БНБ мисли нови мерки за ограничаване на жилищното кредитиране
Българската национална банка (БНБ) обмисля нови ограничения за стягане на жилищното кредитиране, само че ориентирани не към регулация на комерсиалните банки като, а към самите клиенти. Това излиза наяве от обява на гуверньора на Българска народна банка Димитър Радев, в която показва, че може да се пристъпи към „ налагането на изисквания към кредитополучателите, които банките да са задължени да ползват при отпущането на заеми за семействата “.
Централната банка позволява растеж на необслужваните заеми в системата и по-високи разходи за обезценки на българските банки. Това се дължи на по жилищните заеми тази година, както и на съмненията на цените на суровините и рисковете от закъснение на външното търсене, които биха блъснали българската стопанска система. Това се показва в новия отчет на централната банка „ Банките в България “.
За първи път в него Българска народна банка помества специфичен раздел, отдаден на...
...жилищното кредитиране
Анализът е по данни на комерсиалните банки, които от началото на 2022 година подават информация в Българска народна банка по отношение на рисковия си профил в този сегмент.
От разбора се вижда, че с максимален условен дял – към 70% от новоотпуснатите заеми, обезпечени с жилище – са с индикатор LTV-O до 80%. Тоест утвърденият размер на заема е към 80% от пазарната стойност на парцела, служител като поръчителство, към датата на подписване на контракта. Стойността му, съгласно Българска народна банка, демонстрира, че при сюжет на по-съществен спад на жилищните цени евентуалните загуби за банките от несъблюдение по заемите са в забележителна степен лимитирани. Делът на новоотпуснатите заеми, чийто индикатор LTV-O надвишава 100%, т.е. при които номиналният размер на заема надвишава пазарната стойност на обезпечението, е „ нищожен “.
Друг значим индикатор за Българска народна банка е съотношението „ размер на заема към разполагаемия приход “ (LTI-O). То се резервира малко под междинното за миналата календарна година, от което се допуска, че растежът на приходите компенсира нарастването на междинния размер на заемите, дължащо се на.
Данните демонстрират, че през 2023 година кредитополучателите са заделяли приблизително 28% от годишния си наличен приход за обслужване на новопоетите заеми, обезпечени с жилище, спрямо 28.3% през 2022 година
Има проблем
Проблем обаче Българска народна банка вижда при индикатора „ разноски по обслужване на общите отговорности към наличен приход при разпределяне “ (DSTI-O). Институцията показва, че в структурата на новоотпуснатите заеми прави усещане огромният условен дял (над 40%) на тези с индикатор DSTI-O над 40%. Счита се, че ангажирането на над 40% от разполагаемите приходи за погашение на вноските по общите кредитни отговорности слага кредитополучателите в по-уязвима позиция и усилва вероятността от несъблюдение.
Иначе междинният размер на новоотпуснатите жилищни заеми стабилно се покачва – от 156 хиляди лева приблизително за 2022 година до 180 хиляди лева през третото тримесечие на 2023 година поради по-скъпите парцели. Срокът за изплащането им също се увеличава – от 24.2 години приблизително през 2022 година до 25 години през третото тримесечие на 2023 година
Заради бурния напредък при жилищните заеми в последните години относителният им дял към този момент съставлява една осма от активите в банковата система и над една пета от кредитния портфейл на банките. Те към този момент съставляват и 56% от отговорностите на семействата.
Централната банка позволява растеж на необслужваните заеми в системата и по-високи разходи за обезценки на българските банки. Това се дължи на по жилищните заеми тази година, както и на съмненията на цените на суровините и рисковете от закъснение на външното търсене, които биха блъснали българската стопанска система. Това се показва в новия отчет на централната банка „ Банките в България “.
За първи път в него Българска народна банка помества специфичен раздел, отдаден на...
...жилищното кредитиране
Анализът е по данни на комерсиалните банки, които от началото на 2022 година подават информация в Българска народна банка по отношение на рисковия си профил в този сегмент.
От разбора се вижда, че с максимален условен дял – към 70% от новоотпуснатите заеми, обезпечени с жилище – са с индикатор LTV-O до 80%. Тоест утвърденият размер на заема е към 80% от пазарната стойност на парцела, служител като поръчителство, към датата на подписване на контракта. Стойността му, съгласно Българска народна банка, демонстрира, че при сюжет на по-съществен спад на жилищните цени евентуалните загуби за банките от несъблюдение по заемите са в забележителна степен лимитирани. Делът на новоотпуснатите заеми, чийто индикатор LTV-O надвишава 100%, т.е. при които номиналният размер на заема надвишава пазарната стойност на обезпечението, е „ нищожен “.
Друг значим индикатор за Българска народна банка е съотношението „ размер на заема към разполагаемия приход “ (LTI-O). То се резервира малко под междинното за миналата календарна година, от което се допуска, че растежът на приходите компенсира нарастването на междинния размер на заемите, дължащо се на.
Данните демонстрират, че през 2023 година кредитополучателите са заделяли приблизително 28% от годишния си наличен приход за обслужване на новопоетите заеми, обезпечени с жилище, спрямо 28.3% през 2022 година
Има проблем
Проблем обаче Българска народна банка вижда при индикатора „ разноски по обслужване на общите отговорности към наличен приход при разпределяне “ (DSTI-O). Институцията показва, че в структурата на новоотпуснатите заеми прави усещане огромният условен дял (над 40%) на тези с индикатор DSTI-O над 40%. Счита се, че ангажирането на над 40% от разполагаемите приходи за погашение на вноските по общите кредитни отговорности слага кредитополучателите в по-уязвима позиция и усилва вероятността от несъблюдение.
Иначе междинният размер на новоотпуснатите жилищни заеми стабилно се покачва – от 156 хиляди лева приблизително за 2022 година до 180 хиляди лева през третото тримесечие на 2023 година поради по-скъпите парцели. Срокът за изплащането им също се увеличава – от 24.2 години приблизително през 2022 година до 25 години през третото тримесечие на 2023 година
Заради бурния напредък при жилищните заеми в последните години относителният им дял към този момент съставлява една осма от активите в банковата система и над една пета от кредитния портфейл на банките. Те към този момент съставляват и 56% от отговорностите на семействата.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ