Патриарх Неофит призова към молитва за мир в целия свят
Българската патриаршия разгласява посланието на Патриарх Неофит по случай Рождество Христово. Той прикани към молитва за мир и снизхождение по целия свят, който през днешния ден е разтърсван от нови спорове и братоубийствени войни.
Вижте цялото слово тук:
" В това се състои любовта, че не ние възлюбихме Бога,
а Той ни възлюби и проводи Сина Си да стане умилостивение за нашите грехове " (1 Йоан. 4:10)
Възлюбени в Господа рожби на светата ни Църква,
За великия празник на Рождеството на нашия Спасител е казано и може да се каже доста. Над дивното свещенодействие на Боговъплъщението са разсъждавали най-големите отци и учители на Църквата, а и надали на света има християнин, който да не се е замислял в себе си над това, което честваме в деня на Рождество Христово. Ако обаче се опитаме да предадем най-дълбокия смисъл, наличието на този празник с минимум думи, то те ще са, че това е тържеството на Божията обич. На онази себежертвена и непостижима за човешкия разум обич, с която " Бог толкова обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който има вяра в Него… да има живот безконечен " (Йоан. 3:16).
Тази обич Бог ни сподели и ни прикани към нея, когато в смирения Витлеем Той се роди като човек, с цел да живее с нас и да ни освободи от игото на прегрешението, гибелта и тлението, да върне нашето изгубено богосинόвство, като ни направи участници в Неговата победа, която беше властна победа и празненство на живота. Тази неизмерима божествена обич и съпреживяваме в деня на Рождество Христово, когато духовно се причисляваме към ликуването на ангелското войнство, на витлеемските пастири и на цялото създание, и дружно със светите небожители възпяваме чудото на богочовечеството:
Слава във висините Богу, и на земята мир,
сред индивидите снизхождение! (Лука. 2:14)
Тази обич на Бога към човешкия жанр, която се е изявила във Въплъщението, с цел да доближи своята кулминационна точка в страданията и кръстната Му гибел, е и остава първото и най-главно наличие на Божия завет към нас и на нашата православна религия, и по тази причина всеки опит тя да бъде сменена с нещо друго, съставлява изкривяване на християнството в самата му основа. В любовта, като в средоточие, се съдържа всичко, което ни е завещано от Христа Спасителя, Който недвусмислено посочва двуединната Божия заповед, върху която " се крепи целият закон и пророците " и която заповед гласи: " Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разсъдък...: възлюби близък си като себе си " (Мат. 22:37-40).
Единородният Син Божи – Господ наш Иисус Христос – се роди и стана човек единствено с помощта на любовта. Невидимо за нашите телесни очи, само че очевидно за духовното ни зрение, Той се ражда и в сърцата на тези, които са Негови, които имат вяра в Него и живеят според с тази религия. А живеят според с вярата единствено имащите Неговата обич, и за нас това е единственият същински значим закон и предписание, от което няма изключения. " Който каже: " любя Бога ", а ненавижда брата си, измамник е; тъй като, който не люби брата си, който е видял, по какъв начин може да люби Бога, Когото не е видял? " (1 Йоан. 4:20).
За същото свидетелства и Апостолът на народите, който приключва своя дивен Химн на любовта с безапелационното гледище, че " в този момент остават тия три: религия, вяра, любов; само че по-голяма от тях е любовта " (1 Кор. 13:13).
Любовта е силата, която проводи Бога от Небесата на земята. Тя е, която единствена може и да въздигне индивида от земята към Небесата. Да го освободи от жестокия закон на прегрешението и гибелта, да го избави от " долината на смъртната сянка " (Пс. 22:4) и да го направи небесен гражданин, достигнал висшето предопределение, с което е бил сътворен: по облика на Бога, с цел да може Нему и да се уподоби. Да му помогне да изостави земното и преходното, поради това, що е небесно и постоянно, и да заживее вечно в оня собствен " дом на небесата ", в това свое " жилище неръкотворно, постоянно ", което " имаме от Бога " (2 Кор. 5:1).
Нека се поучим от Раждащия се през днешния ден поради нас и нашето избавление Бого-младенец, да не скъпим любовта си към Него и към тези, с които Той ни среща непрекъснато в нашия живот, и в чиито лица ни поучава да се научим да виждаме Самия Него (срв. Мат. 25:31-40). Няма християнство без обич и няма обич към Бога, която да не върви ръка за ръка с любовта ни към индивида до нас, към съответния нуждаещ се от нас човек, който е облик на Христа и опция за всекиго да подражава на Христа в Неговата божествена обич към всички нас: праведни и неправедни, заслужили или незаслужили Неговата обич.
Това ни споделя Сам Господ Иисус Христос, по този начин е звучал постоянно и достоверният глас на Църквата, към това сме и призвани: да въплъщаваме в живота си божествената обич, да свидетелстваме със слово и дело за " любовта Божия ", която " се изля в нашите сърца посредством дадения нам Дух Светий " (Рим. 5:5), и в никакъв случай да не забравяме наставлението на апостола, който ясно споделя: " Да имам оракулски подарък и да зная всички секрети, да имам цялостно познание за всички неща и такава мощна религия, че да мога и планини да преместям, – щом обич нямам, нищо не съм " (1 Кор. 13:2).
Нека молим Раждащия се през днешния ден Богомладенец за дара на любовта, с която Той пръв ни възлюби. За мир и снизхождение сред индивидите по целия наш свят, разтърсван през днешния ден от нови спорове и братоубийствени войни, които всеки ден лишават или трансформират до неразбираемост живота на стотици и хиляди почтени жертви – жертви на отсъствието на тази точно обич, на която ни научи Сам Господ и която Той желае да вижда в сърцето и в душата на всеки човек.
Всесърдечно поздравяваме и приветстваме с празника на Рождението на Спасителя всички рожби на светата ни Църква, в рамките на Родината и надалеч от нея, като на всички благопожелаваме мир, наслада и всяко положително от Господа!
Божият мир, Неговата всеопрощаваща обич и Неговата велика благосклонност да бъдат с всички нас!
ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО! "
Вижте цялото слово тук:
" В това се състои любовта, че не ние възлюбихме Бога,
а Той ни възлюби и проводи Сина Си да стане умилостивение за нашите грехове " (1 Йоан. 4:10)
Възлюбени в Господа рожби на светата ни Църква,
За великия празник на Рождеството на нашия Спасител е казано и може да се каже доста. Над дивното свещенодействие на Боговъплъщението са разсъждавали най-големите отци и учители на Църквата, а и надали на света има християнин, който да не се е замислял в себе си над това, което честваме в деня на Рождество Христово. Ако обаче се опитаме да предадем най-дълбокия смисъл, наличието на този празник с минимум думи, то те ще са, че това е тържеството на Божията обич. На онази себежертвена и непостижима за човешкия разум обич, с която " Бог толкова обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който има вяра в Него… да има живот безконечен " (Йоан. 3:16).
Тази обич Бог ни сподели и ни прикани към нея, когато в смирения Витлеем Той се роди като човек, с цел да живее с нас и да ни освободи от игото на прегрешението, гибелта и тлението, да върне нашето изгубено богосинόвство, като ни направи участници в Неговата победа, която беше властна победа и празненство на живота. Тази неизмерима божествена обич и съпреживяваме в деня на Рождество Христово, когато духовно се причисляваме към ликуването на ангелското войнство, на витлеемските пастири и на цялото създание, и дружно със светите небожители възпяваме чудото на богочовечеството:
Слава във висините Богу, и на земята мир,
сред индивидите снизхождение! (Лука. 2:14)
Тази обич на Бога към човешкия жанр, която се е изявила във Въплъщението, с цел да доближи своята кулминационна точка в страданията и кръстната Му гибел, е и остава първото и най-главно наличие на Божия завет към нас и на нашата православна религия, и по тази причина всеки опит тя да бъде сменена с нещо друго, съставлява изкривяване на християнството в самата му основа. В любовта, като в средоточие, се съдържа всичко, което ни е завещано от Христа Спасителя, Който недвусмислено посочва двуединната Божия заповед, върху която " се крепи целият закон и пророците " и която заповед гласи: " Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разсъдък...: възлюби близък си като себе си " (Мат. 22:37-40).
Единородният Син Божи – Господ наш Иисус Христос – се роди и стана човек единствено с помощта на любовта. Невидимо за нашите телесни очи, само че очевидно за духовното ни зрение, Той се ражда и в сърцата на тези, които са Негови, които имат вяра в Него и живеят според с тази религия. А живеят според с вярата единствено имащите Неговата обич, и за нас това е единственият същински значим закон и предписание, от което няма изключения. " Който каже: " любя Бога ", а ненавижда брата си, измамник е; тъй като, който не люби брата си, който е видял, по какъв начин може да люби Бога, Когото не е видял? " (1 Йоан. 4:20).
За същото свидетелства и Апостолът на народите, който приключва своя дивен Химн на любовта с безапелационното гледище, че " в този момент остават тия три: религия, вяра, любов; само че по-голяма от тях е любовта " (1 Кор. 13:13).
Любовта е силата, която проводи Бога от Небесата на земята. Тя е, която единствена може и да въздигне индивида от земята към Небесата. Да го освободи от жестокия закон на прегрешението и гибелта, да го избави от " долината на смъртната сянка " (Пс. 22:4) и да го направи небесен гражданин, достигнал висшето предопределение, с което е бил сътворен: по облика на Бога, с цел да може Нему и да се уподоби. Да му помогне да изостави земното и преходното, поради това, що е небесно и постоянно, и да заживее вечно в оня собствен " дом на небесата ", в това свое " жилище неръкотворно, постоянно ", което " имаме от Бога " (2 Кор. 5:1).
Нека се поучим от Раждащия се през днешния ден поради нас и нашето избавление Бого-младенец, да не скъпим любовта си към Него и към тези, с които Той ни среща непрекъснато в нашия живот, и в чиито лица ни поучава да се научим да виждаме Самия Него (срв. Мат. 25:31-40). Няма християнство без обич и няма обич към Бога, която да не върви ръка за ръка с любовта ни към индивида до нас, към съответния нуждаещ се от нас човек, който е облик на Христа и опция за всекиго да подражава на Христа в Неговата божествена обич към всички нас: праведни и неправедни, заслужили или незаслужили Неговата обич.
Това ни споделя Сам Господ Иисус Христос, по този начин е звучал постоянно и достоверният глас на Църквата, към това сме и призвани: да въплъщаваме в живота си божествената обич, да свидетелстваме със слово и дело за " любовта Божия ", която " се изля в нашите сърца посредством дадения нам Дух Светий " (Рим. 5:5), и в никакъв случай да не забравяме наставлението на апостола, който ясно споделя: " Да имам оракулски подарък и да зная всички секрети, да имам цялостно познание за всички неща и такава мощна религия, че да мога и планини да преместям, – щом обич нямам, нищо не съм " (1 Кор. 13:2).
Нека молим Раждащия се през днешния ден Богомладенец за дара на любовта, с която Той пръв ни възлюби. За мир и снизхождение сред индивидите по целия наш свят, разтърсван през днешния ден от нови спорове и братоубийствени войни, които всеки ден лишават или трансформират до неразбираемост живота на стотици и хиляди почтени жертви – жертви на отсъствието на тази точно обич, на която ни научи Сам Господ и която Той желае да вижда в сърцето и в душата на всеки човек.
Всесърдечно поздравяваме и приветстваме с празника на Рождението на Спасителя всички рожби на светата ни Църква, в рамките на Родината и надалеч от нея, като на всички благопожелаваме мир, наслада и всяко положително от Господа!
Божият мир, Неговата всеопрощаваща обич и Неговата велика благосклонност да бъдат с всички нас!
ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО! "
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ