Детски спомен: Какво ни дадоха книгите на братя Мормареви?
Българската литература има не един или два шедьовъра, които са белязали по неповторим метод нашето детство и не инцидентно самоуверено ги назоваваме „ безконечните детски класики “. В родната ни литература е цялостно с гении на перото, виртуози в писането, въобще майстори в цялостния смисъл на думата. Определено измежду българските величия в писането се подреждат и братя Мормареви.
Винаги, когато се спомене името на братя Мормареви, в съзнанието ми изникват две от обичаните ми техни книги – “Войната на таралежите ” и “Васко да Гама от село Рупча ”. Лично за мен тези две книги са повече от неповторими – те белязаха цялото ми детство с толкоз наслада и позитивни страсти, че не съм сигурна дали други младежки книги са ми повлияли толкоз доста.
„ Войната на таралежите “
Откъс от „ Войната на таралежите “, 1979 година, на режисьора Иванка Гръбчева, по сюжет на Миряна Башева и Братя Мормареви. Оператор е Яцек Тодоров. Създаден е по романа на Братя Мормареви „ Войната на таралежите “.. Музиката във кино лентата е композирана от Кирил Цибулка.
— Made in Bulgaria (@min_bulgaria)
„ Войната на таралежите “ разказва група деца и тяхното всекидневие и игри. Годините, в които четох тази книга бяха едни от най-хубавите – нехайно детство и цяло лято нови и вълнуващи квартални завършения с моите другари. Може би за това книгата ми е толкоз скъпа и блага на сърцето – тъй като в героите откривах и част от себе си, част от моя живот. Чувствах се като една от тях, като че ли в тази книга бяха разказани моите детски страсти, прекарвания и фантазии. Сигурна съм, че всеки, който се е докоснал до този баснословен свят е отрил част от себе си в някой от героите.
Това произведение на Мормареви е обичано на доста генерации българи. Книгата е толкоз занимателна, същинска и прочувствена, че няма по какъв начин да не те грабне. Бих споделила, че това е една от дребното книги, които се натъжих, когато прочетох, тъй като оставих правилни и занимателни другари сред страниците.
26.11.1979 година – Премиера на българския сериен филм " Войната на таралежите " на режисьора Иванка Гръбчева, по сюжет на Миряна Башева и Братя Мормареви. Оператор е Яцек Тодоров. Създаден е по романа на Братя Мормареви „ Войната на таралежите “.
Колаж:
— Илия Михайлов (@Mihaylov_Iliya)
Според мен такава книга се написа и елементарно, и мъчно. Лесната част идва от това, че героите и случките в сюжета са такива, които в миналото се срещаха непрекъснато. Всеки квартал или махала си имаха компания от деца, които създаваха занимателен ужас измежду останалите поданици. Трудната част идва от това, че би трябвало по този начин да ги опишеш, че да останат същински, да не замязят на толкоз измислени герои, че в един миг читателят да си каже, че не вижда нищо завладяващо в книгата. Братя Мормареви обаче нямат подобен проблем, по този начин най-малко си мисля аз. Всяка дума е подбрана с внимание и мисъл, и несъмнено с доста обич. За мен книгата е като хроника на едно занимателно и нехайно детство, каквото днешните деца за жалост не познават.
„ Васко да Гама от село Рупча “
Волните духове се скитат по моретата във „ Васко да Гама от село Рупча “
— Аз чета (@AzCheta)
„ Васко да Гама от село Рупча “ ми е не по-малко обичана книга. Преди действително и физически да обиколя света, аз го направих точно с героя на Мормареви от едноименната книга. И аз като младия Васко мечтаех за пътешествия и завършения. Книгата е в действителност завладяваща, освен с това, че той съумява, въпреки и неразрешено, да обиколи някои места, само че и с това, че където и да се намира, каквото и да прави, той е запазил своите другарства.
От книгата се вижда по какъв начин Васко е по-различен от своите връстници. Той има фантазии, които са отвън рамките на детския мозък. Може би това, че татко му непрекъснато пътува го кара и него да желае същото – въпреки всичко доста дребни момчета желаят да бъдат като бащите си. Мормареви основават облика на Васко като едно пораснало дете. В него като че ли има двама души – типичното дете, което прави бели и понякога лъже, и юношата, който мечтае да види света и знае, че животът е доста повече от учебно заведение и игри с децата в парка. Признавам си, че точно тази книга от моето детство ме направи идеалист. Накара ме да изляза от удобното си място и да мечтая за пътешествия и адреналин. Да бленувам за нови светове и да не се опасявам да осъществя фантазиите си.
Братя Мормареви са същински създатели, в това което вършат. Със своите книги те допират душите на хората и отварят мозъците им за нови фантазии, по-странни, по-дръзки, по-различни. Те карат въображението ни да работи в такива направления, в които не сме подозирали, че може да се отиде. Техните книги са като наръчници за деца и възрастни, които желаят да излязат от рамките на сивото всекидневие, само че не знаят по какъв начин. Лично за мен това са книги, които всеки българин би трябвало да има в своята библиотека и когато се почувства в застой или привършен от към хрумвания, да ги отвори, да прочете няколко страници и да си върне цветното мислене.
Книгите на братя Мормареви са доста повече, само че тъкмо тези някак съумяват да те сграбчен от първия път, да те накарат да мечтаеш за нови светове, за нови чувства. Те са като разнообразни приказни вселени, в които всичко е ново, цветно, забавно и безпределно занимателно.
Братя Мормареви са дали толкоз доста на българските деца или най-малко на тези, които са се докоснали до тяхното творчество. Това са книги, които в никакъв случай не се не помнят. Те стоят някъде там, в съзнанието ни и чакат подобаващ миг, в който да изскочат и да ни изпълнят с благополучие, ентусиазъм и детска непорочност.
Винаги, когато се спомене името на братя Мормареви, в съзнанието ми изникват две от обичаните ми техни книги – “Войната на таралежите ” и “Васко да Гама от село Рупча ”. Лично за мен тези две книги са повече от неповторими – те белязаха цялото ми детство с толкоз наслада и позитивни страсти, че не съм сигурна дали други младежки книги са ми повлияли толкоз доста.
„ Войната на таралежите “
Откъс от „ Войната на таралежите “, 1979 година, на режисьора Иванка Гръбчева, по сюжет на Миряна Башева и Братя Мормареви. Оператор е Яцек Тодоров. Създаден е по романа на Братя Мормареви „ Войната на таралежите “.. Музиката във кино лентата е композирана от Кирил Цибулка.
— Made in Bulgaria (@min_bulgaria)
„ Войната на таралежите “ разказва група деца и тяхното всекидневие и игри. Годините, в които четох тази книга бяха едни от най-хубавите – нехайно детство и цяло лято нови и вълнуващи квартални завършения с моите другари. Може би за това книгата ми е толкоз скъпа и блага на сърцето – тъй като в героите откривах и част от себе си, част от моя живот. Чувствах се като една от тях, като че ли в тази книга бяха разказани моите детски страсти, прекарвания и фантазии. Сигурна съм, че всеки, който се е докоснал до този баснословен свят е отрил част от себе си в някой от героите.
Това произведение на Мормареви е обичано на доста генерации българи. Книгата е толкоз занимателна, същинска и прочувствена, че няма по какъв начин да не те грабне. Бих споделила, че това е една от дребното книги, които се натъжих, когато прочетох, тъй като оставих правилни и занимателни другари сред страниците.
26.11.1979 година – Премиера на българския сериен филм " Войната на таралежите " на режисьора Иванка Гръбчева, по сюжет на Миряна Башева и Братя Мормареви. Оператор е Яцек Тодоров. Създаден е по романа на Братя Мормареви „ Войната на таралежите “.
Колаж:
— Илия Михайлов (@Mihaylov_Iliya)
Според мен такава книга се написа и елементарно, и мъчно. Лесната част идва от това, че героите и случките в сюжета са такива, които в миналото се срещаха непрекъснато. Всеки квартал или махала си имаха компания от деца, които създаваха занимателен ужас измежду останалите поданици. Трудната част идва от това, че би трябвало по този начин да ги опишеш, че да останат същински, да не замязят на толкоз измислени герои, че в един миг читателят да си каже, че не вижда нищо завладяващо в книгата. Братя Мормареви обаче нямат подобен проблем, по този начин най-малко си мисля аз. Всяка дума е подбрана с внимание и мисъл, и несъмнено с доста обич. За мен книгата е като хроника на едно занимателно и нехайно детство, каквото днешните деца за жалост не познават.
„ Васко да Гама от село Рупча “
Волните духове се скитат по моретата във „ Васко да Гама от село Рупча “
— Аз чета (@AzCheta)
„ Васко да Гама от село Рупча “ ми е не по-малко обичана книга. Преди действително и физически да обиколя света, аз го направих точно с героя на Мормареви от едноименната книга. И аз като младия Васко мечтаех за пътешествия и завършения. Книгата е в действителност завладяваща, освен с това, че той съумява, въпреки и неразрешено, да обиколи някои места, само че и с това, че където и да се намира, каквото и да прави, той е запазил своите другарства.
От книгата се вижда по какъв начин Васко е по-различен от своите връстници. Той има фантазии, които са отвън рамките на детския мозък. Може би това, че татко му непрекъснато пътува го кара и него да желае същото – въпреки всичко доста дребни момчета желаят да бъдат като бащите си. Мормареви основават облика на Васко като едно пораснало дете. В него като че ли има двама души – типичното дете, което прави бели и понякога лъже, и юношата, който мечтае да види света и знае, че животът е доста повече от учебно заведение и игри с децата в парка. Признавам си, че точно тази книга от моето детство ме направи идеалист. Накара ме да изляза от удобното си място и да мечтая за пътешествия и адреналин. Да бленувам за нови светове и да не се опасявам да осъществя фантазиите си.
Братя Мормареви са същински създатели, в това което вършат. Със своите книги те допират душите на хората и отварят мозъците им за нови фантазии, по-странни, по-дръзки, по-различни. Те карат въображението ни да работи в такива направления, в които не сме подозирали, че може да се отиде. Техните книги са като наръчници за деца и възрастни, които желаят да излязат от рамките на сивото всекидневие, само че не знаят по какъв начин. Лично за мен това са книги, които всеки българин би трябвало да има в своята библиотека и когато се почувства в застой или привършен от към хрумвания, да ги отвори, да прочете няколко страници и да си върне цветното мислене.
Книгите на братя Мормареви са доста повече, само че тъкмо тези някак съумяват да те сграбчен от първия път, да те накарат да мечтаеш за нови светове, за нови чувства. Те са като разнообразни приказни вселени, в които всичко е ново, цветно, забавно и безпределно занимателно.
Братя Мормареви са дали толкоз доста на българските деца или най-малко на тези, които са се докоснали до тяхното творчество. Това са книги, които в никакъв случай не се не помнят. Те стоят някъде там, в съзнанието ни и чакат подобаващ миг, в който да изскочат и да ни изпълнят с благополучие, ентусиазъм и детска непорочност.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ