Стопанската камара със сериозни резерви към проектобюджетите за 2023 г.
Българската стопанска камара показва кардинална поддръжка за показаните проектобюджети за 2023 година на Република България, Държавното публично обезпечаване и Националната здравноосигурителна, доколкото страната се намира в изключителна обстановка, в която в средата на годината страната действа на база на бюджетната рамка за 2022 година, чието деяние беше удължено два пъти през предходните 6 месеца. Това се показва във импортираното в Националния съвет за тристранно съдействие своите мнение.
БСК обаче показва съществени запаси към заложените макроикономически параметри в Закона за държавния бюджет и в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, както и към редица оферти за промени в други закони, съдържащи се в преходните и заключителни разпореждания на ЗДБРБ, като: погашение на трудови хонорари от междинни и огромни предприятия и дивиденти само по банков път, както и с опцията за незаплащане цената на доставката/продажбата при ресторантьорски и кетъринг услуги при неиздаване на фискален бон; ограничения в региона на фискалния надзор на артикули с висок фискален риск, водещи до нова административна тежест при артикули с висок фискален риск и основни разноски за бизнеса.
Отбелязва се, че в Закона за държавния бюджет не са заложени промени в провежданите политики.
От Камарата показват, че чакат оферти за редица промени, които да намерят отражение в полемиките на бюджетната процедура за 2024 година Сред тях са прекосяване към действително програмно бюджетиране; административна реформа; опазване на модела на данъчното облагане; смяна в така наречен механизъм за установяване на минималната работна заплата (МРЗ), открит при започване на 2023 година в член 244 на КТ; децентрализация на обществените финанси; установяване на размера на таксата за битови боклуци на база количество; ограничения, стимулиращи вложенията, и промени, осигуряващи удобна бизнес среда; стимулиране на брутните частни вътрешни инвестиции; ограничения, стимулиращи фирмите да влагат в така наречен зелен и цифров преход.
БСК смята и че има тревожни трендове, в следствие от политически решения, които се отклоняват от правилата, върху които е построена осигурителната система. Според Камарата с проектозакона за бюджета на ДОО за актуалната година се основават условия за последователно увеличение на недостига през идващите години, без да се планува промяна на системата, която да подсигурява финансовата й резистентност.
По тази причина от БСК упорстват за спор за дълготрайното стабилно финансиране на пенсионната система, с оглед предвидимост за обезпечените лица и повишение на доверието в нея.
Относно проектозакона за бюджета на НЗОК, БСК е на мнение, че той не основава условия за реформиране на системата и за възстановяване качеството на здравното обслужване.
С този бюджет се възпроизвежда обстановката през 2022 година, с което се основават условия да се задълбочат деформациите и недоволството от работата на системата, показва се в мнението.
БСК обаче показва съществени запаси към заложените макроикономически параметри в Закона за държавния бюджет и в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, както и към редица оферти за промени в други закони, съдържащи се в преходните и заключителни разпореждания на ЗДБРБ, като: погашение на трудови хонорари от междинни и огромни предприятия и дивиденти само по банков път, както и с опцията за незаплащане цената на доставката/продажбата при ресторантьорски и кетъринг услуги при неиздаване на фискален бон; ограничения в региона на фискалния надзор на артикули с висок фискален риск, водещи до нова административна тежест при артикули с висок фискален риск и основни разноски за бизнеса.
Отбелязва се, че в Закона за държавния бюджет не са заложени промени в провежданите политики.
От Камарата показват, че чакат оферти за редица промени, които да намерят отражение в полемиките на бюджетната процедура за 2024 година Сред тях са прекосяване към действително програмно бюджетиране; административна реформа; опазване на модела на данъчното облагане; смяна в така наречен механизъм за установяване на минималната работна заплата (МРЗ), открит при започване на 2023 година в член 244 на КТ; децентрализация на обществените финанси; установяване на размера на таксата за битови боклуци на база количество; ограничения, стимулиращи вложенията, и промени, осигуряващи удобна бизнес среда; стимулиране на брутните частни вътрешни инвестиции; ограничения, стимулиращи фирмите да влагат в така наречен зелен и цифров преход.
БСК смята и че има тревожни трендове, в следствие от политически решения, които се отклоняват от правилата, върху които е построена осигурителната система. Според Камарата с проектозакона за бюджета на ДОО за актуалната година се основават условия за последователно увеличение на недостига през идващите години, без да се планува промяна на системата, която да подсигурява финансовата й резистентност.
По тази причина от БСК упорстват за спор за дълготрайното стабилно финансиране на пенсионната система, с оглед предвидимост за обезпечените лица и повишение на доверието в нея.
Относно проектозакона за бюджета на НЗОК, БСК е на мнение, че той не основава условия за реформиране на системата и за възстановяване качеството на здравното обслужване.
С този бюджет се възпроизвежда обстановката през 2022 година, с което се основават условия да се задълбочат деформациите и недоволството от работата на системата, показва се в мнението.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ