Днес е голям християнски празник, имен ден имат
Българската уважава на 30 ноември паметта на Св. деятел Андрей Първозвани, който пръв от апостолите е бил извикан да тръгне след Христа.
От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и откакто Йоан Кръстител пристигнал от Юдея, той станал един от неговите възпитаници.
Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан, акцентирайки на народа минаващия Иисус, споделил: „ Ето Агнецът Божий!” Като чул тези думи, Андрей тръгнал след Спасителя и го следвал целия ден. След това отишъл да откри брат си Симон (Св. Петър), съобщил му радостната новина: „ Намерихме Месия!” и го довел при Христа.
Името на Св. Андрей се среща постоянно в Евангелието. След Възнесение Господне и слизане на Св. Дух, когато апостолите отишли по всякакви страни да проповядват словото Божие, деятел Андрей се отправил към северните страни.
През Гърция, Мала Азия и по настоящето българско крайбрежие на Черно море той стигнал до страната, населявана от скитите. Там светият деятел умрял страдалчески като бил разпънат на кръст.
Св. деятел Андрей се смята деятел на православните християни, тъй като той е ръкоположил първият свещеник в Цариград – деятел Стахий, а от Цариградската патриаршия са получили св. Кръщение и миропомазание православните славяни – българи, сърби, руси и други Освен това смятат Св. Андрей за светеца настойник на Русия, Гърция и Шотландия.
Българският народ отбелязва Андреевден като празник на зърното. Този ден се свързва с разбирането, че светлата част на денонощието стартира да пораства – наедрява, по тази причина тук-там се назовава и Едреевден.
Казват му още и Мечкинден. Кафявите мечки по българските земи нормално приключват охранването си и лягат да спят зимен сън в края на ноември или през декември. Затова на Андреевден в обособени райони на България варят царевица и я хвърлят над огнището, като викат: „ На ти, мечко, варен мамул, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците”.
Друга традиция повелява сутринта на Андреевден рано да се вземе зърно и да се хвърли нагоре над домашното огнище, с цел да порастват високо всички житни растения и да дадат богата годишна продукция.
Има бит младите булки вместо това да хвърлят варени семена за плодовитост, сполучливо раждане и здрави бебета.
На трапезата на Андреевден би трябвало да участват жито, фасул, леща, грах, царевица, просо или ечемик.
Имен ден през днешния ден честват Андрей, Андриан, Андро, Първан, Андреа, Андрея, Андрейка, Андрияна, Дешка. Името Андрей идва от старогръцки и значи неустрашим.
От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и откакто Йоан Кръстител пристигнал от Юдея, той станал един от неговите възпитаници.
Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан, акцентирайки на народа минаващия Иисус, споделил: „ Ето Агнецът Божий!” Като чул тези думи, Андрей тръгнал след Спасителя и го следвал целия ден. След това отишъл да откри брат си Симон (Св. Петър), съобщил му радостната новина: „ Намерихме Месия!” и го довел при Христа.
Името на Св. Андрей се среща постоянно в Евангелието. След Възнесение Господне и слизане на Св. Дух, когато апостолите отишли по всякакви страни да проповядват словото Божие, деятел Андрей се отправил към северните страни.
През Гърция, Мала Азия и по настоящето българско крайбрежие на Черно море той стигнал до страната, населявана от скитите. Там светият деятел умрял страдалчески като бил разпънат на кръст.
Св. деятел Андрей се смята деятел на православните християни, тъй като той е ръкоположил първият свещеник в Цариград – деятел Стахий, а от Цариградската патриаршия са получили св. Кръщение и миропомазание православните славяни – българи, сърби, руси и други Освен това смятат Св. Андрей за светеца настойник на Русия, Гърция и Шотландия.
Българският народ отбелязва Андреевден като празник на зърното. Този ден се свързва с разбирането, че светлата част на денонощието стартира да пораства – наедрява, по тази причина тук-там се назовава и Едреевден.
Казват му още и Мечкинден. Кафявите мечки по българските земи нормално приключват охранването си и лягат да спят зимен сън в края на ноември или през декември. Затова на Андреевден в обособени райони на България варят царевица и я хвърлят над огнището, като викат: „ На ти, мечко, варен мамул, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците”.
Друга традиция повелява сутринта на Андреевден рано да се вземе зърно и да се хвърли нагоре над домашното огнище, с цел да порастват високо всички житни растения и да дадат богата годишна продукция.
Има бит младите булки вместо това да хвърлят варени семена за плодовитост, сполучливо раждане и здрави бебета.
На трапезата на Андреевден би трябвало да участват жито, фасул, леща, грах, царевица, просо или ечемик.
Имен ден през днешния ден честват Андрей, Андриан, Андро, Първан, Андреа, Андрея, Андрейка, Андрияна, Дешка. Името Андрей идва от старогръцки и значи неустрашим.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ