Българската стопанска камара не подкрепя Бюджет 2026, както и тези на НЗОК и ДОО
Българската стопанска камара (БСК) не поддържа трите препоръчани законопроекта за бюджети за 2026 година - на Република България, на Държавното публично обезпечаване (ДОО) и на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
В прессъобщението си БСК упорства за опазване на сегашния данъчно-осигурителен модел и не поддържа предложенията за нарастването на минималната работна заплата, осигурителната вноска, оптималния застрахователен приход от 2352 евро (4600 лева - растеж от 11,4%), запазването на оптималния размер на получаваните една или повече пенсии в размер на 1738,40 евро (3400 лева.), което в допълнение понижава тласъците на работещите да се обезпечават върху действителните си приходи.
В мнението си за бюджета на ДОО камарата акцентира, че в приходната част не поддържа нарастването на МРЗ, осигурителната и оптималния застрахователен приход от 2352 евро (4600 лева - растеж от 11,4%)
" Не е ясно по кое време ще се изчерпи резултатът от увеличението на осигурителната вноска, изключително при неналичието на промени в останалите параметри. Остава без отговор въпросът до каква степен ще има резултат и върху адекватността на размера на пенсиите и останалите компенсации в дълготраен проект. Предложението се прави в доста къс период преди използването му, което опонира на декларираните от държавното управление планове да обезпечи предвидимост за бизнеса. То не кореспондира и на плановете, заложени в Средносрочната бюджетна прогноза, показана единствено отпреди няколко месеца ", акцентира БСК в мнението си.
Според Българската стопанска камата измененията в приходната част не са обвързани с ограничения, свързани с премахване на проблеми, насъбрани през последните години и във връзка с които има единодушие сред обществените сътрудници, свързани с изискванията за достъп до системата, застрахователен принос, връзка " принос - права ", адекватност на заплащанията и дълготрайна финансова резистентност.
По отношение на разходната част БСК не утвърждава запазването на оптималния размер на получаваните една или повече пенсии в размер на 1738,40 евро (3400 лева.), което в допълнение понижава тласъците на работещите да се обезпечават върху действителните си приходи и смяната в член 54, алинея 1 на Кодекса за обществено обезпечаване, обвързвана с изплащането на майчинство в размер на 75% при предпочитание майката да се върне по-рано на работа.
От БСК показва, че мярката е въведена през 2018 година за поощряване на майките да се връщат по-рано на работа. По данни на Националния застрахователен институт, през последните 5 години от това право се употребяват малко над 15 000 дами. Същевременно, растежът на компенсациите, изплащани на дами, които са се върнали на работа през втората година, се е удвоил през 2024 година по отношение на 2020 година - от 10 591 725 лева на 20 860 645 лева С други думи, размерът на компенсацията не е оказало влияние при взимане на решение дали една майка да се върне по-рано на работа, акцентира БСК.
От правна позиция, няма никаква логичност, обезщетение, което замества приход от труд, да продължава да бъде изплащано при връщане на майката (осиновителката) на работа. Ако страната желае да предизвиква посредством финансов тласък дамите да не се откъсват от пазара на труда за прекомерно дълъг интервал от време - мярка, подкрепяна от БСК, то това следва да става посредством средства от държания бюджет, а не за сметка на осигурителните фондове, показва камарата в мнението си.
По мотив плана на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 година БСК поддържа декларирания блян към фискална консолидация, изразен в плана на ЗДБРБ и обновената средносрочна бюджетна прогноза, само че този блян остава фиктивен - дългът пораства от 24,2% (2024 г.) до 35,6% (2028 г.). Това е +11,4% за 4 години, което демонстрира агресия, а не консолидация.
Предвижда се ускорено повишаване на държавния дълг с близо 39 милиарда лв. за обсъждания четиригодишен интервал - от 48,8 милиарда лв. в края на 2025 година до 87,8 милиарда лв. в края на 2028 година, с което дългът на бранш " Държавно ръководство " ще доближи 35,6% от Брутният вътрешен продукт (увеличение с 11,4%). Липсват индикации, че тези средства ще бъдат ориентирани към обществени вложения с дълготраен резултат, вместо към финансиране на настоящи разноски.
БСК упорстват за запазването на данъчно-осигурителния модел и размерите на директните и косвените налози за бизнеса и жителите, гарантиращо по-голяма предвидимост за българските предприятия, висока събираемост на бюджетните доходи и опазване на покупателната дарба на приходите на работещите.
В мнението се показва изрично неподкрепа за препоръчаното двукратно нарастване на данъчната ставка на налога при източника, удържан при приходите от дивиденти и ликвидационни дялове на юридическите и физическите лица от 5% на 10%. Според БСК за 2026 година са разчетени спомагателни доходи от този налог в размер на 340 млн. евро, които обаче са нереалистични, съгласно оценката на камарата. В допълнение, повишението на данъчната тежест постоянно води и до повишение на склонността към отклоняване от данъчно облагане.
БСК изрично възразява против препоръчаните промени в ЗДДС, предвиждащи търговци, които употребяват програмен продукт за ръководство на продажби в търговски обект (СУПТО), наложително да употребяват единствено програмен продукт, който е включен в обществения указател на Национална агенция за приходите и приканва за прекъсване на административния напън върху българския бизнес на прага на еврозоната.
" Предвиденото значително нарастване на постъпленията от косвени налози за 2026 година в размер на 15,4% (спрямо предварителния доклад за 2025 г.), дължащо се главно на растеж на приходите от Данък добавена стойност с 18,1% до 29,3 милиарда лева, е допустимо да сложи под риск осъществяването на приходната част на бюджета, доколкото делът на налозите върху потреблението всекидневно надвишава една трета (около 37%) от общите годишни доходи по КФП. В показаната АСБП за интервала 2026-2028 година предстоящите приходи от Данък добавена стойност за 2025 година към този момент са ревизирани с над 3,2 милиарда лв., в посока понижение.
Общите разноски, планувани в показания проектобюджет за 2026 година, възлизат на към 103,5 милиарда лв. (44% от прогнозния БВП) и надвишават с близо 12,8 милиарда лв. регистрираните разноски за 2025 година, при предстоящо стабилизиране на инфлацията на 3,5%. Предложените разходни политики не са подкрепени от устойчиви дълготрайни приходни ограничения, заради което следва да се търсят подходи за отлагане на внезапните нараствания на приходите, акцентира още БСК.
Камара не поддържа нарастване на осигурителната тежест за фонд " Пенсии " с 2% и на оптималния застрахователен приход от 4130 лева на 4600 лева (2 352 евро).
БСК е и срещу предлагането за въвеждане на наложително GPS/мобилно следене на транспорта на артикули с висок фискален риск. Мярката съставлява нова административна и финансова тежест за бизнеса, защото изисква закупуване и поддръжка на устройства, непрекъсната съгласуваност и спомагателен учредителен запас.
Относно разходните политики БСК е срещу нарастването на разноските за личен състав за всички администрации, без слагане на каквито и да било критерии. Камарата е противи и обвързването на възнагражденията в обществения бранш със междинната работна заплата, както и автоматизираното административно повишаване на минималната работна заплата, води до резистентен растеж на разноските в бюджета, без той да е привързан с условия за препоръка, административна промяна, и смяна в качеството на обществените услуги.
БСК не поддържа показания план на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 година
За бюджета на НЗОК камарата декларира, че не го поддържа, тъй като в него продължава практиката 75% от разноските да са за болнична помощ и медикаменти, при приблизително ниво за страните от Европейски Съюз 45-55%.
Продължава практиката за свръхконцентрация на болничната помощ, което лимитира огромна част от популацията в достъпа им до качествена здравна помощ. Трайна е наклонността повече от 40% бюджета за болнична помощ да се разходва от 20 лечебни заведения. В РЗОК София и Пловдив са съсредоточени 50% от тези средства, акцентира БСК.
Не се разискват благоприятни условия за усъвършенстване на разноските за медикаменти посредством осъществяване на централизирани електронни търгове за онколекарства. Увеличените средства за осъществяване на профилактични прегледи на популацията над 18 години не доведоха до увеличение на обсега на профилактичните прегледи.
Липсват политики за превъзмогване на сериозното положението на общинските лечебни заведения и огромна част от регионалните лечебни заведения. Продължава практиката със средства от бюджета за болничната здравна помощ на Касата да се заплащат действия, които са част от обществената политика на страната и следва да се обезпечават от държавния бюджет.
БСК изрично се опълчва на предлагането в бюджета на НЗОК да се включат целеви средства от Държавния бюджет за увеличение главните заплати на личния състав в лечебни заведения.
В претекстовете си за това БСК показва, че предлагането е в несъгласие с функционалностите на НЗОК, избрани в Закона за здравното обезпечаване, липсват планове за обсега на лицата и за нужния запас, обгръщат се единствено избрани длъжности и изключва други.
Освен това БСК добавя, че липсва наредба за реда и метода за обезпечаване на спомагателни средства при дефицит на средства за реализиране на планувания в закона размер на главните заплати и изрично се опълчва на концепцията НЗОК и Българския лекарски съюз да договарят разпределението на средствата.
БСК предлага активността по вероятно увеличение на главните заплати да се провежда и организира от Министерството на здравеопазването и неговите структури. Това е политика на държавното управление и следва да се извършва от неговите структури.
В прессъобщението си БСК упорства за опазване на сегашния данъчно-осигурителен модел и не поддържа предложенията за нарастването на минималната работна заплата, осигурителната вноска, оптималния застрахователен приход от 2352 евро (4600 лева - растеж от 11,4%), запазването на оптималния размер на получаваните една или повече пенсии в размер на 1738,40 евро (3400 лева.), което в допълнение понижава тласъците на работещите да се обезпечават върху действителните си приходи.
В мнението си за бюджета на ДОО камарата акцентира, че в приходната част не поддържа нарастването на МРЗ, осигурителната и оптималния застрахователен приход от 2352 евро (4600 лева - растеж от 11,4%)
" Не е ясно по кое време ще се изчерпи резултатът от увеличението на осигурителната вноска, изключително при неналичието на промени в останалите параметри. Остава без отговор въпросът до каква степен ще има резултат и върху адекватността на размера на пенсиите и останалите компенсации в дълготраен проект. Предложението се прави в доста къс период преди използването му, което опонира на декларираните от държавното управление планове да обезпечи предвидимост за бизнеса. То не кореспондира и на плановете, заложени в Средносрочната бюджетна прогноза, показана единствено отпреди няколко месеца ", акцентира БСК в мнението си.
Според Българската стопанска камата измененията в приходната част не са обвързани с ограничения, свързани с премахване на проблеми, насъбрани през последните години и във връзка с които има единодушие сред обществените сътрудници, свързани с изискванията за достъп до системата, застрахователен принос, връзка " принос - права ", адекватност на заплащанията и дълготрайна финансова резистентност.
По отношение на разходната част БСК не утвърждава запазването на оптималния размер на получаваните една или повече пенсии в размер на 1738,40 евро (3400 лева.), което в допълнение понижава тласъците на работещите да се обезпечават върху действителните си приходи и смяната в член 54, алинея 1 на Кодекса за обществено обезпечаване, обвързвана с изплащането на майчинство в размер на 75% при предпочитание майката да се върне по-рано на работа.
От БСК показва, че мярката е въведена през 2018 година за поощряване на майките да се връщат по-рано на работа. По данни на Националния застрахователен институт, през последните 5 години от това право се употребяват малко над 15 000 дами. Същевременно, растежът на компенсациите, изплащани на дами, които са се върнали на работа през втората година, се е удвоил през 2024 година по отношение на 2020 година - от 10 591 725 лева на 20 860 645 лева С други думи, размерът на компенсацията не е оказало влияние при взимане на решение дали една майка да се върне по-рано на работа, акцентира БСК.
От правна позиция, няма никаква логичност, обезщетение, което замества приход от труд, да продължава да бъде изплащано при връщане на майката (осиновителката) на работа. Ако страната желае да предизвиква посредством финансов тласък дамите да не се откъсват от пазара на труда за прекомерно дълъг интервал от време - мярка, подкрепяна от БСК, то това следва да става посредством средства от държания бюджет, а не за сметка на осигурителните фондове, показва камарата в мнението си.
По мотив плана на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 година БСК поддържа декларирания блян към фискална консолидация, изразен в плана на ЗДБРБ и обновената средносрочна бюджетна прогноза, само че този блян остава фиктивен - дългът пораства от 24,2% (2024 г.) до 35,6% (2028 г.). Това е +11,4% за 4 години, което демонстрира агресия, а не консолидация.
Предвижда се ускорено повишаване на държавния дълг с близо 39 милиарда лв. за обсъждания четиригодишен интервал - от 48,8 милиарда лв. в края на 2025 година до 87,8 милиарда лв. в края на 2028 година, с което дългът на бранш " Държавно ръководство " ще доближи 35,6% от Брутният вътрешен продукт (увеличение с 11,4%). Липсват индикации, че тези средства ще бъдат ориентирани към обществени вложения с дълготраен резултат, вместо към финансиране на настоящи разноски.
БСК упорстват за запазването на данъчно-осигурителния модел и размерите на директните и косвените налози за бизнеса и жителите, гарантиращо по-голяма предвидимост за българските предприятия, висока събираемост на бюджетните доходи и опазване на покупателната дарба на приходите на работещите.
В мнението се показва изрично неподкрепа за препоръчаното двукратно нарастване на данъчната ставка на налога при източника, удържан при приходите от дивиденти и ликвидационни дялове на юридическите и физическите лица от 5% на 10%. Според БСК за 2026 година са разчетени спомагателни доходи от този налог в размер на 340 млн. евро, които обаче са нереалистични, съгласно оценката на камарата. В допълнение, повишението на данъчната тежест постоянно води и до повишение на склонността към отклоняване от данъчно облагане.
БСК изрично възразява против препоръчаните промени в ЗДДС, предвиждащи търговци, които употребяват програмен продукт за ръководство на продажби в търговски обект (СУПТО), наложително да употребяват единствено програмен продукт, който е включен в обществения указател на Национална агенция за приходите и приканва за прекъсване на административния напън върху българския бизнес на прага на еврозоната.
" Предвиденото значително нарастване на постъпленията от косвени налози за 2026 година в размер на 15,4% (спрямо предварителния доклад за 2025 г.), дължащо се главно на растеж на приходите от Данък добавена стойност с 18,1% до 29,3 милиарда лева, е допустимо да сложи под риск осъществяването на приходната част на бюджета, доколкото делът на налозите върху потреблението всекидневно надвишава една трета (около 37%) от общите годишни доходи по КФП. В показаната АСБП за интервала 2026-2028 година предстоящите приходи от Данък добавена стойност за 2025 година към този момент са ревизирани с над 3,2 милиарда лв., в посока понижение.
Общите разноски, планувани в показания проектобюджет за 2026 година, възлизат на към 103,5 милиарда лв. (44% от прогнозния БВП) и надвишават с близо 12,8 милиарда лв. регистрираните разноски за 2025 година, при предстоящо стабилизиране на инфлацията на 3,5%. Предложените разходни политики не са подкрепени от устойчиви дълготрайни приходни ограничения, заради което следва да се търсят подходи за отлагане на внезапните нараствания на приходите, акцентира още БСК.
Камара не поддържа нарастване на осигурителната тежест за фонд " Пенсии " с 2% и на оптималния застрахователен приход от 4130 лева на 4600 лева (2 352 евро).
БСК е и срещу предлагането за въвеждане на наложително GPS/мобилно следене на транспорта на артикули с висок фискален риск. Мярката съставлява нова административна и финансова тежест за бизнеса, защото изисква закупуване и поддръжка на устройства, непрекъсната съгласуваност и спомагателен учредителен запас.
Относно разходните политики БСК е срещу нарастването на разноските за личен състав за всички администрации, без слагане на каквито и да било критерии. Камарата е противи и обвързването на възнагражденията в обществения бранш със междинната работна заплата, както и автоматизираното административно повишаване на минималната работна заплата, води до резистентен растеж на разноските в бюджета, без той да е привързан с условия за препоръка, административна промяна, и смяна в качеството на обществените услуги.
БСК не поддържа показания план на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 година
За бюджета на НЗОК камарата декларира, че не го поддържа, тъй като в него продължава практиката 75% от разноските да са за болнична помощ и медикаменти, при приблизително ниво за страните от Европейски Съюз 45-55%.
Продължава практиката за свръхконцентрация на болничната помощ, което лимитира огромна част от популацията в достъпа им до качествена здравна помощ. Трайна е наклонността повече от 40% бюджета за болнична помощ да се разходва от 20 лечебни заведения. В РЗОК София и Пловдив са съсредоточени 50% от тези средства, акцентира БСК.
Не се разискват благоприятни условия за усъвършенстване на разноските за медикаменти посредством осъществяване на централизирани електронни търгове за онколекарства. Увеличените средства за осъществяване на профилактични прегледи на популацията над 18 години не доведоха до увеличение на обсега на профилактичните прегледи.
Липсват политики за превъзмогване на сериозното положението на общинските лечебни заведения и огромна част от регионалните лечебни заведения. Продължава практиката със средства от бюджета за болничната здравна помощ на Касата да се заплащат действия, които са част от обществената политика на страната и следва да се обезпечават от държавния бюджет.
БСК изрично се опълчва на предлагането в бюджета на НЗОК да се включат целеви средства от Държавния бюджет за увеличение главните заплати на личния състав в лечебни заведения.
В претекстовете си за това БСК показва, че предлагането е в несъгласие с функционалностите на НЗОК, избрани в Закона за здравното обезпечаване, липсват планове за обсега на лицата и за нужния запас, обгръщат се единствено избрани длъжности и изключва други.
Освен това БСК добавя, че липсва наредба за реда и метода за обезпечаване на спомагателни средства при дефицит на средства за реализиране на планувания в закона размер на главните заплати и изрично се опълчва на концепцията НЗОК и Българския лекарски съюз да договарят разпределението на средствата.
БСК предлага активността по вероятно увеличение на главните заплати да се провежда и организира от Министерството на здравеопазването и неговите структури. Това е политика на държавното управление и следва да се извършва от неговите структури.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ