Българската православна църква чества един от дванайсетте големи християнски празника

Българската православна черква празнува един от дванайсетте огромни християнски празника - Въздвижение на Светия кръст Господен. По традиция на Кръстовден се съблюдава непоколебим пост, а богомолците се покланят пред Светия кръст, който се изнася в средата на храмовете.

Според църковното поверие майката император Константин Велики св. Елена се отправила към Светите места в Палестина, с цел да потърси гроба на Спасителя. Немерени били пещерата, както и трите кръста. Чрез допиране с един от тях неотдавна умрял човек възкръснал, с което се схванало кой от тях е Христовият кръст. Частица от него Елена изпратила на сина си в Константинопол.

След време над пещерата на Гроба Господен бил издигнат храм, който съществува и до през днешния ден. Той е осветлен на 14-и септември 335 година. За да може събралата се хилядна навалица да види Светия кръст, епископът го повдигнал над главите на поклонниците. От там произлиза и името на празника. - Въздвижение на Светия кръст.

Кръстовден е един от четирите дни в годината, в който се прави поклонение на Кръста Господен. В храмовете и в домовете на миряните се прави водосвет за благословение, а в националните вярвания празникът се свързва с началото на есенния сезон, с време за сеитба на зимните култури и гроздобера.