БСК алармира: Новият бюджет може да отприщи нова инфлационна...
Българската стопанска камара (БСК) излезе с остро предизвестие, че препоръчаният проектобюджет за идната година може още веднъж да увеличи инфлацията и да натовари съществено действителната стопанска система.
Заместник-председателят на организацията Мария Минчева съобщи пред bTV, че заложените ограничения са в ущърб на бизнеса и могат да доведат до „ нова вълна на ценови шокове “. Според нея няма явен стопански разбор, който да оправдава нарастванията и новите регулации, а резултатът ще бъде усетен от всеки консуматор.
„ Ако тези промени се одобряват, инфлацията ще се вдигне още повече. Работодателите ще би трябвало да поемат над милиард лв. спомагателна тежест, а разноските на семействата ще порастват, “ разяснява Минчева.
Тя акцентира, че БСК ще упорства още преди разискването в тристранния съвет част от текстовете в проектобюджета да бъдат отстранени или изменени.
Кои ограничения могат да ускорят инфлацията
От Камарата обрисуваха четири съществени риска, които съгласно тях ще имат пряк резултат върху цените и индустриалните разноски:
Увеличение на осигурителните вноски с 2% – това значи по-високи разноски за бизнеса и риск от понижаване на заетостта. Повишение на налога върху дивидентите – съгласно БСК това ще отблъсне вложители и ще затрудни дребния и междинния бизнес. Задължителен програмен продукт за следене на продажбите – условие, което може да натовари дребните компании с високи административни и механически разноски. Мерки против транспортите с висок фискален риск – добра концепция на доктрина, само че с неразбираем механизъм, който може да затрудни логистичния бранш.
„ Разговор по същински значимите тематики отсъства. Само преди няколко месеца гласувахме бюджет при радикално друга прогноза. Вместо да се съобразят с действителността, ръководещите трансферират тежестта върху бизнеса, “ добави Минчева.
Синдикатите: Данъчният напън ще форсира инфлацията
Главният икономист на КТ „ Подкрепа “ Атанас Кацарчев удостовери, че всяко нарастване на налозите или осигуровките ще се отрази върху цените. „ Имаме увещание, че Данък добавена стойност няма да се пипа към този момент, само че в случай че се увеличи с даже 2%, това значи нова инфлационна вълна. Заплатите порастват с към 5%, само че без действителна промяна в обществената политика това е единствено козметика, “ предизвести той.
Кацарчев изрази и паника за неналичието на решения за демографската рецесия, която директно въздейства върху пазара на труда и пенсионната система.
Икономистите са безапелационни, че България би трябвало да откри баланс сред данъчната тежест, инфлацията и растежа.
Според публични данни на Евростат, страната ни остава най-бедната в Европейски Съюз, макар ниските корпоративни налози.
„ Ниските налози хранят алчността, а Брутният вътрешен продукт се изнася в чужбина. Трябва обективна данъчна политика и визия за икономическо развиване, освен краткосрочни решения, “ акцентира Кацарчев.
Какво следва?
Обсъждането на проектобюджета на идната тристранка (правителство – работодатели – синдикати) се чака да бъде с напрежение и дълготрайно.
И бизнесът, и синдикатите са единомислещи по едно: Без деликатен баланс сред доходи, разноски и данъчна политика, рискът от нова инфлационна серпантина е изцяло действителен.
Заместник-председателят на организацията Мария Минчева съобщи пред bTV, че заложените ограничения са в ущърб на бизнеса и могат да доведат до „ нова вълна на ценови шокове “. Според нея няма явен стопански разбор, който да оправдава нарастванията и новите регулации, а резултатът ще бъде усетен от всеки консуматор.
„ Ако тези промени се одобряват, инфлацията ще се вдигне още повече. Работодателите ще би трябвало да поемат над милиард лв. спомагателна тежест, а разноските на семействата ще порастват, “ разяснява Минчева.
Тя акцентира, че БСК ще упорства още преди разискването в тристранния съвет част от текстовете в проектобюджета да бъдат отстранени или изменени.
Кои ограничения могат да ускорят инфлацията
От Камарата обрисуваха четири съществени риска, които съгласно тях ще имат пряк резултат върху цените и индустриалните разноски:
Увеличение на осигурителните вноски с 2% – това значи по-високи разноски за бизнеса и риск от понижаване на заетостта. Повишение на налога върху дивидентите – съгласно БСК това ще отблъсне вложители и ще затрудни дребния и междинния бизнес. Задължителен програмен продукт за следене на продажбите – условие, което може да натовари дребните компании с високи административни и механически разноски. Мерки против транспортите с висок фискален риск – добра концепция на доктрина, само че с неразбираем механизъм, който може да затрудни логистичния бранш.
„ Разговор по същински значимите тематики отсъства. Само преди няколко месеца гласувахме бюджет при радикално друга прогноза. Вместо да се съобразят с действителността, ръководещите трансферират тежестта върху бизнеса, “ добави Минчева.
Синдикатите: Данъчният напън ще форсира инфлацията
Главният икономист на КТ „ Подкрепа “ Атанас Кацарчев удостовери, че всяко нарастване на налозите или осигуровките ще се отрази върху цените. „ Имаме увещание, че Данък добавена стойност няма да се пипа към този момент, само че в случай че се увеличи с даже 2%, това значи нова инфлационна вълна. Заплатите порастват с към 5%, само че без действителна промяна в обществената политика това е единствено козметика, “ предизвести той.
Кацарчев изрази и паника за неналичието на решения за демографската рецесия, която директно въздейства върху пазара на труда и пенсионната система.
Икономистите са безапелационни, че България би трябвало да откри баланс сред данъчната тежест, инфлацията и растежа.
Според публични данни на Евростат, страната ни остава най-бедната в Европейски Съюз, макар ниските корпоративни налози.
„ Ниските налози хранят алчността, а Брутният вътрешен продукт се изнася в чужбина. Трябва обективна данъчна политика и визия за икономическо развиване, освен краткосрочни решения, “ акцентира Кацарчев.
Какво следва?
Обсъждането на проектобюджета на идната тристранка (правителство – работодатели – синдикати) се чака да бъде с напрежение и дълготрайно.
И бизнесът, и синдикатите са единомислещи по едно: Без деликатен баланс сред доходи, разноски и данъчна политика, рискът от нова инфлационна серпантина е изцяло действителен.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ