Буквата З, камъкът и голямата българска мечта
" Българската фантазия не е фантазията на един човек, не е даже на едно потомство, а на цялостен един народ. Американската фантазия е Рокфелеровата фантазия – с една ябълка и няколко цента да натрупаш милион $. А българската фантазия на нашите дядовци е била да започнеш с една писмен знак и каквото и да ти коства, да я превърнеш в познание и обучение за себе си и децата си ", споделя пред Mediapool писателят и документалист Михаил Кунчев в навечерието на 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност.
Михаил Кунчев от години е посветил огромна част от дните си, с цел да написа и споделя за живота и образеца на значими персони от българската история. Така наречената от него " българска фантазия " той вижда въплътена напълно в историята на Захарий Стоянов.
" Докато е бил на 18 години, Захарий знаел единствено една писмен знак – буквата " З ", тъй като приличала на цифрата " 3 " и с нея започвало името му. Той е въплътил българската фантазия – от една писмен знак е стигнал до това да бъде сътрудник на някои от най-известните журналистически издания в света и е написал една от трите най-важни книги за България – " Записки по българските въстания " ", декларира писателят.
Според него, в случай че през днешния ден зрелостниците на 18 честват, че образованието им в учебно заведение завършва и към този момент могат " да си поживеят ", то фантазията на Захарий на 18 е била тъкмо противоположната - занапред да учи, тъй като другояче не усещал да живее същински.
Още по тематиката
1 ноември 2024 07:52
" В един миг Захарий, който израснал в дома на пастир, споделил на татко си: " Ние може би се грижим за доста овце, може би ще имаме доста вълна, ще живеем добре, но аз желая друго. Искам букви ". Той не е желал да поживее, а да заживее посредством думите ", споделя Михаил Кунчев.
От една писмен знак до сътрудник на " Таймс "
По думите му към 18-годишна възраст Захарий Стоянов, с рождено име Джендо Джедов , бяга от у дома.
" Когато татко му схваща, че той желае да учи и да се образова, го гони из цялото село и по този начин го бие , че туркините крещят: " Вай, индивидът умъртви сина си ", изяснява писателят.
След като бяга от Добруджанско, Стоянов стига пешком до Варна, където желае да се запише в учебно заведение, само че го гонят от всяко едно, тъй като бил " доста стар ". Той обаче не се отхвърля и отпътува за Русчук (Русе). Но и там го чака безусловно същото отношение.
В Русчук, по думите на документалиста, се разиграва и една комична обстановка сред Захарий и шефа на едно от учебните заведения в града, който даже не желае да го одобри в постройката и диалогът посред им се случва през прозореца.
" Пита го на какъв брой е години и когато Захарий му оповестява, че е на 18, шефът споделя: " Много си стар, на 18 най-вече да идеш в Букурещ и да те създадат бунтовник ". " Така ли? Къде, кажете ми тъкмо къде да ида? ", дава отговор простосърдечно Захарий. Бесен, шефът го пропъжда, а откакто схваща, че за момента няма по какъв начин да реализира фантазията си да учи, Захарий стартира работа като чирак. "
Въпреки тези условия, летописецът на Априлското въстание не се отхвърля да се образова и най-после въпреки всичко намира метод. И то какъв.
" Неговите майстори били абонирани за едни от първите вестници у нас, само че по този начин и не успявали да ги прочетат. Причината била, че не разбирали структурата на вестникарските колони и вместо да четат надолу, четяли хоризонтално по няколко думи от всяка колона. " Хванеш 3-4 думи и след това почнат да приказват за друго " - ядосвали се те. Накъсвали вестниците на части, най-малко да ги употребяват за хартия за цигари. Нощно време обаче Захарий крадял изрезките и ги събирал като пъзел, с цел да ги учи. Така напълно самичък той се научил да чете ", изяснява Мишо Кунчев.
Писателят и документалист Михаил Кунчев с една от книгите си " Алманах " Нашите дядовци " ", сн. персонален списък
" Но не стопира дотук. След като някакъв човек идва в техния дюкян и споделя какъв брой е грамотен синът на някой си господар, тъй като знае френски и други езици, Захарий Стоянов се възмущава. Както шие, хвърля абата и споделя: " Само вий чорбаджиите ли ще знаете език? Сега ще видите ". Обикаля целия Русчук и преписва на един лист всички чуждоезични табели в града, които тогава били на френски, тъй като това бил интернационалният език на Европа. Той стартира да запомня буквите и думите и скоро към този момент знае малко френски ", продължава разказът му.
От елементарен пастир Захарий Стоянов се превърща в едно от най-важните фигури в новата българска история, Сн. БНГЕС
Според Мишо е мъчно да разграничим Джендо Джедов от Захарий Стоянов.
" Как може да разграничим сърцето от мозъка ни, лявата от дясната ни ръка? " В Захарий цялостен живот живее и оня пастир, и образования човек в редингота. Това е и повода да имаме " Записките по българските въстания " в този им удивителен и пленяващ тип, а не като теоретичен или високолитературен труд. Затова и създател като Пенчо Славейков в началото дефинира историите му като " пастирски ", а с Иван Вазов имат даже открита омраза, само че по-късно и двамата признават, че го почитат. Нещо повече - когато Вазов написа " Нова зора ", той дава на някои от героите си точно черти, които споделя, че помни от личността на Захарий. Черти, които вплитат простодушната добрина и храброст на българина и начетеността на западната интелигенция. Не е нужно да разграничаваме Захарий от Джендо - това е душата на българина. Тя е комплицирана ", декларира той.
За Михаил Кунчев, с колкото и невероятни истории за пушки и сражения да е цялостен животът на Захарий Стоянов, точно тази е най-впечатляваща. Пътят от една-единствена писмен знак до сътрудник на " Таймс ".
" Словото, което води "
" Желанието на един човек да бъде потребен на света и родината си с нещо. Неговата фантазия, макар всички ограничения, е била образованието. Той е трябвало да работи през деня, а да учи нощем, само че не се е отказал. "
Документалистът разяснява, че първоначално нито едно от огромните тогава издателства не желае да разгласява " Записки по българските въстания ", тъй като съгласно тях потребност от такава книга няма.
" Въпреки всичко, той написа тази толкоз скъпа книга, тъй като знае тежестта на словото, което ни крепи и през днешния ден. " Под игото " на Иван Вазов пък е написана от носталгия и дори, споделя Вазов, съвсем от досада, до момента в който е бил в заточение в Русия. Също без концепция дали изобщо в миналото ще бъде издадена. Две от най-важните български произведения са написани при тези условия. Но някак си създателите им са усещали, че те просто е трябвало да бъдат написани, тъй като без значение дали през днешния ден постоянно тъпчем Словото, то продължава да ни води ", споделя Михаил Кунчев.
Още по тематиката
22 ноември 2019 14:11
Според него езикът е една непрекъсната нишка в съществуването ни като народ още от делото на светите братя Кирил и Методий.
" Всички значими книги в нашата история, като " История славянобългарска ", " Царственикът " на Матей Преображенски, прочут като Миткалото, който обикаля от село на село, с цел да събира тези истории за българските царски родове, " Записки по българските въстания ", " Немили-недраги ", " Под игото " и още доста произведения, са въодушевени от едно и също нещо – копнеещата за словото българска душа ", споделя писателят.
Цената на българската мечта
Михаил Кунчев счита, че цената на българската фантазия може да бъде визуализирана с един огромен камък. Днес този камък стои на метри от храм-паметник " Свети Александър Невски " в сърцето на София и постоянно е подминаван от стотици жители.
Това е камъкът, който се е трансформирал в надгробна плоча на Патриарха на българската литература – Иван Вазов.
" Още преди гибелта си Вазов е помолил да бъде заровен с надгробна плоча, донесена от обичаната му околност – Златните мостове във Витоша. Отнело е 18 дни път с каруца, с цел да пренесат този камък до днешното му място ", споделя Мишо.
Надробният камък на Иван Вазов, прикрит в сърцето на столицата, Сн. Mediapool
По думите му за тази цел се проектира специфична каруца по поръчка на тогавашния боен министър Александър Димитров, а през целия път каруцата е теглена от най-скъпите и здрави волове по това време.
" Независимо дали било ден или нощ, по пътя на каруцата постоянно имало хора, които хвърляли цветя и се прощавали с огромния публицист, тъй като даже необразованите усещали какъв брой е значим за родината индивидът, сложил основата на актуалната българска литература. Преди Вазов да бъде заровен, особено запазили мозъка му, точно с концепцията, че в миналото технологиите ще оказват помощ за проучването на този негов талант за редене на думите. "
" Нашият народ е споделил: " Казана дума – хвърлен камък ". Ако нашите дядовци са знаели това, през днешния ден ние с изключителна лекост се замеряме едни други със скали, доста по-големи от тази, която са носили 18 дни. Тези хвърлени скали вършат стени сред нас, а в предишното камъните на словото са разбивали стените на незнанието. Това е била българската фантазия ", отбелязва Кунчев.
Гробът на патриарха на българската литература е на метри от храмовете " Света София " и " Св. Александър Невски ", Сн. Mediapool
Според него битката на българския народ не е била единствено за физическа независимост, а за " свободата да приказваме на нашия език, да славим Бога на нашия език, да стъпваме на земя, която с езика си назоваваме наша ".
Иван Вазов и Захарий Стоянов са родени в една и съща година, само че имат друг живот. Вазов се образова още от ранна детска възраст, когато Захарий е към момента овчарят Джендо. За Михаил Кунчев техните истории са показателни какъв брой значима е била грамотността за българина.
" Те потеглят от двата края на общественото битие, даже живеят разнообразни животи - единият, миришещ на барут, а другият, виждал пушка единствено на фотография. И все пак, те се стремят към една и съща обща фантазия, което демонстрира, несъмнено, че Словото е оттатък всевъзможни граници. Не единствено че са били доста разнообразни, само че в един миг Вазов и Захарий Стоянов даже са се презирали, само че те са били лявата и дясната ръка на едно и също тяло. Привидно нямат нищо общо, само че и до през днешния ден портретите на Вазов и Стоянов ни припомнят за едно и също нещо. За Словото, което е при започване на човечеството и е изконният гръбнак на българина и през днешния ден, без значение какъв брой го ценим ", споделя писателят.
Михаил Кунчев от години е посветил огромна част от дните си, с цел да написа и споделя за живота и образеца на значими персони от българската история. Така наречената от него " българска фантазия " той вижда въплътена напълно в историята на Захарий Стоянов.
" Докато е бил на 18 години, Захарий знаел единствено една писмен знак – буквата " З ", тъй като приличала на цифрата " 3 " и с нея започвало името му. Той е въплътил българската фантазия – от една писмен знак е стигнал до това да бъде сътрудник на някои от най-известните журналистически издания в света и е написал една от трите най-важни книги за България – " Записки по българските въстания " ", декларира писателят.
Според него, в случай че през днешния ден зрелостниците на 18 честват, че образованието им в учебно заведение завършва и към този момент могат " да си поживеят ", то фантазията на Захарий на 18 е била тъкмо противоположната - занапред да учи, тъй като другояче не усещал да живее същински.
Още по тематиката
1 ноември 2024 07:52
" В един миг Захарий, който израснал в дома на пастир, споделил на татко си: " Ние може би се грижим за доста овце, може би ще имаме доста вълна, ще живеем добре, но аз желая друго. Искам букви ". Той не е желал да поживее, а да заживее посредством думите ", споделя Михаил Кунчев.
От една писмен знак до сътрудник на " Таймс "
По думите му към 18-годишна възраст Захарий Стоянов, с рождено име Джендо Джедов , бяга от у дома.
" Когато татко му схваща, че той желае да учи и да се образова, го гони из цялото село и по този начин го бие , че туркините крещят: " Вай, индивидът умъртви сина си ", изяснява писателят.
След като бяга от Добруджанско, Стоянов стига пешком до Варна, където желае да се запише в учебно заведение, само че го гонят от всяко едно, тъй като бил " доста стар ". Той обаче не се отхвърля и отпътува за Русчук (Русе). Но и там го чака безусловно същото отношение.
В Русчук, по думите на документалиста, се разиграва и една комична обстановка сред Захарий и шефа на едно от учебните заведения в града, който даже не желае да го одобри в постройката и диалогът посред им се случва през прозореца.
" Пита го на какъв брой е години и когато Захарий му оповестява, че е на 18, шефът споделя: " Много си стар, на 18 най-вече да идеш в Букурещ и да те създадат бунтовник ". " Така ли? Къде, кажете ми тъкмо къде да ида? ", дава отговор простосърдечно Захарий. Бесен, шефът го пропъжда, а откакто схваща, че за момента няма по какъв начин да реализира фантазията си да учи, Захарий стартира работа като чирак. "
Въпреки тези условия, летописецът на Априлското въстание не се отхвърля да се образова и най-после въпреки всичко намира метод. И то какъв.
" Неговите майстори били абонирани за едни от първите вестници у нас, само че по този начин и не успявали да ги прочетат. Причината била, че не разбирали структурата на вестникарските колони и вместо да четат надолу, четяли хоризонтално по няколко думи от всяка колона. " Хванеш 3-4 думи и след това почнат да приказват за друго " - ядосвали се те. Накъсвали вестниците на части, най-малко да ги употребяват за хартия за цигари. Нощно време обаче Захарий крадял изрезките и ги събирал като пъзел, с цел да ги учи. Така напълно самичък той се научил да чете ", изяснява Мишо Кунчев.
Писателят и документалист Михаил Кунчев с една от книгите си " Алманах " Нашите дядовци " ", сн. персонален списък
" Но не стопира дотук. След като някакъв човек идва в техния дюкян и споделя какъв брой е грамотен синът на някой си господар, тъй като знае френски и други езици, Захарий Стоянов се възмущава. Както шие, хвърля абата и споделя: " Само вий чорбаджиите ли ще знаете език? Сега ще видите ". Обикаля целия Русчук и преписва на един лист всички чуждоезични табели в града, които тогава били на френски, тъй като това бил интернационалният език на Европа. Той стартира да запомня буквите и думите и скоро към този момент знае малко френски ", продължава разказът му.
От елементарен пастир Захарий Стоянов се превърща в едно от най-важните фигури в новата българска история, Сн. БНГЕС
Според Мишо е мъчно да разграничим Джендо Джедов от Захарий Стоянов.
" Как може да разграничим сърцето от мозъка ни, лявата от дясната ни ръка? " В Захарий цялостен живот живее и оня пастир, и образования човек в редингота. Това е и повода да имаме " Записките по българските въстания " в този им удивителен и пленяващ тип, а не като теоретичен или високолитературен труд. Затова и създател като Пенчо Славейков в началото дефинира историите му като " пастирски ", а с Иван Вазов имат даже открита омраза, само че по-късно и двамата признават, че го почитат. Нещо повече - когато Вазов написа " Нова зора ", той дава на някои от героите си точно черти, които споделя, че помни от личността на Захарий. Черти, които вплитат простодушната добрина и храброст на българина и начетеността на западната интелигенция. Не е нужно да разграничаваме Захарий от Джендо - това е душата на българина. Тя е комплицирана ", декларира той.
За Михаил Кунчев, с колкото и невероятни истории за пушки и сражения да е цялостен животът на Захарий Стоянов, точно тази е най-впечатляваща. Пътят от една-единствена писмен знак до сътрудник на " Таймс ".
" Словото, което води "
" Желанието на един човек да бъде потребен на света и родината си с нещо. Неговата фантазия, макар всички ограничения, е била образованието. Той е трябвало да работи през деня, а да учи нощем, само че не се е отказал. "
Документалистът разяснява, че първоначално нито едно от огромните тогава издателства не желае да разгласява " Записки по българските въстания ", тъй като съгласно тях потребност от такава книга няма.
" Въпреки всичко, той написа тази толкоз скъпа книга, тъй като знае тежестта на словото, което ни крепи и през днешния ден. " Под игото " на Иван Вазов пък е написана от носталгия и дори, споделя Вазов, съвсем от досада, до момента в който е бил в заточение в Русия. Също без концепция дали изобщо в миналото ще бъде издадена. Две от най-важните български произведения са написани при тези условия. Но някак си създателите им са усещали, че те просто е трябвало да бъдат написани, тъй като без значение дали през днешния ден постоянно тъпчем Словото, то продължава да ни води ", споделя Михаил Кунчев.
Още по тематиката
22 ноември 2019 14:11
Според него езикът е една непрекъсната нишка в съществуването ни като народ още от делото на светите братя Кирил и Методий.
" Всички значими книги в нашата история, като " История славянобългарска ", " Царственикът " на Матей Преображенски, прочут като Миткалото, който обикаля от село на село, с цел да събира тези истории за българските царски родове, " Записки по българските въстания ", " Немили-недраги ", " Под игото " и още доста произведения, са въодушевени от едно и също нещо – копнеещата за словото българска душа ", споделя писателят.
Цената на българската мечта
Михаил Кунчев счита, че цената на българската фантазия може да бъде визуализирана с един огромен камък. Днес този камък стои на метри от храм-паметник " Свети Александър Невски " в сърцето на София и постоянно е подминаван от стотици жители.
Това е камъкът, който се е трансформирал в надгробна плоча на Патриарха на българската литература – Иван Вазов.
" Още преди гибелта си Вазов е помолил да бъде заровен с надгробна плоча, донесена от обичаната му околност – Златните мостове във Витоша. Отнело е 18 дни път с каруца, с цел да пренесат този камък до днешното му място ", споделя Мишо.
Надробният камък на Иван Вазов, прикрит в сърцето на столицата, Сн. Mediapool
По думите му за тази цел се проектира специфична каруца по поръчка на тогавашния боен министър Александър Димитров, а през целия път каруцата е теглена от най-скъпите и здрави волове по това време.
" Независимо дали било ден или нощ, по пътя на каруцата постоянно имало хора, които хвърляли цветя и се прощавали с огромния публицист, тъй като даже необразованите усещали какъв брой е значим за родината индивидът, сложил основата на актуалната българска литература. Преди Вазов да бъде заровен, особено запазили мозъка му, точно с концепцията, че в миналото технологиите ще оказват помощ за проучването на този негов талант за редене на думите. "
" Нашият народ е споделил: " Казана дума – хвърлен камък ". Ако нашите дядовци са знаели това, през днешния ден ние с изключителна лекост се замеряме едни други със скали, доста по-големи от тази, която са носили 18 дни. Тези хвърлени скали вършат стени сред нас, а в предишното камъните на словото са разбивали стените на незнанието. Това е била българската фантазия ", отбелязва Кунчев.
Гробът на патриарха на българската литература е на метри от храмовете " Света София " и " Св. Александър Невски ", Сн. Mediapool
Според него битката на българския народ не е била единствено за физическа независимост, а за " свободата да приказваме на нашия език, да славим Бога на нашия език, да стъпваме на земя, която с езика си назоваваме наша ".
Иван Вазов и Захарий Стоянов са родени в една и съща година, само че имат друг живот. Вазов се образова още от ранна детска възраст, когато Захарий е към момента овчарят Джендо. За Михаил Кунчев техните истории са показателни какъв брой значима е била грамотността за българина.
" Те потеглят от двата края на общественото битие, даже живеят разнообразни животи - единият, миришещ на барут, а другият, виждал пушка единствено на фотография. И все пак, те се стремят към една и съща обща фантазия, което демонстрира, несъмнено, че Словото е оттатък всевъзможни граници. Не единствено че са били доста разнообразни, само че в един миг Вазов и Захарий Стоянов даже са се презирали, само че те са били лявата и дясната ръка на едно и също тяло. Привидно нямат нищо общо, само че и до през днешния ден портретите на Вазов и Стоянов ни припомнят за едно и също нещо. За Словото, което е при започване на човечеството и е изконният гръбнак на българина и през днешния ден, без значение какъв брой го ценим ", споделя писателят.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ