Синдикатите: След 20 г. всеки втори работещ у нас ще е над 55-годишен
Българската стопанска камара и КНСБ направиха извод, че в случай че темповете на застаряване на работната ръка в България продължат, в идващите 20 години броя на работещите на възраст над 55 години ще доближи 48%, т.е. почни всеки втори. Този факт ще засегне най-много секторите на производството.
Ако се огледа към цялата стопанска система, към другите браншове, може да се окаже, че ще стане даже още по-лошо. Обхванали сме разнообразни по величина браншове, над 60-70 предприятия и хора на разнообразни възрасти, тъй че имаме резепрезентативност на проучването, разяснява пред Нова тв Тончо Тонов, представител на Българска стопанска камара.
Оказва се, че в секторите на производството, работят преобладаващо хората от 40 до 54 години. Те са 42,5% от заетите. Над 55-годишните са 25,2% от наетите. 26,6% от работещите са сред 27 и 39 годишни, а минимум са заетите на възраст до 26 години, сочи проучването.
За да няма проблем, би трябвало да има баланс сред всички групи, само че той действително липсва, разяснява той.
В Европа сега съвсем няма страна, в която да няма проблем с работната ръка. При състояние, че съгласно КНСБ заплатата за прехрана у нас би трябвало да бъде към 1500 лв., всеки втори взима по-малка сума. Това е и причина българите непрекъснато да се оглеждат къде могат да отидат да работят за повече пари и постоянно избират Западна Европа. Да не разтварям и тематиката за изискванията на труд у нас, коментира Тодор Капитанов, вицепрезидент на КНСБ.
От една страна съм склонен - заплатите и изискванията на труд са причина за неналичието на фрагменти у нас. Но има и друго - погледнете неработещите и неучещи младежи. Това са към 300-400 хиляди души. От тях единствено към 20% не работят, тъй като получават някакви приходи от друго място и смятат, че заплатата е неудовлетворителна. Огромната причина за тези хора да не работят е неналичието на обучение и умения за работа, мудността, районните, етническите разлики, неналичието на обществени услуги за деца и заболели хора, разяснява Тонов.
Бизнесът по всякакъв начин се пробва да притегли тези хора и пазара на труда оказва напън. Все повече нарастват заплатите там, където има липса на фрагменти, само че и от ден на ден се оферират на чиновниците обществени пакети като допълнение към заплатите. Т.е. казусът подтиква бизнеса да огледа на чиновниците по друг метод, разяснява още той.
До огромна степен казусът е демографски. Много младежи напуснаха страната и отидоха да работят и живеят в чужбина. Проблемът е с изискванията, които се основават и в страната като цяло и в работната среда. Проблемът е сложен, добави той.
Няма по какъв начин човек, който мисли непрекъснато по какъв начин да покрие базовите си потребности, да се преквалифицира, образова, да е креативен предприемчив. Пътеката баланс и съгласие сред двете страни, а това се случва посредством групови трудови контракти, посредством които работещите и работодателите договарят своите условия на труд и заплати. Държавата би трябвало да предприеме повече ограничения, с цел да предизвиква тази форма на договаряне, разяснява Капитанов.
Ако се огледа към цялата стопанска система, към другите браншове, може да се окаже, че ще стане даже още по-лошо. Обхванали сме разнообразни по величина браншове, над 60-70 предприятия и хора на разнообразни възрасти, тъй че имаме резепрезентативност на проучването, разяснява пред Нова тв Тончо Тонов, представител на Българска стопанска камара.
Оказва се, че в секторите на производството, работят преобладаващо хората от 40 до 54 години. Те са 42,5% от заетите. Над 55-годишните са 25,2% от наетите. 26,6% от работещите са сред 27 и 39 годишни, а минимум са заетите на възраст до 26 години, сочи проучването.
За да няма проблем, би трябвало да има баланс сред всички групи, само че той действително липсва, разяснява той.
В Европа сега съвсем няма страна, в която да няма проблем с работната ръка. При състояние, че съгласно КНСБ заплатата за прехрана у нас би трябвало да бъде към 1500 лв., всеки втори взима по-малка сума. Това е и причина българите непрекъснато да се оглеждат къде могат да отидат да работят за повече пари и постоянно избират Западна Европа. Да не разтварям и тематиката за изискванията на труд у нас, коментира Тодор Капитанов, вицепрезидент на КНСБ.
От една страна съм склонен - заплатите и изискванията на труд са причина за неналичието на фрагменти у нас. Но има и друго - погледнете неработещите и неучещи младежи. Това са към 300-400 хиляди души. От тях единствено към 20% не работят, тъй като получават някакви приходи от друго място и смятат, че заплатата е неудовлетворителна. Огромната причина за тези хора да не работят е неналичието на обучение и умения за работа, мудността, районните, етническите разлики, неналичието на обществени услуги за деца и заболели хора, разяснява Тонов.
Бизнесът по всякакъв начин се пробва да притегли тези хора и пазара на труда оказва напън. Все повече нарастват заплатите там, където има липса на фрагменти, само че и от ден на ден се оферират на чиновниците обществени пакети като допълнение към заплатите. Т.е. казусът подтиква бизнеса да огледа на чиновниците по друг метод, разяснява още той.
До огромна степен казусът е демографски. Много младежи напуснаха страната и отидоха да работят и живеят в чужбина. Проблемът е с изискванията, които се основават и в страната като цяло и в работната среда. Проблемът е сложен, добави той.
Няма по какъв начин човек, който мисли непрекъснато по какъв начин да покрие базовите си потребности, да се преквалифицира, образова, да е креативен предприемчив. Пътеката баланс и съгласие сред двете страни, а това се случва посредством групови трудови контракти, посредством които работещите и работодателите договарят своите условия на труд и заплати. Държавата би трябвало да предприеме повече ограничения, с цел да предизвиква тази форма на договаряне, разяснява Капитанов.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ