Българската народна банка изрази становище по Проекта на Закон за

...
Българската народна банка изрази становище по Проекта на Закон за
Коментари Харесай

БНБ е категорично против предложения Бюджет 2025

Българската национална банка изрази мнение по Проекта на Закон за държавния бюджет за 2025 година Тя е изрично срещу проектобюджета и неговото приемане.
 
" Предлаганата фискална рамка за 2025 година съставлява цялостна смяна в провежданата досега икономическата политика в страната, учредена на поддържането на ниски данъчни ставки на корпоративните налози и на налозите върху приходите на физическите лица, които поддържат икономическия напредък и имат позитивно въздействие върху търсенето и предлагането на труд ", пишат в своята позиция от Българска народна банка.
 
Институцията добавя, че " продължаващото мощно повишаване на настоящи бюджетни разноски с непрекъснат темперамент и поддържането на бюджетни дефицити, които са близки до 3% от Брутният вътрешен продукт, води и до доста повишаване на рисковете пред фискалната резистентност на страната и също по този начин заплашва постигането на задачата за приемане на еврото в България във допустимо най-кратки периоди, защото се основават опасности за осъществяването както на Маастрихтския аршин за бюджетен недостиг, по този начин и на критерия за ценова непоклатимост ".
 
Публикуваме цялото мнение без редакторска интервенция:
I. ПРИНЦИПНИ БЕЛЕЖКИ
1. Обща рекомендация за своевременна и трайна консолидация на фискалната позиция на страната
Българската национална банка показва безапелационна позиция срещу оферти план на държавен бюджет за 2025 година и неговото приемане. Заложените параметри в разходната част на бюджета допускат доста повишаване на преразпределителната роля на страната в стопанската система през 2025 година при планувани общи бюджетни разноски по Консолидираната фискална стратегия в невиждан размер от 46% от Брутният вътрешен продукт, какъвто не е следен в интервала от 1998 година до в този момент. Същевременно настоящите бюджетни разноски също се планува да доближат извънредно високия размер от 38.2% от Брутният вътрешен продукт. Липсата на ограничения, водещи до устойчива фискална консолидация, които да са фокусирани върху ограничение на високия напредък на настоящите бюджетни разноски, усилва доста вероятността от неотложно повишение на данъчно-осигурителната тежест за компаниите и семействата. В резултат, предлаганата фискална рамка за 2025 година съставлява цялостна смяна в провежданата досега икономическата политика в страната, учредена на поддържането на ниски данъчни ставки на корпоративните налози и на налозите върху приходите на физическите лица, които поддържат икономическия напредък и имат позитивно въздействие върху търсенето и предлагането на труд.  
 
Продължаващото мощно повишаване на настоящи бюджетни разноски с непрекъснат темперамент и поддържането на бюджетни дефицити, които са близки до 3% от Брутният вътрешен продукт, води и до доста повишаване на рисковете пред фискалната резистентност на страната и също по този начин заплашва постигането на задачата за приемане на еврото в България във допустимо най-кратки периоди, защото се основават опасности за осъществяването както на Маастрихтския аршин за бюджетен недостиг, по този начин и на критерия за ценова непоклатимост. Българска народна банка показва обща рекомендация за своевременна и трайна консолидация на фискалната позиция на страната посредством използването на реалистични във връзка с упования резултат бюджетни ограничения, които не оказват проинфлационно въздействие, спомагателен напън върху пазара на труда и не основават евентуални отрицателни резултати за икономическия напредък. Същевременно огромна част от плануваните приходни ограничения са с еднократен темперамент (като въвеждането на данъчна амнистия), а тези, които са с непрекъснат темперамент (като плануваното нарастване на пенсионните 2 осигуровки) основават евентуални отрицателни резултати върху конкурентоспособността на компаниите, ценовата непоклатимост и дълготрайния капацитет за напредък на българската стопанска система.  В допълнение считаме, че са налице обилни опасности пред осъществяването на приходната част на бюджета при осъществяване на по-ниски от заложените резултати от плануваните ограничения и при по-неблагоприятно развиване на интернационалната икономическа среда. При допускане за реализиране на плануваните финансови разноски в проектобюджета за 2025 година, реализирането на забележителните опасности по приходната част на бюджета ще доведат до надвишаване на границата за бюджетен недостиг от 3% от Брутният вътрешен продукт.
 
2. Противоречие на член 108 от законопроекта с Договора за действие на Европейския съюз и със Закона за Българската национална банка
Предвиденото ограничаване на член 108 от законопроекта е в очевидно несъгласие с експлицитната възбрана за парично финансиране, залегнала в член 123, параграф 1 от Договора за действие на Европейския съюз, както и с европейската правна рамка и теория, установяващи разпоредбите за самостоятелност на централната банка. За Българска народна банка е налице влезнало в действие законово обвързване да заделя средства от годишното превишение на приходите над разноските за нарастване на главния си капитал до постигане на размер от 1.9 милиарда лева Законът за Българска народна банка планува, че остатъкът от годишното превишение на приходите над разноските на банката се внася в доход на държавния бюджет след съответните отчислявания за фонд " Резервен " и след заделяне на нужните суми за фондовете със особено предопределение, какъвто е и особено учредения фонд " Увеличение на главния капитал на Българска народна банка " в осъществяване на § 9 от Закона за Българската национална банка (обн. Дъждовни води, бр. 13 от 2024 г.).  В този смисъл, въвежданото с член 108 от законопроекта ограничаване показва освен незаконосъобразно несъгласие с устройствения закон на централната банка, само че и директна интервенция във финансовата самостоятелност на централната банка.  Европейската теория категорично планува възбрана страните членки да позволяват техните национални централни банки да попадат в обстановка на непълен чист личен капитал. Нещо повече, националните централни банки би трябвало постоянно да са задоволително капитализирани, без да се позволява нескончаем интервал от време техният чист личен капитал да е под нивото на нормативно изискуемия капитал, 3 каквато би била последствието от приемането на член 108 от плана на Закона за държавния бюджет.  
 
Обръщаме внимание, че сходни законодателни оферти са предмет на наложително авансово координиране с Европейската централна банка на съображение член 127 от Договора за действие на Европейския съюз.  Не на последно място, подчертаваме, че спазването на възбраната за парично финансиране, планувана в член 123, параграф 1 от Договора за действие на Европейския съюз и спазване на разпоредбите за самостоятелност на централната банка, са предмет на независима, обстойна и съдържателна оценка в изготвяните от страна на Европейската централна банка и Европейската комисия конвергентни отчети. Правната конвергенция на страната ни към този момент бе позитивно оценена от Европейската централна банка и Европейската комисия и сходно несъгласие с първичното европейско право компрометира напредналия развой на присъединение към еврозоната.
 
II. ДОПЪЛНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
По-обстойното мнение на Българска народна банка по предоставените документи е показано по-долу, като за следващ път подчертаваме, че продължаващата наклонност на задаване на извънредно къси периоди от Министерството на финансите по отношение на даването на мнение по значими бюджетни документи опорочава напълно процеса по правенето на такива бележки.
 
1. Рискове за фискалната резистентност на страната
През последните няколко години обществените финанси на страната са изправени пред неподходяща композиция от структурни по своята същина фактори, които водят до доста покачване на рисковете за фискалната резистентност. Тези фактори са свързани със мощния напредък на трудно-обратими настоящи бюджетни разноски, задължения за бъдещи капиталови разноски и едновременен напън върху приходната и разходната част на бюджета, произлизащ по линия на застаряването на популацията. Трайните нараствания на настоящите нелихвени разноски касаят главно разноските за пенсии и за хонорари в обществения бранш, които имат главен принос за повишаването на общите бюджетни разноски в интервала 2020-2024 година, и също по този начин способстват за повишаването на бюджетните разноски през 2025 година Съществен напън върху разходната част на бюджета в средносрочен проект основава разширяващото се 4 използване на автоматизирани механизми за индексиране на бюджетните разноски. Например, с изключение на индексирането на пенсиите по швейцарското предписание, други обществени заплащания са обвързани с минималната работна заплата, а след признатите законодателни промени през 2024 година заплатите на основна част от заетите в обществения бранш към този момент са обвързани със междинната работна заплата за страната. Същевременно страната ни е поела ангажимент за осъществяване на общи политики на Европейски Съюз и НАТО, които допускат доста нарастване на финансовите разноски в средносрочен проект. Така да вземем за пример, осъществяването на целите, свързани с възстановяване на устойчивостта и конкурентоспособността на европейската стопанска система, както и политиките на Европейски Съюз за енергийна сигурност, граничен надзор и защита допускат трайно по-високи обществени разноски за вложения, включително и за съфинансиране на плановете по политиките на Европейски Съюз с национални средства. Застаряването на популацията е различен фактор, който ще се отразява отрицателно на приходната и на разходната част на бюджета както в средносрочен, по този начин и в дълготраен небосвод, поради плануваното значително стесняване на популацията в работоспособна възраст и съпътстващото го нарастване на коефициента на икономическа взаимозависимост (измерващ съотношението на броя на неактивните лица на възраст над 65 години и броя на дейните лица на възраст 20-74 години). Бихме желали също по този начин да подчертаем, че предвид на рисковете пред осъществяването на приходната част на бюджета и високата неустановеност за развиването на интернационалната среда, планирането на бюджетни дефицити покрай границата от 3% от Брутният вътрешен продукт за нескончаем интервал от време е евентуално да докара до утежняване на доверието на вложителите към макроикономическата и финансовата непоклатимост на страната. Това би повлияло отрицателно върху кредитния рейтинг на българското държавно управление и би повишило разноските по обслужване и рефинансиране както на държавния, по този начин и на частния дълг, с вторични отрицателни резултати върху икономическата интензивност в страната. Подобни отрицателни последици биха основали предпоставки за бързо повишаване на държавния дълг оттатък устойчивото му ниво.
 
2. Рискове за несъблюдение на Маастрихтските критерии
Липсата на своевременна фискална консолидация основава обилни опасности пред осъществяването на задачата за приемане на еврото в България във допустимо най-кратки периоди. С оглед на минимизирането на рисковете пред осъществяването на Маастрихтския аршин за бюджетното салдо считаме, че в Закона за държавния 5 бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2025 година следва да бъде заложен бюджетен недостиг под 3% от Брутният вътрешен продукт с съществуване на защитен буфер, който да подсигурява осъществяването на критерия даже при осъществяване на по-неблагоприятно от предстоящото развиване на икономическата интензивност, възможна по-ниска събираемост на данъчните доходи и несъблюдение в цялостна степен на заложените ограничения за покачване на бюджетните доходи. С цел минимизиране на рисковете пред осъществяването на Маастрихтския аршин за ценова непоклатимост, фискалната консолидация следва да бъде осъществена главно през разходната част на бюджета. С най-важен принос за постигането на критериите биха били ограниченията по доста ограничение на растежа на настоящите нелихвени разноски и по-специално на разноските за прехрана в комбиниране с усъвършенстване на разноските за личен състав при ограничение на повишаването на заетите лица в обществения бранш. Това усъвършенстване би разрешило заплатите да нарастват в по-голяма степен на самостоятелно равнище, като в същото време растежът на общите средства за отплата на чиновниците в обществения бранш е съгласуван с инфлационните развития и продуктивността на труда в бранша. Значителното повишаване на фонда за работни заплати в обществения бранш е един от факторите за опазване на стабилно висока базисна инфлация в средносрочен проект. От една страна, по-високите общи разноски за заплати в обществения бранш поддържат растежа на частното ползване, а от друга – нарастванията на заплатите в обществения бранш основават напън за нарастване на заплатите и в частния бранш в настоящите условия на продължителен дефицит на работна ръка. Актуални оценки на Българска народна банка за връзката сред заплатите и цените демонстрират, че при 1% нарастване на разноските за труд на единица продукция компаниите покачват потребителските цени приблизително с 0.28%.  
 
3. Препоръка за придържане към фискална политика, която способства за предвидима макроикономическа среда и резистентен капацитет за напредък на стопанската система  
На първо място, заложената в ЗДБРБ за 2025 година мярка за поощряване заплащането на просрочени или недекларирани данъчни и осигурителни отговорности крие обилни опасности както за несъблюдение на поставената бюджетна цел за 2025 година, по този начин и за следващо утежняване на данъчната събираемост с евентуален отрицателен резултат върху приходната част на бюджета в средносрочен проект. Практиката демонстрира, че постоянно осъществените доходи от сходни данъчни амнистии са доста по-ниски от предстоящото, изключително откакто от тях се приспаднат разноските по администриране на 6 мярката, изгубените вечно доходи от опростени лихви и пропуснатите бъдещи данъчни приходи вследствие на влошена данъчна дисциплинираност. Прибягването до данъчна прошка би могло да понижи доверието в успеваемостта на данъчната администрация, може да се схване като неточно по отношение на изрядните данъкоплатци и да утежни събираемостта на данъчните доходи в очакване на бъдещи данъчни амнистии. Резолюция на Европейския парламент (ЕП) от 26 март 2019 година по отношение на финансовите закононарушения, данъчните измами и избягването на налози (2018/2121(INI)) предлага сходни стратегии да се ползват доста лимитирано и единствено след предварителна оценка от посочен от Екологичен потенциал способен орган. Предвид неналичието на обществено налични данни както за насъбрания баланс, по този начин и за степента на събираемост на просрочените данъчни отговорности, е мъчно да бъде оценено доколко заложените доходи от тази мярка са реалистични.  На второ място, заложеното нарастване на осигурителните вноски за пенсия с общо 5 процентни пункта през интервала 2026-2027 година съставлява значително нарастване на разноските за труд, което би могло да има мощен проинфлационен напън по линия на по-високи разноски за произвеждане и също по този начин да докара до загуба на конкурентоспособност на българската стопанска система. В допълнение, нарастванията на пенсионно-осигурителните вноски основават предпоставки за увеличение на скритата претовареност и биха могли да обезкуражат служащи и работодатели да се включат в заложената за 2025 година стратегия за данъчна прошка. По отношение на разходната част на бюджета предлагаме да се обмисли конструкция на бюджетните разноски, която в най-голяма степен би благоприятствала средносрочния евентуален напредък на стопанската система на страната. Наред с обезпечаването на фискално пространство за нужните обществени вложения, насочваме рекомендация за ограничение на спомагателния напън върху пазара на труда, произлизащ най-много от политиката за увеличение на заетите лица в обществения бранш и механизмите за установяване на минималната работна заплата и обвързване на част от заплатите в обществения бранш със междинната работна заплата. Нарастването на заетите лица в обществения бранш (кумулативно с близо 15% през последните 4 години) се осъществя в изискванията на рекордно висок дефицит на работна ръка за частния бранш, подбуден от неподходящите демографски трендове в страната. Същевременно устойчивото и автоматизирано обвързване на заплатите на огромна част от заетите в обществения бранш с повишаването на междинната работна заплата би повлияло за продължаващо повишаване на заплатите в стопанската система с темпове, които надвишават 7 тези на повишаването на продуктивността на труда, което би имало евентуални неподходящи резултати върху конкурентоспособността на българската стопанска система и динамичността на потребителските цени в средносрочен и по-дългосрочен проект.
 
4. Препоръка за по-добра съгласуваност на фискалната и паричната политика  
С оглед на гореизложеното считаме, че е нужна по-добра съгласуваност на фискалната и паричната политика в страната за ограничение на инфлационния напън, произлизащ по линия на провежданата проциклична фискална политика през последните няколко години, който все още продължава да се зарежда от мощен напредък на частното ползване и е подкрепян както от нарастването на минималната работна заплата (поради настоящия автоматизиран механизъм за определянето ѝ въз основа на междинната работна заплата), по този начин и от мощното нарастване на общия фонд за заплати в обществения бранш в изискванията на мощно затегнат пазар на труда. По-добрата съгласуваност сред парична и фискална политика е значимо изискване за успеваемостта на подхванатите от Българска народна банка поредни ограничения за поддържане на ценова непоклатимост и за ограничение на рисковете от струпване на несъответствия в стопанската система. В допълнение към въведените през предходните няколко години нараствания на антицикличния финансов буфер и на ставката на наложителните минимални запаси на банките, през септември 2024 година Управителният съвет на Българска народна банка взе решение за въвеждането на спомагателни условия за индикаторите за кредитни стандарти при разпределяне и при предоговаряне на заеми, обезпечени с жилищни недвижими парцели, които влязоха в действие от октомври 2024 година Провеждането на антициклична фискална политика, която работи синхронизирано с антицикличните ограничения на Българска народна банка, би довело до ограничение на вероятността от натрупването на несъответствия в стопанската система и до усилване на предвидимостта и доверието в общата рамка на осъществяване на макроикономическата политика в страната. 5. Препоръка за съблюдаване на настоящата национална и европейска фискална рамка и за придържане към положителните процедурни практики за бюджетния развой Отново обръщаме внимание, че плануваните бюджетни разноски, бюджетно салдо по Консолидираната фискална стратегия и структурно салдо на бранш " Държавно ръководство " не са заложени напълно в сходство с наредбите в Закона за обществените финанси във всяка една от четирите години, обхванати от Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза. Въпреки че сме наясно с рестриктивните мерки, които 8 произтичат от към този момент поети задължения за разноски, считаме че прецизното използване на съществуващите разпореждания в националното законодателство и също по този начин в реформирания Пакт за непоклатимост и напредък е належащо за опазване на доверието и предвидимостта в бюджетна рамка на страната. За задачите на спазването на фискалните правила, ex ante и ex post, и поради несигурността във връзка с предстоящите бюджетни резултати от плануваните приходни ограничения, предлагаме да бъде заложен защитен буфер при формулирането на бюджетните цели в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза. В реформираната фискална рамка на Европейски Съюз, защитен буфер в размер на 1.5% от Брутният вътрешен продукт във връзка с структурния бюджетен недостиг би следвало да бъде включен в техническата информация, която Европейската комисия е належащо да даде при поискване от страните членки, които са с невисок фискален риск. Такъв защитен буфер е наложително да бъде взет поради при правенето на референтна траектория за чистите разноски от Европейската комисия за страните с дълг над 60% от Брутният вътрешен продукт и/или бюджетен недостиг над 3% от Брутният вътрешен продукт.  Също по този начин, за следващ път бихме желали да подчертаем, че заради извънредно късия период, подложен от Министерството на финансите, за даване на мнение по законопроекта за държавния бюджет за 2025 година и материалите към него, който е по-малък от половин работен ден, осъществяването на обстоен разбор на документите е механически невероятно. Продължаващата наклонност на задаване на доста къси периоди от Министерството на финансите по отношение на даването на мнение и бележки по значими бюджетни документи опорочава напълно процеса по правенето на бележки. В тази връзка Българска народна банка за следващ път акцентира, че би било подходящо документите, по които Министерството на финансите изисква мнение от Българска народна банка, да бъдат получавани за бележки в период от най-малко пет работни дни.
Източник: zonanews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР