10 от най-красивите български стихотворения
Българската лирика е изобилен източник на красиви цитати. Когато бяхме възпитаници, с скука учехме стихотворения наизуст. Като възрастни обаче оценяваме тези невероятни слова, които карат сърцата ни да мечтаят.
В родната ни литература има хиляди неповторими стихове, които си заслужава освен да бъдат прочетени, само че и запомнени. Всеки има обичано стихотворение, което му припомня за специфичен човек, място или възприятие. А в тази десетка желаеме да ви напомним някои от шедьоврите на българската лирика.
1. Две хубави очи – Пейо Яворов
2. Ревност – Дамян Дамянов
3. Аз съм българче – Иван Вазов
4. Бяхме най-близки – Блага Димитрова
5. Майце си – Христо Ботев
6. Стихии – Елисавета Багряна
Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите,
префучава през боазите, подвига облак над диканите,
сграбчва стрехите на къщите, на каруците чергилата,
смъква портите, оградите и децата по площадите —
в родния ми град?
Можеш ли да спреш ти Бистрица, дето иде през пролетта гневна,
разтрошава ледовете си, на мостовете подпорите
и излиза от коритото и завлича, мътна, пакостна —
къщиците и градинките, и добитъка на хората —
в родния ми град?
Можеш ли да спреш ти виното, щом един път е закипяло то
в бъчвите големи, взидани, с влага лъхаща наситени,
на които с букви кирилски написа „ черното “ и „ бялото “ —
в избите леден, каменни, завещани от дедите ни —
в родния ми град?
Как ще спраш ти мене — волната, скитницата, непокорната —
родната сестра напразно, на водата и на виното,
за която е примамица непостижното, просторното,
дето все сънува пътища — недостигнати, неминати, —
мене по какъв начин ще спреш?
7. Аз желая да те помня все по този начин – Димчо Дебелянов
8. Доброта – Петя Дубарова
9. Нощ – Дора Габе
10. Да бъде ден! – Христо Смирненски
