Възраждане: Посолството ни в Париж нехае за българче и майка му, затворени от 30 дни в болница неправомерно
Българската общественост във Франция от четири дни е на крайник в опит да избави българска майка и детето ѝ от френска болница, която се пробва да отнеме непозволено детето. Българите търсят помощ от посолството, само че получават единствено имейл от едно изречение – „ Изпратете ни документи “.
Касае се за случай, в който 30 дни млада майка – българка е държана в болничното заведение „ Жан-Вердие “ в парижкото предградие. Над майката е упражняван ежедневен психически напън, като ѝ е обяснявано, че тя не може да се грижи сама за детето си. През цялото време са измисляни медицински учредения за задържането на родилката, за които по-късно е открито, че няма медицински документи.
Името на дамата е Златка Стоянова, която преди две години отпътува за Франция, с цел да лекува здравословен проблем с очите си. В Париж се среща с бащата на второто си дете. Възникнали условия към бащата водят до неспособност да прекара последните дни до Златка, която работи до последния вероятен миг, с цел да може да се устоя и да поеме грижите за детето си сама.
Приета е в държавната болница „ Жан- Вердие “, с цел да роди крепко момченце, което кръщава Пламен. Вече месец след раждането Златка Стоянова е действителна затворничка и е подложена на тормоз. Ежедневно ѝ е обяснявано, че не може да се грижи за детето си и би трябвало да го даде в приемно семейство. Непрекъснато за пред нея са измисляни учредения, с които да бъде арестувана, за които медицински документи няма.
Отчаяна и с последни сили Златка Стоянова се свързва с българката Цветозара Тронвил, която е създател на „ Фондацията на българските културни общности в света “ с молба да ѝ бъде оказано подпомагане да напусне болничното заведение.
Госпожа Тронвил откликва, посещава болничното заведение, където открива, че няма действителна причина да бъдат арестувани нито майката, нито детето. Българската общественост в Париж се активизира, с цел да помогне на младата майка в потребност, среща се и юрист, който да поеме отбраната ѝ, а госпожа Тронвил, като се изключи че води връзка с болничното заведение, стартира такава и с институциите.
Установява, че бебето е със сбъркани документи. Записано е с мъжко име, само че семейството е в женски жанр. Всички тези неточности основават административни пречки в превода на документите.
След намесата на българската общественост болничната администрация лишава физически детето от майката и назначава на същата режим на виждане с детето – два пъти на ден, освен това без да се преценява, че детето е в кърмаческа възраст и едвам на 30 дни. Майката е посетена от чиновници на болничното заведение, които ѝ декларират да се успокои за положителното на бебето, тъй като ще си тръгне без него.
Цветозара Тронвил стартира връзка и с българското посолство в Париж, търсейки помощ от българската страна. Получава обаче единствено един имейл, който гласи „ Изпратете ми документи “.
Българските дипломати като бездушни служители за следващ път изоставят българите зад граница. За следващ път българската страна не подсигурява живота, здравето и сигурността на сънародниците ни.
В момента българите са пред болничното заведение и няма да си тръгнат от там без сънародничката си и бебето. Тъй като болничната администрация е отказала да освободи майката и детето, макар че съображение за задържането им няма, българите са потърсили подпомагане от най-близкия полицейски сектор, от където са отказали да се намесят. Сънародниците ни стоят пред болничното заведение и не престават да търсят подпомагане от полицията.
Още на следващия ден „ Възраждане “ ще изпрати питане до Министерството на външните работи по отношение на случая с гледище българската страна да изиска от френските управляващи незабавното освобождение на Златка Стоянова и синът ѝ Пламен от френската болница.
Касае се за случай, в който 30 дни млада майка – българка е държана в болничното заведение „ Жан-Вердие “ в парижкото предградие. Над майката е упражняван ежедневен психически напън, като ѝ е обяснявано, че тя не може да се грижи сама за детето си. През цялото време са измисляни медицински учредения за задържането на родилката, за които по-късно е открито, че няма медицински документи.
Името на дамата е Златка Стоянова, която преди две години отпътува за Франция, с цел да лекува здравословен проблем с очите си. В Париж се среща с бащата на второто си дете. Възникнали условия към бащата водят до неспособност да прекара последните дни до Златка, която работи до последния вероятен миг, с цел да може да се устоя и да поеме грижите за детето си сама.
Приета е в държавната болница „ Жан- Вердие “, с цел да роди крепко момченце, което кръщава Пламен. Вече месец след раждането Златка Стоянова е действителна затворничка и е подложена на тормоз. Ежедневно ѝ е обяснявано, че не може да се грижи за детето си и би трябвало да го даде в приемно семейство. Непрекъснато за пред нея са измисляни учредения, с които да бъде арестувана, за които медицински документи няма.
Отчаяна и с последни сили Златка Стоянова се свързва с българката Цветозара Тронвил, която е създател на „ Фондацията на българските културни общности в света “ с молба да ѝ бъде оказано подпомагане да напусне болничното заведение.
Госпожа Тронвил откликва, посещава болничното заведение, където открива, че няма действителна причина да бъдат арестувани нито майката, нито детето. Българската общественост в Париж се активизира, с цел да помогне на младата майка в потребност, среща се и юрист, който да поеме отбраната ѝ, а госпожа Тронвил, като се изключи че води връзка с болничното заведение, стартира такава и с институциите.
Установява, че бебето е със сбъркани документи. Записано е с мъжко име, само че семейството е в женски жанр. Всички тези неточности основават административни пречки в превода на документите.
След намесата на българската общественост болничната администрация лишава физически детето от майката и назначава на същата режим на виждане с детето – два пъти на ден, освен това без да се преценява, че детето е в кърмаческа възраст и едвам на 30 дни. Майката е посетена от чиновници на болничното заведение, които ѝ декларират да се успокои за положителното на бебето, тъй като ще си тръгне без него.
Цветозара Тронвил стартира връзка и с българското посолство в Париж, търсейки помощ от българската страна. Получава обаче единствено един имейл, който гласи „ Изпратете ми документи “.
Българските дипломати като бездушни служители за следващ път изоставят българите зад граница. За следващ път българската страна не подсигурява живота, здравето и сигурността на сънародниците ни.
В момента българите са пред болничното заведение и няма да си тръгнат от там без сънародничката си и бебето. Тъй като болничната администрация е отказала да освободи майката и детето, макар че съображение за задържането им няма, българите са потърсили подпомагане от най-близкия полицейски сектор, от където са отказали да се намесят. Сънародниците ни стоят пред болничното заведение и не престават да търсят подпомагане от полицията.
Още на следващия ден „ Възраждане “ ще изпрати питане до Министерството на външните работи по отношение на случая с гледище българската страна да изиска от френските управляващи незабавното освобождение на Златка Стоянова и синът ѝ Пламен от френската болница.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ