Българската стопанка камара е готова със становищети си по представеният

Българската господарка камара е подготвена със становищети си по показаният за публично разискване прелиминарен интегриран проект за енергетиката и климата на България, показан от министерство на енергетиката и импортиран в Европейска комисия.

С оглед на придобиване на цялостна визия за единодушията и разликите предоставяме без редакция мнението на управителния съвет на Българската стопанска камара. Припомняме, че окончателният вид от българска страна ще бъде направен след интервал от разискване в разстояние на най-малко четири месеца и съгасуван, както с всички публични организации в страната ни, по този начин и с Европейската комисия.

Становище на УС на БСК:

ОТНОСНО:ПРОЕКТ НА ИНТЕГРИРАН ПЛАН В ОБЛАСТТА НА ЕНЕРГЕТИКАТА И КЛИМАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (ИНПЕК), ПРЕДСТАВЕН ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ЕНЕРГЕТИКАТА

Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес показва следното мнение по плана на ИНПЕК, показан през м. януари 2019г.

Приемаме извънредно амбициозните цели по отношение на достигнатите равнища и целеви прагове, възприети от Европейска комисия, включително 32% дял на силата от ВЕИ в брутното извънредно ползване на сила, 32,5% усъвършенстване на енергийната успеваемост и най-малко 15% междусистемна съгласуваност, произлизащи от признатите амбициозни цели на Европейски Съюз.

Те обаче следва да бъдат обвързани със забележителна преоценка на прогнозите за растеж на Брутният вътрешен продукт, за развиване на брутното и крайното енергийно ползване, след прецизиране на обсега и скоростта на въвеждане на заместващи мощности, дълготрайния енергиен микс, каузи на директните и косвени дотации като в Брутният вътрешен продукт и други съществени ръководещи параметри.

Приемането и осъществяването на ИНПЕК, респ. - на добре уравновесена и амбициозна национална енергийна тактика до 2030 година, (2040/2050 г.), е от извънредно значение за развиването на българската стопанска система в идващите десетилетия. Тя следва да обслужи амбициозни, само че достижими национални цели до 2030 година, включително коренно съкращаване на дистанцията по отношение на междинното ниво на Европейски Съюз на приходи и продуктивност, измерена като БВПппс на гражданин, при настоящо равнище от към 50%. Същевременно, декарбонизацията на стопанската система, нисковъглеродният напредък и снижаването на енергийната активност на стопанската система следва да бъдат реализирани принай-ниски, стопански и обществено допустими за обществото и бизнеса, разноски.

Подчертаваме, че интервалите 2020-2030 година и 2030-2050 година са от решаващо значение за реализиране на коренен поврат в икономическо и обществено доближаване на България за приближаване до междинното ниво на Европейски Съюз, по отношение на трендовете от последните тридесет години.

Заложеният общ растеж на Брутният вътрешен продукт от 2,3%1 до 2030 година по отношение на 2020 година не обслужва тези цели. Обратно, неговата реализация, включително в по-дългосрочен проект, обрича стопанската система на страната на загуба на конкурентоспособност, на енергийна беднотия, на „ програмирано” запазване, и даже отдалечаване от междинното равнище на икономическо развиване в Европейски Съюз.

В тази връзка подчертаваме, че аналогично на настоящата енергийна тактика до 2020 година, планът на ИНПЕК е построен не върху основни ръководещи индикатори и макроикономически допускания за развиване на българската енергетика и стопанска система на националните способени органи, а на поръчаните от Европейска комисия, така наречен референтни сюжети за 2013 и 2016 година по модела PRIMES на Атинския механически университет2. Част от тях са показани в приложение към актуалното мнение, като са допълнени и съпоставени с настоящи отчетни данни на Национален статистически институт и прогнози на МФ /2020г./ за Брутният вътрешен продукт.

Възприемането на заложения въздържан енергиен сюжет и извънредно непретенциозен планиран растеж на брутното и крайното енергийно ползване, на нереалистично високите цели за енергийна успеваемост и изпреварващ растеж на каузи на ВЕИ в крайното енергийно ползване по модела PRIMES, ще ограничи коренно опциите за резистентен растеж на Брутният вътрешен продукт, за масирани вложения в енергийна инфраструктура и в заместващи мощности, за повишаване на енергийното ползване в бита и в енергоемки, само че енергийно ефикасни конкурентни производства, за стабилно развиване на главните стопански браншове и потребление на капацитета на туристическата промишленост, селското стопанство, експорта и нововъведенията.

Горните заключения се удостоверяват и от заложения ретрограден сюжет за понижаване на конкурентоспособността на българската стопанска система до 2050 година, обвързван със:

доста занижен растеж на Брутният вътрешен продукт на България по отношение на дълготрайните прогнози за ЕС;

доста редуциране и превръщане на диференциала сред междинния разход за брутно произвеждане на ел. сила сред България и EС-28, надлежно - от 68 към 85 €`13/MWh на 88 към 79 €`13/MWh през интервала 2015 - 2050г.;

доста редуциране на диференциала сред междинната цена на ел. силата за извънредно ползване сред България и EС-28, надлежно - от 89 към 144 €`13/MWh на 145 към 163 €`13/MWh през интервала 2015 - 2050 г.;

изпреварващ растеж на каузи на ВЕИ в крайното енергийно ползване по отношение на междинното равнище за ЕС-28;

възходящ дял на енергийните разноски в Брутният вътрешен продукт от към 21% през 2000 година до над 32% в дълготрайна вероятност за България при стабилизиране на междинното ниво за ЕС-28 от 9,4% на 10,6% за същия интервал.

В тази връзка, УС на БСК изрично упорства за преправяне на главния макроикономически сюжет и разбиране на дълготраен средногодишен растеж на Брутният вътрешен продукт от най-малко 1,5-2 прочие п. по-висок от този на ЕС-28 до 2030 година /съответно, 3-3,4% за България/ и най-малко с един прочие п. по-висок от този на ЕС-28, надлежно - разбиране на общ средногодишен растеж от 2,5%3 за интервала 2030-2050 година

Предлаганите цели са амбициозни, само че реалистични и безалтернативни от гл. т. на нужните минимално допустими темпове на доближаване на продуктивността, икономическото развиване, приходите и потреблението по отношение на междинните нива в Европейски Съюз в вероятност до 2050 година

На тази основа, следва да се преизчислят всички допускания з а планирано брутно и извънредно ползване, енергиен и въглероден интензитет, енергийна успеваемост, скорост на възобновяване на електроенергийните мощности, преносна и разпределителна мрежа, конструкция на енергийното произвеждане (в това число безвъглеродна и ниско въглеродна сила, респ., нуклеарна сила и ВЕИ).

Неприемлив е фокусът върху развиване на ВЕИ над избраните национални цели в границите на Европейски Съюз. Това се отнася изключително за инсталирането на слънчеви и ветрови генератори при високи крайни продажни цени за индустриални и битови консуматори, респ. - лишаване на обилни масиви от общия аграрен фонд, без значение от заявените планове за отвод от субсидиране на ВЕИ след 2030 година

Заложените цели за ВЕИ в допълнение ще усилят цената на общия енергиен микс и тежестта върху бизнеса и популацията, изключително като се отчетат разноските по закупуване на емисионни квоти от термичните електроцентрали до 2030 година

Следва да се конкретизира делът в тона нефтен еквивалент на производството от главните източници на ВЕИ (долен и горен праг), в това число хидро-, вятърна, слънчева и геотермална сила, биомаса, биогаз, течни биогорива. Допълнително следва да се посочат ли псващите прецизни оценки за прогнозните капиталови и оперативни разноски.

Следва да се рамкират ефикасни, в това число ценови тласъци за произвеждане на електрическа енергия от ВЕИ за лични потребности, като се отстраняват капиталовите разноски за присъединение към разпределителната и преносна система.

Следва да бъде създаден целеви енергиен баланс до 2030-2040 година и показан в разгънат тип, по модела PRIMES, употребен от Европейска комисия.

По подобен метод ще бъдат структурирани и визуализирани всички основни ръководещи параметри, в това число детайлизирана структурата на енергийното произвеждане и ползване, цели за възстановяване на енергийния и въглероден интензитет на стопанската система и степен на енергийна взаимозависимост.

Следва да се изготви и показа паралелна Национална енергийна тактика до 2030 година, в сходство с условията на член 4, алинея 2, т. 1 от Закона за енергетиката, като се включат съществени правила и условия към ценообразуването на електро- и топлоенергията, в това число:

покритие на действителните разноски за битовите консуматори на основата на действителни стопански планове и преустановяване на кръстосаното субсидиране на битовите за сметка на индустриалните потребители;

преустановяване субсидирането на топлоенергията посредством цените при комбинирано енергопроизводството;

промени в тарифирането на електрическата енергия и топлоенергията, преустановяване на практиката за потребление на енергийните цени като обществен инструмент и реализиране на обществените функционалности посредством общественото подпомагане;

доста понижаване на общите разноски за подкрепяне на енергетиката - през 2016 година те възлизат на 2,7% от Брутният вътрешен продукт, което трансформира страната ни в водач в ЕС-284;

целеви темперамент на обществената политика и подкрепяне, като „ енергийните” помощи и дотации се дават целево.

В плана на енергийна тактика до 2030 година следва да бъде включен явен график и виновни институции за осъществяване на общоевропейските отговорности на България, включително посредством:

либерализация и демонополизация на енергийния бранш при запазване на конкурентоспособни мощни структури с относителни преимущества на европейския и районен енергиен пазар, създаване на районна електроенергийна борса;

либерализация и диверсификация на газоснабдяването, присъединителната мрежа и източниците за доставка, разширение на газоразпределителната мрежа за усъвършенстване на доставките, понижаване на въглеродната взаимозависимост и коренно увеличение на каузи на битовото потребление;

цялостна бистрота на изследванията, обосновката, проектирането и реализацията на огромните енергийни, в това число нуклеарни планове, в това число икономическа възвращаемост, цени на енергийните доставки по отношение на различни ВЕИ и ограничения за енергийна успеваемост, въглероден (емисионен) интензитет по отношение на капиталовите и експлоатационните разходи;

обвързване на националната енергийна тактика с проектите за нисковъглеродна енергетика на районите за обмисляне, общините и главните стопански сектори;

смяна в политиката за поощряване построяването на ВЕИ за преобладаващо лично ползване, осигуряващи цялостна или частична енергийна самостоятелност на обществени здания, хотели, заведения за хранене, жилищни здания, включително посредством промени в Закона за собствеността, Закона за етажната благосъстоятелност и др.;

използване на необятна стратегия за развиване на така наречен интелигентни градове и нисковъглероден превоз и устойчива градска мобилност;

ускорена реализация на основните енергийни планове с оптимално частно финансиране;

нови нуклеарни и хидромощности, планове за оползотворяване на биомаса и биогаз, геотермични източници, микроенергетика за лично ползване, битова и промишлена газификация, стабилно урбанистично и пътно планиране, намаляващи разноски за сила в превоза и др.;

предоговаряне на дълготрайните контракти с обновените Топлоелектрическа централа.

1 Заложената прогноза на стр. 127 за Брутният вътрешен продукт към 2020 година в плана на ИТПЕК от 50 млрд Евро по настоящи цени явно не е техническа неточност, а компромисна оценка сред сюжетите на Европейска комисия в „ Тенденции за развиване на енергетиката, превоза и излъчванията на парниковите газове в Европейски Съюз към 2050 “, по референтните сюжети за 2013 и 2016 година Виж приложението към актуалното мнение.

2 Виж: „ Тенденциите за развиване на енергетиката, превоза и излъчванията на парниковите газове в Европейски Съюз към 2050 “.

3 Все още липсва обществен достъп до дълготрайните макроикономически прогнози, разработвани от МФ. БСК неведнъж е предложила тяхното издание от МФ и потребление като единствена база при правене на дълготрайни стратегически документи, включително преправяне на признатата национална транспортна тактика до 2030г.

4 Study on Energy Prices, Costs and Subsidies and their Impact on Industry and Households. Trinomics B.V., 2018.