Българската металургия има бъдеще, смятат от бранша
Българската металургия има бъдеще, тя е съвременна и образец за кръгова стопанска система, посредством която се понижава енергийното ползване, усъвършенства се околната среда и се реализира по-ефективно конкурентно произвеждане. Тези заключения направиха участници в полемиката "Базовите промишлености и икономическото бъдеще на България. Металургията - с новаторска визия и мотор на устойчиви напредък ", чийто хазаин през днешния ден бе Народното събрание. Форумът е проведен от парламентарната комисия по икономическа политика и туризъм и Управителния съвет на Българската асоциация на металургичната промишленост.
През миналата година българската металургия е произвела продукция за 9,6 милиарда лв. и експорт за 8 милиарда лв.. Инвестициите са за 4,2 милиарда лв., а добавената стойност 1,1 милиарда лв.. Пряко заетите в сектора са 13 400 души, а непряко - 60 000 души, уточни Антон Петров, ръководител на УС на Българската асоциация на металургичната промишленост, основател на форума.
Относителният дял на металургията в общия експорт на страната е 15,4 на 100. Външнотърговският оборот на метали образува позитивно салдо от 3,8 милиарда лв.. Българските производители са изнесли 1 200 хиляди тона черни и 650 хиляди тона цветни метали, стана ясно още от презентацията на асоциацията. Антон Петров акцентира още, че към днешна дата металургията използва 17 на 100 от електрическата сила в промишлеността и 9 на 100 от природния газ за страната. Общият товаропоток на първични материали и подготвена продукция е над 6 млн. тона годишно.
От асоциацията направиха извода, че България има висока специализация в производството и преработката на цветни метали и сплави, чийто дял от общата металургия е 77 на 100. Добавената стойност на един ангажиран в металургията основава три пъти по-висока стойност от междинната за преработващата индустрия. България е преди всичко в промишлеността на Европейския съюз по произвеждане на калцинирана сода и на трето по рандеман на медни руди. Страната ни е на четвърто място в Европейски Съюз по рандеман на златосъдържащи руди и на пето по рандеман на лигнитни въглища. Делът на промишленото произвеждане в Брутният вътрешен продукт за 2017 година е 24, 1 на 100, до момента в който Европа сега се стреми да реализира 20 на 100, акцентира Антон Петров. Според него концепцията на форума е да опровергае тезата, че в България няма работеща промишленост. Металургията е тази свързваща частица, която ни прави част от Европа и тематиката, по думите му, може да бъде една от дребното, сплотяваща нацията.
От сектора подчертаха проблемите, свързани с бизнес средата, образованието, фрагментите и нуждата от промени в Кодекса на труда. Те желаеха да отпадне регулаторния режим за крайния боклук и той да може непосредствено да се предлага за продажба. Председателят на парламентарната комисия по стопанска система и туризъм Петър Кънев уточни, че с изключение на законодателната си функционалност комисията се пробва да трансформира доста от изискванията, които да подобрят бизнес климата и средата. Депутатите се ангажираха да работят за промени в Кодекса на труда, съобщи Българска телеграфна агенция.
През миналата година българската металургия е произвела продукция за 9,6 милиарда лв. и експорт за 8 милиарда лв.. Инвестициите са за 4,2 милиарда лв., а добавената стойност 1,1 милиарда лв.. Пряко заетите в сектора са 13 400 души, а непряко - 60 000 души, уточни Антон Петров, ръководител на УС на Българската асоциация на металургичната промишленост, основател на форума.
Относителният дял на металургията в общия експорт на страната е 15,4 на 100. Външнотърговският оборот на метали образува позитивно салдо от 3,8 милиарда лв.. Българските производители са изнесли 1 200 хиляди тона черни и 650 хиляди тона цветни метали, стана ясно още от презентацията на асоциацията. Антон Петров акцентира още, че към днешна дата металургията използва 17 на 100 от електрическата сила в промишлеността и 9 на 100 от природния газ за страната. Общият товаропоток на първични материали и подготвена продукция е над 6 млн. тона годишно.
От асоциацията направиха извода, че България има висока специализация в производството и преработката на цветни метали и сплави, чийто дял от общата металургия е 77 на 100. Добавената стойност на един ангажиран в металургията основава три пъти по-висока стойност от междинната за преработващата индустрия. България е преди всичко в промишлеността на Европейския съюз по произвеждане на калцинирана сода и на трето по рандеман на медни руди. Страната ни е на четвърто място в Европейски Съюз по рандеман на златосъдържащи руди и на пето по рандеман на лигнитни въглища. Делът на промишленото произвеждане в Брутният вътрешен продукт за 2017 година е 24, 1 на 100, до момента в който Европа сега се стреми да реализира 20 на 100, акцентира Антон Петров. Според него концепцията на форума е да опровергае тезата, че в България няма работеща промишленост. Металургията е тази свързваща частица, която ни прави част от Европа и тематиката, по думите му, може да бъде една от дребното, сплотяваща нацията.
От сектора подчертаха проблемите, свързани с бизнес средата, образованието, фрагментите и нуждата от промени в Кодекса на труда. Те желаеха да отпадне регулаторния режим за крайния боклук и той да може непосредствено да се предлага за продажба. Председателят на парламентарната комисия по стопанска система и туризъм Петър Кънев уточни, че с изключение на законодателната си функционалност комисията се пробва да трансформира доста от изискванията, които да подобрят бизнес климата и средата. Депутатите се ангажираха да работят за промени в Кодекса на труда, съобщи Българска телеграфна агенция.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ