БСК предлага да бъде разработен нов Закон за публичното предлагане на ценни книжа
Българската стопанска камара /БСК/ предлага да бъде създаден нов Закон за общественото предложение на скъпи бумаги /ЗППЦК/, който да отрази значителните настъпили промени в законодателството на финансовия пазар и да стане резистентен, пореден и понятен за всички заинтригувани. Това е записано в мнение на БСК по Проекта на Закон за изменение и допълнение на ЗППЦК, адресирано до ръководителя на парламентарната икономическа комисия и Министерството на финансите. Становището е оповестено на интернет страницата на Камарата.
От Камарата припомнят, че през последните 5 години ЗППЦК е променян 18 пъти. БСК не приема за добра процедура възприетата правна техника за неведнъж препращане в български закон към разнообразни и постоянно многочислени параграфи и алинеи на разнообразни Регламенти на Европейски Съюз, тъй като това прави ЗППЦК повърхностен, замайващ и сложен за съблюдаване и осъществяване. Затова БСК предлага в ЗИД на ЗППЦК да бъдат възпроизведени наредбите на съответните текстове от посочените Регламенти, за които се цели използването им в българската нормативна уредба, като в скоби се уточни късото означение на съответния юридически акт.
АОБР упорства за опазване на актуалната данъчна система като изискване за непоклатимост
Сред съответните оферти по проектозакона е смяна в член 89б ал.3, с който се предлага предел от левовата равноценност на до 3 млн.евро, за които не се ползва задължението за издание на проспект за обществено предложение, като се предлага този предел да е минимум левовата равноценност на до 4 млн. евро. От Камарата означават, че Регламент (ЕС) 2017/1129 дава право на държавите-членки сами да дефинират прага до 8 млн. евро. Предлага се също и член 89п. алинея 1, т.2 да отпадне. Той задължава емитента да показа в КФН устава си, който е оповестен в Търговския указател и повторното му условие от КФН съгласно БСК опонира на наредбите на Закона за електронното ръководство - за еднократно събиране и основаване на данни и служебно известяван и даване на данни в структурата на държавната администрация.
Предлага се също и чл.89г, ал.3 и ал.4 да отпаднат. В случаите, когато емитентите са освободени от задължението да изготвят проспект, въвеждането на обвързване изготвяният документ за обществено предложение да бъде показан и в КФН още веднъж усилва административната тежест за дребните и междинни предприятия, акцентират още от БСК.
От Камарата припомнят, че през последните 5 години ЗППЦК е променян 18 пъти. БСК не приема за добра процедура възприетата правна техника за неведнъж препращане в български закон към разнообразни и постоянно многочислени параграфи и алинеи на разнообразни Регламенти на Европейски Съюз, тъй като това прави ЗППЦК повърхностен, замайващ и сложен за съблюдаване и осъществяване. Затова БСК предлага в ЗИД на ЗППЦК да бъдат възпроизведени наредбите на съответните текстове от посочените Регламенти, за които се цели използването им в българската нормативна уредба, като в скоби се уточни късото означение на съответния юридически акт.
Сред съответните оферти по проектозакона е смяна в член 89б ал.3, с който се предлага предел от левовата равноценност на до 3 млн.евро, за които не се ползва задължението за издание на проспект за обществено предложение, като се предлага този предел да е минимум левовата равноценност на до 4 млн. евро. От Камарата означават, че Регламент (ЕС) 2017/1129 дава право на държавите-членки сами да дефинират прага до 8 млн. евро. Предлага се също и член 89п. алинея 1, т.2 да отпадне. Той задължава емитента да показа в КФН устава си, който е оповестен в Търговския указател и повторното му условие от КФН съгласно БСК опонира на наредбите на Закона за електронното ръководство - за еднократно събиране и основаване на данни и служебно известяван и даване на данни в структурата на държавната администрация.
Предлага се също и чл.89г, ал.3 и ал.4 да отпаднат. В случаите, когато емитентите са освободени от задължението да изготвят проспект, въвеждането на обвързване изготвяният документ за обществено предложение да бъде показан и в КФН още веднъж усилва административната тежест за дребните и междинни предприятия, акцентират още от БСК.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ