Българската Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“ (ОПОС) е с 45%

Българската Оперативна стратегия „ Околна среда 2014-2020 “ (ОПОС) е с 45% усвояемост, а това е най-ниският % в Европейски Съюз при приблизително равнище от 60% за другите страни. Това заяви Галина Симеонова, и.д. основен шеф на Главна дирекция ОПОС, по време на чуване в парламентарната комисия по околната среда и водите. Но тя никога не трябва да се съпоставя с стратегия „ Конкурентоспособност “, тъй като там процедурата по кандидатстване става с няколко клика и попълване на апликационна форма, до момента в който по „ Околна среда “ плановете са доста по-тежки и обгръщат цели райони, сподели тя. Към момента подписаните контракти по Оперативна стратегия " Околна среда 2014-2020 " за даване на безплатна финансова помощ са 340 за 3,6 милиарда лв.. Плащанията към бенефициентите са към 1,6 милиарда лв.. Това съставлява 50 на 100 от общия бюджет на програмата, изясни Симеонова. Верифицираните разноски са 1,4 милиарда лв., което е 45% от общия бюджет на програмата. Със същата стойност са и сертифицираните разноски, уточни Симеонова. Тя изясни, че по всички предпочитани оси при стартирането на програмата са оповестени процедури за общо 4,4 милиарда лв.. Наддоговорените средства са към седем %. От думите й стана ясно, че запасът, който е изработен, е за покриване на рисковете при отпадане на планове. Депутатите се интересуваха най-вече от заплахата от загуба на средства. Няма да има прекачване на средства от ос в ос, даде обещание и.д шефът на стратегия Галина Симеонова Все още проучваме рисковете от загуба на средства, само че сигурно няма риск от прекъсване на програмата. Сроковете за осъществяване наподобяват по-скоро оптимистични, само че би трябвало да се оправим до декември 2023 година. Ще използваме разнообразни благоприятни условия като фазиране на планове, тяхното ускорение, подмяна на едни планове с други. Но едвам като крайни разновидности ще преглеждаме благоприятни условия за прекачване от една ос в друга, а още по-малко прекачване към други стратегии, което трябваше да стане до края на 2021 година. Най-важното е парите от всяка ос да си останат в нея, изясни Симеонова. Най-тежки са плановете в ос „ Води “ на Оперативната стратегия. Към момента се държи доста стеснен контакт с бенефициентите – общини и ВиК сдружения, тъй като процедурите по Закона за публичните поръчки се бавят доста. Дори посочи план, в който на 85% осъществяване се намират „ кокали “, стартират изследвания и оценки, а по този начин планът се забавя. Няколко депутата се вълнуваха от тематиката за създаване на пречиствателни станции за дребни обитаеми места сред 2 000 и 10 000 поданици. Но Симеонова посочи, че приоритет са плановете за над 10 000 еквивалент поданици. Средства са отпуснати за дребните планове по Плана за възобновяване и резистентност, само че обитаеми места към София са изключение, тъй като са били възприети като държавна помощ. Процентът понижаване на загуби ще се вземе поради при одобрение на плановете Симеонова акцентира, че няма формален аршин за утвърждение на плановете да се приема % за понижаване на загуби, тъй като няма унифицирана информация. Но такива индикатори ще бъдат по този начин или другояче условие към бенефициентите, увери тя. В бранш „ Отпадъци “ са контрактувани 124 плана и са контрактувани 111% от бюджета от 1,2 милиарда лв.. В развой на осъществяване са 75 плана, а завършили са 50 плана, сподели Симеонова. Някои общини доста се забавиха с процедурите по Закона за публичните поръчки (ЗОП) за компостиращи съоръжения. Когато има определени реализатори, осъществяването е относително малко. Възможността да приключим всички планове е висока, акцентира тя. По отношение на рекултивацията на депа 54 плана са в развой на осъществяване, само че при седем има планове, тъй като са нулево осъществяване. Има подписани контракти, разрешителни за градеж, единствено да влезе техника и строител, само че процедурите по Закон за обществените поръчки се забавят. Ако се преодолеят бързо, има 80% късмет да бъдат изпълнени, тъй като периодите за осъществяване са относително къси от 6 до 10 месеца, сподели Галина Симеонова. Но никога стратегия „ Околна среда “ няма да поддържа депа с изчерпващ се потенциал за създаване на нови кафези, ние може да оказваме помощ само при надграждане на инфраструктурата- преработване, повторна приложимост и разделно събиране. Програмата след 2021 година няма да финансира нови кафези в депата, отговорността е към този момент на общините За идващия програмен интервал ще влагаме в инфраструктура, която да подтиква разделно събиране, повторна приложимост, авансово отнасяне, с цел да не се натрупат толкоз доста в депата. Общините имат цялостната отговорност сами по-късно да ръководят системите и да не позволяват запълването на депата прекомерно бързо. В новия програмен интервал ще има специфични благоприятни условия за общините за финансиране на площадки за разделно събиране и отнасяне на строителни боклуци, заяви Симеонова. Новата стратегия ще финансира площадки за строителни боклуци, ще финансира и планове на Неправителствени организации Програмата се отваря към бенефициенти организации с нестопанска цел, които да осъществят системи за разделно събиране или други системи за понижаване на отпадъците, нови платформи и нововъведения. В комисията трябваше да се състои чуване на вицепремиера по климатичните политики и министър на околната среда и водите Борислав Сандов. Той обаче не участва на съвещанието поради работен ангажимент. Борислав Сандов ще взе участие в петъчния парламентарен надзор.