Православна църква отбелязва деня на св. великомъченица Варвара
Българската православна черква отбелязва на 4 декември деня на св. вмчца Варвара.
Варвара е християнска великомъченица, чиято памет се уважава както в православната, по този начин и в католическата черква. В православието св. Варвара се смята за настойничка на умрелите от неочаквана гибел - които са нямали време да се разкаят и причестят.
Св. Варвара е родена в края на III в. в Илиопол (Мала Азия) в семейство на благородник и живяла по времето на император Максимилиан. Отличавала се с особена и впечатляваща хубост. Баща й полагал огромни грижи за нейното езическо образование, тъй като самичък бил богохулник, само че я затворил в кула - надалеч от сластни очи. През времето, когато е била затворена, Варвара изучавала външния свят от прозореца и имала доста време да размишлява за Бога. Когато татко й разрешил да излиза, с цел да си откри младоженец и да се омъжи, Варвара се срещнала с християни и приела свето кръщение.
Момичето трябвало да отстоява избора си пред шефа на града, откакто татко й се отрекъл от нея поради християнските й убеждения. Когато бащата научил, че щерка му е станала християнка, той наредил да я наказват и получил единодушието на шефа на града Мартиан да я осъди на гибел. По разпореждане на бащата Варвара е обезглавена, а над гроба й бил издигнат храм, където вярващите намирали излекуване на своите недъзи.
Мощите на света Варвара се намират в Киевопечорската лавра в Киев, само че частици от тях са пренесени и дарени на София на 8 септември 1957 година като подарък от Московския и на цяла Русия патриарх Алексий I и се намират в църквата "Св. Преображение " в квартал "Лозенец ".
В някои региони на България св. Варвара се счита за настойничка на децата от заболявания, по-специално от дребна шарка и хората я наричали "Баба Шарка ". За да умилостивят и прогонят баба Шарка, дамите подготвят ритуален самун и обредно вариво от разнообразни житни и бобови зърна, подслаждат го с мед и раздават на децата си и на съседи. Майките раздават царевични питки и ракия. В други региони св. Варвара се уважава като настойничка на домашните птици. Празникът се назовава още Женска Коледа, защото девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.
Денят на св. Варвара слага началото на трите поредни християнски празника - Света Варвара, Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) и на зимните празници.
Днес църквата уважава и паметта на Йоан Дамаскин. Той е родом от Дамаск, живял в осми век. Бил богослов и песнописец, духовник от обителта на свети Сава. За своите високохудожествени умилителни песнопения той получил името "златоструен ". Написал е доста догми, измежду които и пасхалният канон. Той създава и теорията на църковното пеене, като го разделя на осем гласа или музикални тоналности (ладове). Като практическо приложение на теорията за църковното осмогласие е прочут трудът на Дамаскин "Октоих ".
Варвара е християнска великомъченица, чиято памет се уважава както в православната, по този начин и в католическата черква. В православието св. Варвара се смята за настойничка на умрелите от неочаквана гибел - които са нямали време да се разкаят и причестят.
Св. Варвара е родена в края на III в. в Илиопол (Мала Азия) в семейство на благородник и живяла по времето на император Максимилиан. Отличавала се с особена и впечатляваща хубост. Баща й полагал огромни грижи за нейното езическо образование, тъй като самичък бил богохулник, само че я затворил в кула - надалеч от сластни очи. През времето, когато е била затворена, Варвара изучавала външния свят от прозореца и имала доста време да размишлява за Бога. Когато татко й разрешил да излиза, с цел да си откри младоженец и да се омъжи, Варвара се срещнала с християни и приела свето кръщение.
Момичето трябвало да отстоява избора си пред шефа на града, откакто татко й се отрекъл от нея поради християнските й убеждения. Когато бащата научил, че щерка му е станала християнка, той наредил да я наказват и получил единодушието на шефа на града Мартиан да я осъди на гибел. По разпореждане на бащата Варвара е обезглавена, а над гроба й бил издигнат храм, където вярващите намирали излекуване на своите недъзи.
Мощите на света Варвара се намират в Киевопечорската лавра в Киев, само че частици от тях са пренесени и дарени на София на 8 септември 1957 година като подарък от Московския и на цяла Русия патриарх Алексий I и се намират в църквата "Св. Преображение " в квартал "Лозенец ".
В някои региони на България св. Варвара се счита за настойничка на децата от заболявания, по-специално от дребна шарка и хората я наричали "Баба Шарка ". За да умилостивят и прогонят баба Шарка, дамите подготвят ритуален самун и обредно вариво от разнообразни житни и бобови зърна, подслаждат го с мед и раздават на децата си и на съседи. Майките раздават царевични питки и ракия. В други региони св. Варвара се уважава като настойничка на домашните птици. Празникът се назовава още Женска Коледа, защото девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.
Денят на св. Варвара слага началото на трите поредни християнски празника - Света Варвара, Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) и на зимните празници.
Днес църквата уважава и паметта на Йоан Дамаскин. Той е родом от Дамаск, живял в осми век. Бил богослов и песнописец, духовник от обителта на свети Сава. За своите високохудожествени умилителни песнопения той получил името "златоструен ". Написал е доста догми, измежду които и пасхалният канон. Той създава и теорията на църковното пеене, като го разделя на осем гласа или музикални тоналности (ладове). Като практическо приложение на теорията за църковното осмогласие е прочут трудът на Дамаскин "Октоих ".
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ