Българската православна църква почита паметта на св. великомъченик Димитрий. Името

Българската православна черква уважава паметта на св. великомъченик Димитрий. Името на св. Димитър е обвързвано и с историята на българския народ. През 1185 година, по време на двувековното византийско иго, братята-боляри Асен и Петър оповестили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на издигнатата от тях черква, наречена на св. Димитър. Закриляни от него, въстаниците довели битката за самостоятелност и възобновяване на българската държавност до сполучлив край.

Народният фетиш към св. Димитър го показва като по-голям брат-близнак на св. Георги.

В националния календар празникът на св. Димитър бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Св. Димитър язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки - „ Дойде ли Димитър, идва и снегът ". Като предвестител на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова към празника е една от най-големите Задушници.

Според поверията в среднощ против празника на св. Димитър небето се отваря, след което се чака и първият сняг. На 26 октомври приключва обичайният интервал - от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни служащи - пастири и ратаи. Затова и празникът на св. Димитър се назовава още Разпус.

Датата 26 октомври е призната и за празник на Сливен, Видин и Айтос. Димитровден е признат също като ден на строителя. Празнуват всички архитекти, проектанти, строителни инженери и всички, ангажирани в областта на строителството. Професионален празник и на ковачи те, техниците, инженери те и металурзите.

На Димитровден се е признато на трапезата да има ястия от птици и зеленчуци. На масата се поставя варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква.

На този ден честват: Димитър, Димитрина, Деметра, Дима, Димо, Димка, Димчо, Димана, Драго, Драгомир, Драган, Митко, Митра, Митка, Митрана, Мита, Даниела, Даниел, Диян/а, Диан/a.