БНБ започна цялостна проверка на плащанията в УниКредит Булбанк
Българската национална банка (БНБ) прави цялостна инспекция на платежните процеси в най-голямата банка у нас – УниКредит Булбанк, оповестиха от централната банка в отговор на въпроси на Mediapool за подхванатите дейности след недоволството на известния футболист Мартин Петров, че банковата му сметка в УниКредит е източена с 3.8 млн. лева От информацията излиза наяве, че инспекцията е планова, само че настрана се ревизира и съответният сигнал на футболиста.
Миналата седмица в. "Труд " разкри, че юристите на някогашния национал Мартин Петров са сезирали Софийска градска прокуратура за изтеглени без негово познание 3.8 млн. лева от банковите му сметки в УниКредит. Петров се оплаква и от съмнителни дейности на някогашен чиновник на банката – жена, която в предишното е работела като негов персонален банкер. Въпреки че била уволнена преди към 10 месеца, служителка продължавала да дава на Петров информация за неговите сметки, депозити и интервенции, като той подозира, че въпросните извлечения са подправени.
Въпреки сериозността на обвиняванията до момента УниКредит не е предоставила съвсем никаква информация по случая, като се изключи изказването, че всеки сигнал на клиент се ревизира.
От Българска народна банка обаче дадоха отговор, че правят инспекция по случая.
От централната банка допълват, че през второто полугодие на 2017 година в Уникредит Булбанк е почнала и планова надзорна инспекция за спазването на условията на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) и подзаконовите нормативни актове по използването му. Въпросната инспекция обаче към момента не е завършила.
В Българска народна банка има особено звено - "Платежен контрол ", което има пълномощия да подхваща съществени ограничения против банки, които не съблюдават разпоредбите за заплащанията. На трезорите могат да бъдат издадени наложителни инструкции, да се изиска смяна на процедури, да се разпореди ексклузивен одит, а също даже да се забрани осъществяването на платежни услуги. Възможни са и по-тежки наказания.
Законът разрешава и гласност на подхванатите ограничения, като в член 124, алинея 4 и член 125, алинея 3 от нормативния акт е записано, че "по преценка на Българска народна банка използването на надзорни ограничения може да бъде направено публично притежание ".
Изискванията към банките и другите снабдители на платежни услуги са доста съществени, като отбраната на клиента е обезпечена и в еврозаконодателството.
Банката е тази, която би трябвало да потвърди, че е изпълнила правилно дадена платежна интервенция и че има единодушие на титуляра, излиза наяве още от отговорите на Българска народна банка.
"Когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал осъществяването на платежна интервенция или че е налице неопределено изпълнена платежна интервенция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при определяне достоверността на платежната интервенция, нейното тъкмо вписване, осчетоводяването, както и за това, че интервенцията не е наранена от различен минус. В случай на неразрешена платежна интервенция доставчикът на платежни услуги носи отговорност пред клиента в случай че платецът (най-вероятно се има поради ползвателят на услугата, т.е. клиентът, б. р.) е работил посредством машинация или не е извършил едно или повече от отговорностите си по член 53 от ЗПУПС съзнателно или заради груба немарливост ", показват още от централната банка.
Това на процедура значи, че в случай че не се потвърди, че клиентът е работил посредством машинация, банката ще би трябвало да възвърне парите му.
Миналата седмица в. "Труд " разкри, че юристите на някогашния национал Мартин Петров са сезирали Софийска градска прокуратура за изтеглени без негово познание 3.8 млн. лева от банковите му сметки в УниКредит. Петров се оплаква и от съмнителни дейности на някогашен чиновник на банката – жена, която в предишното е работела като негов персонален банкер. Въпреки че била уволнена преди към 10 месеца, служителка продължавала да дава на Петров информация за неговите сметки, депозити и интервенции, като той подозира, че въпросните извлечения са подправени.
Въпреки сериозността на обвиняванията до момента УниКредит не е предоставила съвсем никаква информация по случая, като се изключи изказването, че всеки сигнал на клиент се ревизира.
От Българска народна банка обаче дадоха отговор, че правят инспекция по случая.
От централната банка допълват, че през второто полугодие на 2017 година в Уникредит Булбанк е почнала и планова надзорна инспекция за спазването на условията на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) и подзаконовите нормативни актове по използването му. Въпросната инспекция обаче към момента не е завършила.
В Българска народна банка има особено звено - "Платежен контрол ", което има пълномощия да подхваща съществени ограничения против банки, които не съблюдават разпоредбите за заплащанията. На трезорите могат да бъдат издадени наложителни инструкции, да се изиска смяна на процедури, да се разпореди ексклузивен одит, а също даже да се забрани осъществяването на платежни услуги. Възможни са и по-тежки наказания.
Законът разрешава и гласност на подхванатите ограничения, като в член 124, алинея 4 и член 125, алинея 3 от нормативния акт е записано, че "по преценка на Българска народна банка използването на надзорни ограничения може да бъде направено публично притежание ".
Изискванията към банките и другите снабдители на платежни услуги са доста съществени, като отбраната на клиента е обезпечена и в еврозаконодателството.
Банката е тази, която би трябвало да потвърди, че е изпълнила правилно дадена платежна интервенция и че има единодушие на титуляра, излиза наяве още от отговорите на Българска народна банка.
"Когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал осъществяването на платежна интервенция или че е налице неопределено изпълнена платежна интервенция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при определяне достоверността на платежната интервенция, нейното тъкмо вписване, осчетоводяването, както и за това, че интервенцията не е наранена от различен минус. В случай на неразрешена платежна интервенция доставчикът на платежни услуги носи отговорност пред клиента в случай че платецът (най-вероятно се има поради ползвателят на услугата, т.е. клиентът, б. р.) е работил посредством машинация или не е извършил едно или повече от отговорностите си по член 53 от ЗПУПС съзнателно или заради груба немарливост ", показват още от централната банка.
Това на процедура значи, че в случай че не се потвърди, че клиентът е работил посредством машинация, банката ще би трябвало да възвърне парите му.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ