26 октомври: Ден на почит към Свети Димитрий покровителя
Българската православна черква уважава през днешния ден паметта на Свети Великомъченик Димитрий Мироточец. Църковният празник е именуван от народа Димитровден.
Димитрий се родил през трети век в Солун. Баща му бил градоначалник. Когато поотраснал и можел да схваща истината, родителите му го въвели в молитвената стая и почнали да го учат на вярата в Господ Исус Христос. Повикали духовник и го кръстили Димитрий.
След кончината на родителите си, Димитрий заел висок боен пост и получил заповед да преследва християните. Вместо това той ги покровителствал. На връщане от поход на Изток император Максимилиан спрял в Солун и изискал Димитрий да се откаже от вярата в Христа, само че увещанията били напразни. Хвърлили го в тюрма. Димитрий умрял страдалчески през 306 година - прободен с копие.
Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията били прекъснати, над лобното място и на гроба на Свети Димитрий в Солун бил издигнат дребен храм. При него ставали доста чудеса. По-късно храмът бил уголемен и тогава намерили нетленните остатъци на мъченика, от които родословие благовонно миро. За мироточивите му мощи се приказва в монументи от десети век.
Свети Димитрий доста пъти спасявал Солун от противников набези. Той бил уважаван още от тези времена в Тракия и в Македония. По-късно българите и гърците почнали разпалено да си оспорват " покровителството на небесния пълководец Свети Димитрий от Солун ".
От антични времена всички славянски нации също празнуват светеца, даже се уважава като патрон на цялото славянство.
Днес мощите на Свети Димитрий се съхраняват в едноименната базилика в Солун, издигната на лобното му място, а светецът се уважава като настойник на Солун. В деня на неговата памет в града се стичат поклонници от целия свят.
Името на Свети Димитрий е обвързвано и с историята на българския народ. През 1185 година, по време на двувековното византийско иго, братята боляри Асен и Петър оповестили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на издигнатата от тях черква, наречена на Свети Димитрий. Закриляни от него, въстаниците довели битката за самостоятелност и възобновяване на българската държавност до сполучлив край.
Народният фетиш към Свети Димитрий го показва като по-голям брат близнак на Свети Георги. Широко публикувана е поговорката " Свети Георги лято носи, а Свети Димитър - зима ". В националния календар празникът на Свети Димитър бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Според поверията в среднощ против празника на Свети Димитър небето се отваря, след което се чака и първият сняг. На 26 октомври приключва и обичайният интервал - от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни служащи - пастири и ратаи. Работодателите се разплащат с служащите си. Затова и празникът на Свети Димитър се назовава още Разпус.
На Димитровден се подготвят разнообразни ястия от птици и зеленчуци.
Димитрий се родил през трети век в Солун. Баща му бил градоначалник. Когато поотраснал и можел да схваща истината, родителите му го въвели в молитвената стая и почнали да го учат на вярата в Господ Исус Христос. Повикали духовник и го кръстили Димитрий.
След кончината на родителите си, Димитрий заел висок боен пост и получил заповед да преследва християните. Вместо това той ги покровителствал. На връщане от поход на Изток император Максимилиан спрял в Солун и изискал Димитрий да се откаже от вярата в Христа, само че увещанията били напразни. Хвърлили го в тюрма. Димитрий умрял страдалчески през 306 година - прободен с копие.
Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията били прекъснати, над лобното място и на гроба на Свети Димитрий в Солун бил издигнат дребен храм. При него ставали доста чудеса. По-късно храмът бил уголемен и тогава намерили нетленните остатъци на мъченика, от които родословие благовонно миро. За мироточивите му мощи се приказва в монументи от десети век.
Свети Димитрий доста пъти спасявал Солун от противников набези. Той бил уважаван още от тези времена в Тракия и в Македония. По-късно българите и гърците почнали разпалено да си оспорват " покровителството на небесния пълководец Свети Димитрий от Солун ".
От антични времена всички славянски нации също празнуват светеца, даже се уважава като патрон на цялото славянство.
Днес мощите на Свети Димитрий се съхраняват в едноименната базилика в Солун, издигната на лобното му място, а светецът се уважава като настойник на Солун. В деня на неговата памет в града се стичат поклонници от целия свят.
Името на Свети Димитрий е обвързвано и с историята на българския народ. През 1185 година, по време на двувековното византийско иго, братята боляри Асен и Петър оповестили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на издигнатата от тях черква, наречена на Свети Димитрий. Закриляни от него, въстаниците довели битката за самостоятелност и възобновяване на българската държавност до сполучлив край.
Народният фетиш към Свети Димитрий го показва като по-голям брат близнак на Свети Георги. Широко публикувана е поговорката " Свети Георги лято носи, а Свети Димитър - зима ". В националния календар празникът на Свети Димитър бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Според поверията в среднощ против празника на Свети Димитър небето се отваря, след което се чака и първият сняг. На 26 октомври приключва и обичайният интервал - от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни служащи - пастири и ратаи. Работодателите се разплащат с служащите си. Затова и празникът на Свети Димитър се назовава още Разпус.
На Димитровден се подготвят разнообразни ястия от птици и зеленчуци.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ