България влиза в 2026 г. без бюджет: Бизнесът вдига минималната заплата, чиновниците остават с по-ниска
България е изправена пред предизвикването да стартира 2026 година без признат държавен бюджет. Това е най-вероятният сюжет за държавното управление в оставка и Народното събрание, които се приготвят за нови избори. В такава обстановка страната ще действа на правилото на удължение действието на сегашния бюджет, прочут като „ една дванайсета “. Това значи, че приходите ще се събират по същите правила, а разноските ще бъдат лимитирани до равнищата от миналата година. Бизнесът ще би трябвало да вдигне минималната заплата до 620,20 евро от 1 януари, до момента в който за държавните чиновници тя ще остане 550,66 евро.
При липса на нов бюджет, страната ще работи с автоматизиран бюджет по правилото „ една дванайсета “, без да е належащо парламентарно решение. Този механизъм разрешава главните функционалности на страната да продължат, като всеки месец могат да се харчат средства до размера на разноските за същия месец на миналата година. Този сюжет не е казус – страната е прекосявала през него три пъти през последните 10 години. Експерти предизвестяват, че без бюджет ще се наложи рязане на разноски или повдигане на налози, което може да задуши икономическия напредък.
Най-съществената смяна за жителите е обвързвана с минималната работна заплата. Бизнесът е длъжен да усили минималната заплата до 620,20 евро, защото този размер е избран с разпореждане на Министерския съвет. За държавните чиновници обаче минималната заплата ще остане 550,66 евро (1077 лева.), записани в Закона за държавния бюджет за 2025 година, като разликата ще бъде покрита със задна дата.
Пенсиите ще продължат да се изплащат постоянно. Кодексът за обществено обезпечаване планува тяхното осъвременяване по швейцарското предписание от 1 юли всяка година, което дава на депутатите шест месеца да решат какво ще се случи с тях. Обезщетенията за безработица също няма да претърпят смяна, като минималната сума дневно е 9,21 евро, а оптималната – 54,78 евро. Въпреки това, майчинството през втората година няма да се усили от 1 януари 2026 година, оставайки 398,81 евро (780 лева.), вместо препоръчаните 460,17 евро (900 лева.).
Увеличенията на заплатите на служителите на реда и военните ще се осъществят, тъй като са написани в обособени закони. Предвиденото 10% нарастване за останалата администрация и университетския състав в университетите няма да се случи. Максималният застрахователен приход ще остане 2111,64 евро (4130 лева.), до момента в който не бъде признат нов вид.
Служебният финансов министър не има намерение да внася удължителен закон, защото огромните партии са сериозни към препоръчаната бюджетна рамка. Това закъснение основава опасности за предвидимостта на бизнеса и обществените вложения. Икономистът Михаил Кръстев обаче счита, че няма нищо пагубно в удължителния бюджет, защото той краткотрайно замразява разноските до политическо решение. От КНСБ са на друго мнение.
Да се твърди, че няма проблем бюджетът за идната година да не бъде признат в точния момент, е не просто демонстрация на непросветеност, а на откровена безнаказаност. Бюджетът не е просто някакъв счетоводен документ, който може да изчака. Той е закон, който подсигурява сигурността на приходите на милиони българи – пенсии, заплати, обществени заплащания, както и дотациите на всички 265 общини,
изяснява основният икономист на КНСБ Любослав Костов. Той акцентира, че забавянето значи неустановеност за хората и блокиране на значими стратегии и вложения. Общините също ще би трябвало да работят със старите си бюджети, което лимитира тяхната дарба да осъществят нови планове.
