевидци на внезапната поляризация както у нас, по този начин и по света около войната в Украйна, а пропагандата в действителност губи всевъзможни рационални рамки, действително убивайки естествената публицистика.
- Една гигантска пропагандна паяжина е оплела целия свят и държи публицистите на всички места в боязън, че в случай че излязат от нея, или пък – леле мале! – се опитат да я раздерат, ще им се случи нещо такова, каквото се случва на разобличителя на американски военни закононарушения от „ Уикилийкс” Джулиан Асандж. Разправата с него е безусловно показна и цели точно всяване на боязън и парализране на естествената публицистика.
У нас също доста сътрудници просто се опасяват да споделят истината, въпреки да я знаят. Защото ще им лепнат незабавно клеймо, както на мен. Нали знаеш – аз съм „ четрихилядник”, „ пета колона”, „ сътрудник на КГБ”... Ето по тази причина от всичките многочислени медии, които тиражираха изказванията на Попов, посмяха да ми се обадят сътрудници единствено от „ 168 часа”.
Има и пълчища „ коментатори” във Facebook, при които реакцията е същата, каквато преди време е била на разискването в Съюза на писателите и заклеймяването на Солженицин поради „ Архипелаг ГУЛАГ”: „ Не съм го чел, само че съдя този памфлет!”. Та по този начин и при мен, и при други сътрудници, които не се вписват в статуквото на страха – виждала съм много мнения от сорта: „ Аз тия гадове не ги чета!”…
Качвала съм неколкократно на моя Фейкбук профил линка към обявата в Cross.bg от 2014 година с изявлението с Пол Кристи. Качих и в този момент, след нападките на Попов. Но никой не смее да разяснява изпод... Нито един от доста дейните другояче тролове, които под всяка моя обява на секундата ми пускат линк към тиражираните изказвания на Попов и ме афишират за каква ли не – а това си е онлайн тормоз! – въобще не реагират под линка към Cross.bg… Абе, тоя Попов съществува ли, че нещо ме съмнява?!...
- Не мислиш ли, че офанзивата против теб е проба и проява – удря се известно име в публицистиката, приет престиж, с цел да се види публичната реакция, а и да се покаже на останалата част от журналистическата гилдия какво може да се случи на всеки, излязъл от формалния агитационен коловоз?
- Твърде допустимо, уви. Това е доста рисков сигнал за очертаваща се наклонност. Ето за какво е толкоз значимо, че си приказваме в този момент за уеб страницата на Съюза на българските публицисти. Нека колегията бъде нащрек. Не става въпрос за мен като персона, а за всички нас, за същността и достолепието на честната и същински свободна публицистика. Става въпрос за жестока цензура и страхов рекет, притиснали като железобетонна плоча цялата наша и международна публицистика. Макар че на доста места по света, в това число в Съединени американски щати, почтени публицисти не стопират да надигат глас за истината.
Искам да насочва един зов към всички сътрудници, даже и към тези, които избират снишаването и мълчанието. Въпрос на персонален избор е по какъв начин да се осъществят и да си пазят хляба измежду житейските и геополитически стихии, само че дано най-малко съблюдават един главен принцип в нашата специалност. Колеги, четете! Има доста какво да се прочете, океанът от информация е голям. Опитвайте се да вниквате в същността на нещата. Търсете съществени анализатори.
Ще изброя тук неколцина такива – и измежду тях няма нито едно съветско име, тъй като, нали, в този момент не е политкоректно да се има вяра на съветски източници. Ето други, почтени за доверие и почитание: Крис Хеджис, Дан Коен, Алън Маклауд, Майкъл Трейси,
Кейтлин Джонстън, Скот Ритър, Джон Пилджър. Лесно е да се намерят публикациите им, задоволително е да си ученолюбив. Ама те май не съществуват! Както не съществуват филмите на Марк Бартелмай и Оливър Стоун, следствията на френската ТВ1, анализите на Джордж Фридман и проф. Джон Миършаймър…
А що се отнася до операциите и подправените внушения на Юлиан Попов по мой адрес, дублирам: Четете, сътрудници, преди да натискате „ копи-пейст”! Всички, тиражирали изказванията на Попов, бяха длъжни, първо - да ревизират линковете, които той привежда, второ - да открият, че „ статията” не съществува, а е фрагмент от по-голям разбор от 2014-а, трето - да виждат, че става дума за изявления отпреди 8 години, които от този момент са в необятен достъп.
За край желая да напомня нещо, което сме учили във Факултета по публицистика – за така наречен „ змийски фондове”, въведени от Бисмарк през 1866 година Става дума за едни държавни пари, предопределени за пазаруване на публицисти и медии. Стамболов, който някои назовават „ Българският Бисмарк”, е оня, който ги вкарва и у нас. Тези „ змийски фондове” развращават публицистите, трансформират ги в прислужници, в плебеи.
Днес в ролята на „ змийски фондове” влизат всичките тези „ дребни грантове” (и по-големшки!) и благосклонни към избрани медии и публицисти европейски стратегии и чуждоземни фондации. Тези „ змийски фондове” финансират цялостен змиярник, който трови обществото. Е, сътрудници, всички го знаете, колцина ще се престрашат да го и изрекат на всеослушание?...
* Интервю на Къдринка Къдринова за уеб страницата на Съюз на българските журналисти
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Попов се концентрира върху по този начин наречената от него „ статия” на Дърева, която се популяризира в последно време в обществените мрежи под заглавието „ Няма борба за Украйна. Има война против Русия”. Представя я по този начин, като че ли „ статията” е написана в този момент. И изяснява, че тя се базира на представено в нея изявление на несъществуващия съгласно него американски специалист Пол Кристи пред отново несъществуващо англоезично издание, излизащо в Бремен – като още веднъж основава усещането, че въпросният „ фалшив” източник е направил обявата си в този момент. Дава и линк към този лъжовен англоезичен „ оригинал” съгласно него – той е с дата 6 март 2022 година, а уеб сайтът, разгласил този „ оригинал” е загадъчният darik.news, който няма нищо общо с Дарик радио.
Следва разгромно разкриване с акцент, че всичко това е артикул на заблуждаваща съветска агитация. А черешката на тортата е надменното мъмрене от страна на създателя към българските медии, отпред с националните – Българска национална телевизия, БНР и Българска телеграфна агенция, които не били ревизирали и опровергали извадените от него в този момент „ подправени новини”. „ Подарявам тази история дружно с всичките линкове на всички медии, които имат някакво отношение към естествената публицистика. Публикувайте, разследвайте, ползвайте. Само свършете малко работа в помитането на личния ви медиен двор,” поучава Попов. Той доразвива клейменото на „ мързеливите” български медии и публицисти и в изявлението си пред „ Дойче веле”.
Следвайки тези негови инструкции, в уеб страницата на Съюз на българските журналисти се заехме в действителност да се поразровим в предлаганите от него линкове и в произхода на „ разобличаваните” от него изявления.
И ето какво установихме:
Първо, „ статия” на Велислава Дърева, озаглавена „ Няма борба за Украйна. Има война против Русия”, не съществува. Съдържанието, което в този момент се популяризира неизвестно от кого из обществените мрежи, е единствено ОТКЪС от една огромна обява в четири елементи на Дърева ОТПРЕДИ ОСЕМ ГОДИНИ, от август 2014 година, излязла тогава във в. „ Дума” под общото заглавие „ Съединени американски щати: Похищението на Европа”. Любезно предоставяме на Юлиан Попов и феновете на неговите творения линк към първата част от тази обява: https://duma.bg/sasht-pohishtenieto-na-evropa-n83321 и към втората ѝ част: https://duma.bg/pohishtenieto-na-evropa-n83426 - откъдето е изваден фрагментът, представян в този момент за „ статия”. Лесно ще си намерят и останалите две елементи.
Второ , представяната от Юлиан Попов като „ оригинал” на англоезичния източник с изказванията на въпросния Пол Кристи обява в darik.news с дата 6 март 2022 година в действителност е превод на британски на излязла същия ден, 6 март 2022 година, обява в българския вестник „ Труд”. Линкът към нея е тук. Още във встъпителната си записка „ Труд” е показал, че е взел текста от съветския уебсайт Ruposters.ru. А в друга записка след края на препечатката, вестникът показва следното: „ *Този текст е оповестен през лятото на 2014 година в наши осведомителни организации. Сериозно изследване на „ Труд” не откри изрично доказателство за личността и длъжността на посочения за негов създател. Въпреки това го публикуваме заради изумително тъкмо описания политико-икономически сюжет, по който се развива военният спор в Украйна. Очевидно още преди 8 години проектът за днешните събития е усърдно премислен и развиван, с цел да се стигне до кървавия край през днешния ден.” Ето от тази записка на „ Труд” в превода на британски, появил се в мистериозния darik.news, идва изразът „ наши осведомителни агенции”, по този начин възбудил Юлиан Попов и предиздвикал го да построи тайна доктрина, по какъв начин въпросните „ наши осведомителни агенции” са цяла съветска пропагандна мрежа. А е явно, че „ Труд” има поради български осведомителни организации.
Трето, базисният факт, че и „ Съединени американски щати: Похищението на Европа” на Дърева, и изявлението на Пол Кристи, са оповестени още ПРЕДИ ОСЕМ ГОДИНИ, през 2014 година, кой знае за какво артистично е пропуснат от Попов във всичките му мнения и изказвания. Макар че с неговите умения да вади оригинали и линкове не би срещнал никакви усложнения да попадне и на обява на български все на същото въпросно изявление на Пол Кристи, излязла още на 30 юни 2014 година в българската осведомителна организация Cross.bg. Източник като Cross.bg, в който е споменат и съветският уебсайт, откъдето е взето изявлението – все същия Ruposters.ru, представен и в „ Труд”, няма по какъв начин да хвърля в параноя за „ фалшивост” българската „ мързелива” журналистическа гилдия, добре е да знае лондончанинът Попов.
Четвърто , запознавайки се с резултата от бомбастичните му „ разкрития”, тиражирани в този момент из много български медии, в уеб страницата на Съюз на българските журналисти установихме, че единствено едно издание – „ 168 часа” – се е обърнало за мнение и към обекта на нападките Велислава Дърева, както повеляват фундаменталните правила на правилната публицистика. Нещо повече, сътрудниците в „ 168 часа” са се разровили също и са разкрили, че обратно на изказванията на Юлиан Попов американски академични специалист на име Пол Кристи въпреки всичко съществува и е член на факултетния съвет в Колумбийския южен университет. „ 168 часа” прецизира, че ще продължи инспекциите си, с цел да откри дали става дума за едно и също лице, заради разминаване в една писмен знак при изписване на името му. Пак „ 168 часа” сочи още истински източници на обявата с Пол Кристи от 2014 година, като написа следното: „ Проверка на „ 168 часа” откри, че изявление с Пол Кристи се появява в съветския уебсайт на британски topwar.ru. Статията е качена и в isij.eu, като там е посочено къде е оповестена - Economic Bulletin, Professional Public Conversation by the European, Bremen, Lower Saxony, Germany (2014). Статията е и в уеб страницата за научни публикации it4sec.org. Интересното е, че час по-късно тези два линка не се отваряха.”
На фона на всичко това уеб сайтът на Съюз на българските журналисти счете за належащо да даде думата на Велислава Дърева, с цел да се чуе и нейното мнение. А също по този начин и с цел да се заостри вниманието към тревожния и ширещ се фасон да се хвърлят манипулативни нападки към българската публицистика, която, макар всичките си проблеми и дефекти, заслужава почтено отношение. Голословното клеймене не може да се отмине единствено с пренебрежение, тъй като в случай че не му се даде необорим отпор, на следващия ден всеки „ непослушен” публицист може да се окаже цел на оклеветяване.
Ето диалога ни с Велислава Дърева.
- Велислава, в последните дни живеещият в Лондон някогашен длъжностен министър Юлиан Попов натрупа много медийна популярност, атакувайки те за „ статия”, сякаш разпространяваща „ подправени новини”. Но в действителност инспекцията на обстоятелствата, към която самият Попов прикани българските публицисти с един много надменен и напряко афектиран звук, демонстрира, че той е този, който манипулира и подменя истината. Би ли изразила и твоята позиция?
- Това е помийна история. И брутална имитация. Ненавиждам паразити като въпросния господин, които натрупат популярност за непозната сметка. Халал да му е лъжливата популярност!
Публикацията му, която беше препечатана от доста български медии – като единствено „ 168 часа” потърси и мен – стартира с въпрос към читателите: „ Попадала ли ви е публикацията на Велислава Дърева „ Няма борба за Украйна. Има война против Русия”?” Линкът, който дава към „ статията”, кой знае за какво, е от уеб страницата на „ Евроком”.
Няма такава публикация! Това е фрагмент от доста огромен мой разбор в 4 елементи, излязъл през август 2014 година в 4 броя на вестник „ Дума” под заглавието „ Съединени американски щати: Похищението на Европа”. Анализът беше препечатан в уеб страницата „ Поглед-инфо”, а несъмнено и някъде другаде. Лайтмотивът на разбора е „ Няма борба за Украйна. Има война против Русия. Войната против Русия е война против Европа”…
А фрагментът се върти във Facebook. И всякога означавам под сходни споделяния, че това не е обособена публикация, а е извадка от мой разбор от 2014-а! Но човек не може да излезе на глава с Facebook.
Юлиан Попов ползва тройна операцията. Първо – внушава, че има такава „ статия” с такова заглавие. Второ – че „ статията” е писана в този момент. Трето – че и източникът на цитираните мнения на Пол Кристи също е от в този момент, а не отпреди осем години! И, несъмнено, на никое място не загатва, че диалогът с Кристи е оповестен на български още на 30 юни 2014 година от българската осведомителна организация Cross.bg.
Големият въпрос, върху който Попов гради тезите си, е съществува ли Пол Кристи, или не. Но! Хора като него и сходни вилнеят като пълчища тролове и въобще не се интересуват съществува ли Пол Кристи или не. Другаде ги стяга чепикът. А точно: всичко, което е споделил „ несъществуващият” човек, представен от Cross.bg през 2014 година, разказва доста съответно цялостната тактичност и тактика на Съединени американски щати към Русия и Европа. Днес резултатите от практическата реализация на тази тактичност и тактика се виждат от целия свят.
Припомням! Към момента на обявата от 2014 година задълженията на Съединени американски щати са 17 трилиона $. Днес към този момент са 32 трилиона. И с цел да се оправят Щатите с тези задължения, споделя въпросният Кристи, би трябвало да се провежда прелом, който да няма разрушителни последствия за Съединени американски щати. Идеята е казусът с американските задължения да се реши с цената на международна кланица, само че самите Съединени американски щати да не изгорят в нея.
И ето какви стъпки изброява Кристи: да се провокира неизпълним раздор сред Европа и Русия, да се сътвори управляем безпорядък в Украйна, да бъдат спрени доставките на енергоносители от Русия, Европа да кипне от отвращение и да кипи, до момента в който узрее за решението сама да скъса връзките си с Русия... Това са цитати. Нататък продължава, по какъв начин Европа би трябвало да бъде принудена да се преориентира към енергодоставки от Съединени американски щати. „ Тогава ние с нашия шистов газ още веднъж ще се окажем в ролята на благодетеля на Европа, на самобитна енергийна вълшебна пръчица”, споделя Кристи, продължавайки по какъв начин това ще докара до гигански американски облаги.
Тук желая да прибавя нещо значимо – най-големите залежи на шистов газ в Украйна са в Донбас – край Луганск и Славянск. И апетитите към тях са големи.
А що се отнася до Европа, нейният стокооборот с Русия към оня миг е 500 милиарда $. Целта на Вашингтон е той да се обърне към Съединени американски щати.
В обявата от 2014-та питат Кристи какво ще стане с Украйна, а той дава отговор, че тя е единствено средство, посредством което да се решат проблемите на Щатите, че ѝ е отредена ролята на свлачище, което да прекъсне съдействието Европа-Русия. Точно това виждаме през днешния ден.
И това е същинският проблем на персонажи като някогашния длъжностен министър. Няма Пол Кристи, Съединени американски щати не водят от години война и против Русия, и против ползите Европа, а Европа не съучаства самоубийствено в тази война против Русия и против самата себе си… И всичко е чудесно…
- Войната, несъмнено, е и голяма покруса, с изключение на, че е геополитически конфликт...
- От самото начало е ясно, че това е прокси война. Това го признава Леон Панета някогашен началник на кабинета на Бил Клинтън и министър на защитата, а след това и шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ при Барак Обама. Ето какво споделя той през март т. година „ Това е прокси война на Съединени американски щати с Русия, без значение дали го признаваме или не”. Оставям на Попов и сие сами да решат дали и Леон Панета съществува или не. Някога Украйна е била „ прокси” на Третия райх, през днешния ден – на САЩ; тогава – отпред с Бандера, през днешния ден – отпред с политическите потомци на Бандера… И по този начин – 80 години…
Има един огромен и доста тежък въпрос към Европа и целия „ цивилизован” Запад с всичките им организации и институции. Какво правеха те 8 години, до момента в който в Донбас неонацистите избиваха руснаци и рускоговорящи жители на Украйна?
Осем години издевателства, принуждение, репресии, етническо пречистване, геноцид, избити деца, всеобщи гробове, безследно изчезнали... Техният живот, техните премеждия, тяхната крах нямат никакво значение за „ цивилизования” Запад. Както нямат значение и днешните жертви. Те са единствено мотив за двуличие.
Всеки, който пита, знае, приказва, написа, напомня тези 8 години под черното слънце на неонацизма, е гадина, войнолюбец, путинист… Въпросът „ къде бяхте 8 години” е строго неразрешен под опасност от гневен остракизъм. Тези, които побесняват от въпроса „ къде бяхте 8 години”, не написаха и половин дума 8 години. Половин дума на съпричастие към жертвите. И в този момент разделят жертвите на „ наши” и „ ваши”. Няма „ наши” и „ ваши” жертви! Жертвите СА жертви.
От 2014 година в Донбас жертвите са над 15 000 по публични данни, а ранените са над 30 000. Да не би Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) и ОССЕ да не са знаели за това? Нищо сходно! От 2015 година до момента 5588 тъжби от поданици на Донбас са импортирани в Европейски съд по правата на човека. Никой не им е обърнал внимание на тези тъжби. Какво прави Европейският парламент през тези осем години? Приема резолюции против Русия. Какво прави Европейската комисия? Приема наказания против Русия.
А това виртуално дефиле на Зеленски от парламент на парламент... Как реагираха депутатите из тези законодателни органи? Ставаха на крайници и скандираха „ Слава Украине! Героям популярност!”. Та това е девизът на бандеровците, на фашистите, на Секретен сътрудник дивизията „ Галичина”! Грам историческа памет ли нямат тези хора, които го повтарят?! Нямат ли политическа просвета? Или доста добре знаят какво крещят?
- Войната се води и на прогандния фронт...
- Така е, дивизиите на пропагандата вилнеят и това директно визира нас, публицистите. Ние би трябвало да познаваме цялостната картина на процесите и събитията. Още повече, че доста от обстоятелствата са необятно известни още от 2014-та.
От 2014-а западните страни въоръжават Украйна. От 2014-а за Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) и за Националната армия работят над 50 задгранични съветници и над 600 инструктори. Можем да си представим какъв брой са станали в този момент. От 2014-а Съединени американски щати дават на Украйна разследваща информация – и това е по данни на „ Уолстрийт джърнъл”. Не е загадка изказването по същата тематика на Уилям Бърнс, началник на Централно разузнавателно управление на САЩ, от 8 март 2022 година пред Комитета по разузнаването в Камарата на представителите. Прочее, съществува ли Уилям Бърнс?
Още отпреди 2014-та стартира русофобската агитация. А след 24 февруари 2022 година – въпреки че войната в действителност стартира осем години по-рано, с преврата в Киев на 22 февруари 2014 година – тази агитация закупи истерични, кръвожадни измерения, трансформира се в бомбен килим от дезинформация и операция, в отровна мрежа, която задушава международната публицистика.
- Но нали се твърди, че в действителност по този начин работи съветската агитация...
Е къде е тя, къде работи, по какъв начин? Нали стопираха достъпа до един куп съветски медии? Нека някой ми покаже от кое място тъкмо се промъква. Чува ли я, вижда ли я някой в това, което се лее от нашите малките екрани, примерно?
Истината е друга – пропагандата идва от цяла войска политически стратези, лобисти, тролове, най-вече американски и английски, над 250 пиар компании плюс най-популярните обществени мрежи, неизброимо количество медии, авторитетни мозъчни тръстове, институти и институции за „ интернационална помощ и развитие”, свързани с формален Вашингтон и Лондон, НПО-та и т. н. Много от тях са с богат опит в образуване на „ цветни революции”. Само 4-5 от най огромните измежду упоменатите 250 пиар компании, да вземем за пример, разполагат с над 52 000 пиар експерти и имат стотици офиси из целия свят.
Мога да изброя поименно, в случай че някой се интересува, доста компании и организации, посветили се на заливащата ни отвред агитация. Но си имам две „ любими” структури, които под предлога, че се борят с „ подправените новини”, в действителност ги създават и тиражират. Това са „ Стоп-фейк” и „ Факт-чек”.
„ Факт-чек” има клон и в България. Оттам преди време ми звъня един общителен глас да ме пита отново за Пол Кристи. Обясних същото, което към този момент споделих и тук. Заради тях се сетих и за едно видео, което бях гледала през 2014-та с този Пол Кристи. Потърсих го отново, само че се появи черен екран с надпис, че това видео към този момент е недостъпно.
Що се отнася до „ Факт-чек”-България, това е самодейност на Асоциацията на европейските журналисти-България, както е пояснено на уеб страницата. Прокламирано е, че задачата е да се прочиства медийната среда от погрешни изказвания. Там написа и по какъв начин се финансира тази активност. Ето източниците ѝ на средства: Посолството на Съединени американски щати в България по програмата за дребни грантове, НАТО по програмата „ Публична дипломация”, Европейският парламент, Фонд „ Активни граждани” с донори Исландия, Лихтенщайн и Норвегия посредством финансовия механизъм Европейското икономическо пространство. А всичко това е управлявано от Институт „ Отворено общество”.
Реших да ревизира що за „ подправени новини” изобличава този „ Факт-чек” и по какъв начин. Видях, че са проверявали това ужасяващо закононарушение в Одеса на 2 май 2014 година, когато нацисти изгориха живи 50 души в Профсъюзния дом. В обявата по тематиката главният акцент е, че няма умрял българин. А за обстоятелствата към злокобните събития „ Факт-чек”-България се базира на изводите, направени от сродна „ Факт-чек” група в Украйна, посочила се „ 2 май”. Според нея 50-те жертви сами са си отговорни, сами са се запалили, а оживелите сами са се доубили с стоманени пръти… Фактчекингът е като фракинга – унищожава всичко истинско…
Удивлявам се – толкоз ли са дребни „ дребните грантове” на Посолството на Съединени американски щати, та „ Факт-чек”-България не може да изпрати в Одеса собствен проверяващ екип?...
- Разбирам иронията ти, само че всички сме очевидци на внезапната поляризация както у нас, по този начин и по света около войната в Украйна, а пропагандата в действителност губи всевъзможни рационални рамки, действително убивайки естествената публицистика.
- Една гигантска пропагандна паяжина е оплела целия свят и държи публицистите на всички места в боязън, че в случай че излязат от нея, или пък – леле мале! – се опитат да я раздерат, ще им се случи нещо такова, каквото се случва на разобличителя на американски военни закононарушения от „ Уикилийкс” Джулиан Асандж. Разправата с него е безусловно показна и цели точно всяване на боязън и парализране на естествената публицистика.
У нас също доста сътрудници просто се опасяват да споделят истината, въпреки да я знаят. Защото ще им лепнат незабавно клеймо, както на мен. Нали знаеш – аз съм „ четрихилядник”, „ пета колона”, „ сътрудник на КГБ”... Ето по тази причина от всичките многочислени медии, които тиражираха изказванията на Попов, посмяха да ми се обадят сътрудници единствено от „ 168 часа”.
Има и пълчища „ коментатори” във Facebook, при които реакцията е същата, каквато преди време е била на разискването в Съюза на писателите и заклеймяването на Солженицин поради „ Архипелаг ГУЛАГ”: „ Не съм го чел, само че съдя този памфлет!”. Та по този начин и при мен, и при други сътрудници, които не се вписват в статуквото на страха – виждала съм много мнения от сорта: „ Аз тия гадове не ги чета!”…
Качвала съм неколкократно на моя Фейкбук профил линка към обявата в Cross.bg от 2014 година с изявлението с Пол Кристи. Качих и в този момент, след нападките на Попов. Но никой не смее да разяснява изпод... Нито един от доста дейните другояче тролове, които под всяка моя обява на секундата ми пускат линк към тиражираните изказвания на Попов и ме афишират за каква ли не – а това си е онлайн тормоз! – въобще не реагират под линка към Cross.bg… Абе, тоя Попов съществува ли, че нещо ме съмнява?!...
- Не мислиш ли, че офанзивата против теб е проба и проява – удря се известно име в публицистиката, приет престиж, с цел да се види публичната реакция, а и да се покаже на останалата част от журналистическата гилдия какво може да се случи на всеки, излязъл от формалния агитационен коловоз?
- Твърде допустимо, уви. Това е доста рисков сигнал за очертаваща се наклонност. Ето за какво е толкоз значимо, че си приказваме в този момент за уеб страницата на Съюза на българските публицисти. Нека колегията бъде нащрек. Не става въпрос за мен като персона, а за всички нас, за същността и достолепието на честната и същински свободна публицистика. Става въпрос за жестока цензура и страхов рекет, притиснали като железобетонна плоча цялата наша и международна публицистика. Макар че на доста места по света, в това число в Съединени американски щати, почтени публицисти не стопират да надигат глас за истината.
Искам да насочва един зов към всички сътрудници, даже и към тези, които избират снишаването и мълчанието. Въпрос на персонален избор е по какъв начин да се осъществят и да си пазят хляба измежду житейските и геополитически стихии, само че дано най-малко съблюдават един главен принцип в нашата специалност. Колеги, четете! Има доста какво да се прочете, океанът от информация е голям. Опитвайте се да вниквате в същността на нещата. Търсете съществени анализатори.
Ще изброя тук неколцина такива – и измежду тях няма нито едно съветско име, тъй като, нали, в този момент не е политкоректно да се има вяра на съветски източници. Ето други, почтени за доверие и почитание: Крис Хеджис, Дан Коен, Алън Маклауд, Майкъл Трейси,
Кейтлин Джонстън, Скот Ритър, Джон Пилджър. Лесно е да се намерят публикациите им, задоволително е да си ученолюбив. Ама те май не съществуват! Както не съществуват филмите на Марк Бартелмай и Оливър Стоун, следствията на френската ТВ1, анализите на Джордж Фридман и проф. Джон Миършаймър…
А що се отнася до операциите и подправените внушения на Юлиан Попов по мой адрес, дублирам: Четете, сътрудници, преди да натискате „ копи-пейст”! Всички, тиражирали изказванията на Попов, бяха длъжни, първо - да ревизират линковете, които той привежда, второ - да открият, че „ статията” не съществува, а е фрагмент от по-голям разбор от 2014-а, трето - да виждат, че става дума за изявления отпреди 8 години, които от този момент са в необятен достъп.
За край желая да напомня нещо, което сме учили във Факултета по публицистика – за така наречен „ змийски фондове”, въведени от Бисмарк през 1866 година Става дума за едни държавни пари, предопределени за пазаруване на публицисти и медии. Стамболов, който някои назовават „ Българският Бисмарк”, е оня, който ги вкарва и у нас. Тези „ змийски фондове” развращават публицистите, трансформират ги в прислужници, в плебеи.
Днес в ролята на „ змийски фондове” влизат всичките тези „ дребни грантове” (и по-големшки!) и благосклонни към избрани медии и публицисти европейски стратегии и чуждоземни фондации. Тези „ змийски фондове” финансират цялостен змиярник, който трови обществото. Е, сътрудници, всички го знаете, колцина ще се престрашат да го и изрекат на всеослушание?...
* Интервю на Къдринка Къдринова за уеб страницата на Съюз на българските журналисти
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ