Българската история не трябва да бъде крадена. Това настояха историците

Българските учени пред ЕП: Македония да не краде историята ни

Българската история не би трябвало да бъде крадена. Това настояха историците и учените от националния кръг за " Македония " пред евродепутатите в Европейския парламент (ЕП) в Страсбург.

Генчовска: Няма пожар в връзките сред България и РСМ

Палежът на културния дом в Битоля е осъществен предумишлено, по думите й

Няма да допуснем по никакъв метод нашата история да бъде открадната, закани се археологът проф. Николай Овчаров на конференция от Екологичен потенциал.

Овчаров изясни, че главната позиция, която българските учени защитили пред Европейския парламент в Страсбург е, че не са срещу македонската еднаквост. България признава македонската еднаквост, само че въпросът е да не се краде българската история, настоя археологът.

Проф. Ана Кочева е удовлетворена, че българските учени почнали да приказват на един език с европейските депутати . В Република Северна Македония би трябвало да се положат още по-големи старания за превъзмогване на езика на омразата, само че откровени старания, настоя тя.

Тя дефинира като следващ епизод от сериала поругаването на културния паметни в Битоля във взаимоотношенията сред България и Македония.

Обновена
Има арестуван за палежа на културния център " Иван Михайлов " в Битоля

Задържаният е 34-годишен гражданин на Битоля

Тя акцентира, че България ще продължи да упорства за превъзмогване на езика на омразата, инфраструктурните сред двете страни да стартират, а не да отлежават на хартия, да се почитат българските наследства от всевъзможен темперамент в РСМ, да се съблюдават правата на българите, живеещи там и да се спре с фалшификацията на документалните източници.

Тя, както и Овчаров, дефинираха фалшификацията на документалните източници като Втори възродителен развой - идентичност на хора се сменят със задна дата .

" Или Македония свършва своята част от домашното, което не е чак толкоз комплицирано да се направи, или пък всички наши условия да бъдат написани в предприсъединителната рамка България да може да упражни законни наказания. Най-добре е да се случат и двете, с цел да може в естетика да продължим напред за европейското бъдеще на Република Северна Македония ", безапелационна бе Кочева.

Проф. Пламен Павлов съобщи, че би трябвало да се чуе гласът на българската просвета в постройката на Европейския парламент. Само в границите на един ден направихме доста повече, в сравнение с е правено през последните години. Не срещнахме никакви обструкции и бихме създали изпитание да впрегнем и други сътрудници в платформата за изложение на отношение за българското болшинство в Република Северна Македония, посочи проф. Павлов.

Доц. Спас Ташев добави, че казусът не е единствено двустранен, а визира всемирен измерения, като би трябвало да търсим поддръжка освен от български, само че и от задграничните евродепутати. Историците посочили историографски статистики на евродепутатите за Македония преди 1944 година, като тогава българското население било преобладаващо, а след 1944 година българите почнали да " изчезват ".

Ташев съобщи, че било показано на евродепутатите и преброяването в Северна Македония, като българите не били малко над 3 000 след резултатите от проучването. Процесът в Скопие не е либерален, а потъпква правата на индивида.

Скопие не покрива Копенхагенските критерии, уточни той.