Българинът Балтоглу - адмиралът на османския флот
" Българската история " bulgarianhistory.org/baltoglu/
В хода на своето дълготрайно битие, българската страна е ставала сцена за изява на качествата на знайни и незнайни герои – бележити владетели, надарени пълководци, ловки дипломати и старателни книжовници. Дори в епохата на бездържавие, след османското завладяване, когато българското господство избледнява до отдалечен спомен в сърцата и мозъците на народа, към момента се появяват хора, които сa призвани да запазят българщината и още веднъж да извоюват за българите правото на независимо битие.
Но има и други личности – антагонисти, които мнозина дефинират даже като предатели на народа си. Макар и изиграли негативна роля в българската история, тези лица към момента биха могли да показват скъпа позиция за събитията, на които са станали очевидци или в които са били дейни участници.
Обект на проучване на актуалната публикация ще стане адмирал Сюлейман Балтоглу – единственият лидер на османския флот и върховен боен пълководец от интервала XV в., за който знаем, че е с потвърдено български генезис.
Изключително малко са сигурните обстоятелства, които ни описват за предишното на Балтоглу, преди неговата поява като капудан-паша (адмирал) на османския флот, блокирал Константинопол по море в хода на обсадата от 1453 година Предимно от хрониките на западни летописци, разбираме, че Балтоглу бил с благородническо българско родословие, като нормално или той самият или неговият татко е титулуван като български архонт.
Архонт е присъща за интервала на късното балканско Средновековие купа, употребена много свободно в интерпретациите на западни хронисти, когато същите не са били в положение да назоват точния господарски статут, упражняван от балкански благородник. Най-удачен образец може да се даде с архонт Балик, управлявал полунезависимата карвунска страна, предхождаща възхода на Добруджанското деспотство на Добротица.
Западните извори декларират, че „ Балтоглу изменил на вярата на татко си и предците си “, т.е. можем да заключим, че е приел исляма, с което си е подсигурил опция за властово издигане в османските редици. Начинът, по който обаче се е случила тази измяна е доста друго разказан в западните летописи. Според венецианския доктор Николо Барабаро, Балтоглу бил жертва на налога девширме, същият който бил употребен за набирането на рекрути за еничарския корпус от християнското население на Балканите. Доколкото това е правилно, надали бихме могли да окачествим Балтоглу като изменник на народа си, защото правото на избор не е било на негова страна. Под ударите на наложения налог нормално попадали невръстни момчета, които обучавани при сурови и непрощаващи условия, били превръщани във бойци за османската военна машина.
Анонимна генуезка хроника от XV в. обаче дава да се разбере, че българският аристократ непринудено обвързал ориста си с османците, като към този момент съзрял мъж, виновен за своите решения. Въпросната хроника показва, че Балтоглу „ предал татко си “, без да навлиза в детайлности за акта на измяната. Без да имаме повече домашни извори, които да потвърдят или отхвърлят някои от данните, не бихме могли да фаворизираме едната или другата догадка, заради което предишното на адмирала си остава загадка.
Мехмед II
В работа на османския флот Балтоглу се демонстрира като пълководец и умел пълководец. Под негово водачество турската марина овладява редица византийски замъци по крайбрежието на Мраморно море, в това число Принцовите о-ви, островна група с печалната популярност на лобно място на многочислени заточени императори и патриарси. В хода на акцията по завладяването на Константинопол Балтоглу изпада в недружелюбност, откакто на 20 април 1453 година, през неговата обсада на акваторията към Златния рог съумява да проникне генуезки продоволствен ескорт, командван от Матео Катанео. Въпреки напъните, които султан Мехмед II влага в модернизацията на османския флот, качествата на корабите били към момента надалеч от тези на италианските морски съдове.
Макар да има под свое командване над 150 кораба, което му давало осезаемо числено предимство над италианците, Балтоглу бил заловен неопитен от изненадваща генуезка офанзива, която взела за цел личния му флагман. В разразилата се борба, адмиралът едвам се избавил и останал белязан вечно – едно от очите му било ослепено от изстрел на италианска кавалерина. След пробива на генуезците и края на сражението, раненият Балтоглу бил отведен на сушата с цел да посрещне гнева на султана. Мехмед II надалеч не бил държател, който прощавал елементарно неуспехите. Върху адмирала паднала виновността за към момента неосъщественото преодоляване на Златния рог, а по-късно и унизителното проваляне от надалеч по-малоброен съперник.
Изворите свидетелстват, че самият Балтоглу индиферентно очаквал смъртната си присъда, каквато Мехмед II в действителност бил на път да издаде, в случай че за Балтоглу не се били застъпили офицерите и моряците от неговия флагман. Описанията за храбростта на Балтоглу в борбата и припомнянето на предходни заслуги на адмирала в последна сметка се оказали задоволителни да спасят живота му.
Мехмед Втори
Султанът обаче изпитвал към този момент подозрения в качествата на адмирала. Провалът му можел да коства на Мехмед мечтаната от него премия – столицата на източните императори, заради което и на поста капудан-паша застанал Хамза бей – приближен човек на Мехмед. Българинът бил заточен, парцелите му отнети и съгласно изворите приключил живота си в последна мизерия и беднотия, отритнат от свои и непознати. С това приключва живота на българския аристократ и турски адмирал, само че не и въпросителните към неговото минало.
От нашето безвредно съвремие елементарно бихме могли да припишем вероотстъпничеството на Балтоглу на безволие или на предпочитание за персонални облаги. И евентуално бихме били прави, още повече че това не е изключение – хрониките на Григорий Цамблак от края на XIV в. недвусмислено загатват за такива практики след българската аристокрация, чиито представители постоянно се стремели към запазването на властта си по всевъзможен начин.
Но пък може би в този момент е моментът да се запитаме – редно ли е да бъдем по този начин сурови в преценката си, заели комфортна позиция от дистанцията на времето, без да разполагаме с всички елементи от историческия пъзел?
В хода на своето дълготрайно битие, българската страна е ставала сцена за изява на качествата на знайни и незнайни герои – бележити владетели, надарени пълководци, ловки дипломати и старателни книжовници. Дори в епохата на бездържавие, след османското завладяване, когато българското господство избледнява до отдалечен спомен в сърцата и мозъците на народа, към момента се появяват хора, които сa призвани да запазят българщината и още веднъж да извоюват за българите правото на независимо битие.
Но има и други личности – антагонисти, които мнозина дефинират даже като предатели на народа си. Макар и изиграли негативна роля в българската история, тези лица към момента биха могли да показват скъпа позиция за събитията, на които са станали очевидци или в които са били дейни участници.
Обект на проучване на актуалната публикация ще стане адмирал Сюлейман Балтоглу – единственият лидер на османския флот и върховен боен пълководец от интервала XV в., за който знаем, че е с потвърдено български генезис.
Изключително малко са сигурните обстоятелства, които ни описват за предишното на Балтоглу, преди неговата поява като капудан-паша (адмирал) на османския флот, блокирал Константинопол по море в хода на обсадата от 1453 година Предимно от хрониките на западни летописци, разбираме, че Балтоглу бил с благородническо българско родословие, като нормално или той самият или неговият татко е титулуван като български архонт.
Архонт е присъща за интервала на късното балканско Средновековие купа, употребена много свободно в интерпретациите на западни хронисти, когато същите не са били в положение да назоват точния господарски статут, упражняван от балкански благородник. Най-удачен образец може да се даде с архонт Балик, управлявал полунезависимата карвунска страна, предхождаща възхода на Добруджанското деспотство на Добротица.
Западните извори декларират, че „ Балтоглу изменил на вярата на татко си и предците си “, т.е. можем да заключим, че е приел исляма, с което си е подсигурил опция за властово издигане в османските редици. Начинът, по който обаче се е случила тази измяна е доста друго разказан в западните летописи. Според венецианския доктор Николо Барабаро, Балтоглу бил жертва на налога девширме, същият който бил употребен за набирането на рекрути за еничарския корпус от християнското население на Балканите. Доколкото това е правилно, надали бихме могли да окачествим Балтоглу като изменник на народа си, защото правото на избор не е било на негова страна. Под ударите на наложения налог нормално попадали невръстни момчета, които обучавани при сурови и непрощаващи условия, били превръщани във бойци за османската военна машина.
Анонимна генуезка хроника от XV в. обаче дава да се разбере, че българският аристократ непринудено обвързал ориста си с османците, като към този момент съзрял мъж, виновен за своите решения. Въпросната хроника показва, че Балтоглу „ предал татко си “, без да навлиза в детайлности за акта на измяната. Без да имаме повече домашни извори, които да потвърдят или отхвърлят някои от данните, не бихме могли да фаворизираме едната или другата догадка, заради което предишното на адмирала си остава загадка.
Мехмед II
В работа на османския флот Балтоглу се демонстрира като пълководец и умел пълководец. Под негово водачество турската марина овладява редица византийски замъци по крайбрежието на Мраморно море, в това число Принцовите о-ви, островна група с печалната популярност на лобно място на многочислени заточени императори и патриарси. В хода на акцията по завладяването на Константинопол Балтоглу изпада в недружелюбност, откакто на 20 април 1453 година, през неговата обсада на акваторията към Златния рог съумява да проникне генуезки продоволствен ескорт, командван от Матео Катанео. Въпреки напъните, които султан Мехмед II влага в модернизацията на османския флот, качествата на корабите били към момента надалеч от тези на италианските морски съдове.
Макар да има под свое командване над 150 кораба, което му давало осезаемо числено предимство над италианците, Балтоглу бил заловен неопитен от изненадваща генуезка офанзива, която взела за цел личния му флагман. В разразилата се борба, адмиралът едвам се избавил и останал белязан вечно – едно от очите му било ослепено от изстрел на италианска кавалерина. След пробива на генуезците и края на сражението, раненият Балтоглу бил отведен на сушата с цел да посрещне гнева на султана. Мехмед II надалеч не бил държател, който прощавал елементарно неуспехите. Върху адмирала паднала виновността за към момента неосъщественото преодоляване на Златния рог, а по-късно и унизителното проваляне от надалеч по-малоброен съперник.
Изворите свидетелстват, че самият Балтоглу индиферентно очаквал смъртната си присъда, каквато Мехмед II в действителност бил на път да издаде, в случай че за Балтоглу не се били застъпили офицерите и моряците от неговия флагман. Описанията за храбростта на Балтоглу в борбата и припомнянето на предходни заслуги на адмирала в последна сметка се оказали задоволителни да спасят живота му.
Мехмед Втори
Султанът обаче изпитвал към този момент подозрения в качествата на адмирала. Провалът му можел да коства на Мехмед мечтаната от него премия – столицата на източните императори, заради което и на поста капудан-паша застанал Хамза бей – приближен човек на Мехмед. Българинът бил заточен, парцелите му отнети и съгласно изворите приключил живота си в последна мизерия и беднотия, отритнат от свои и непознати. С това приключва живота на българския аристократ и турски адмирал, само че не и въпросителните към неговото минало.
От нашето безвредно съвремие елементарно бихме могли да припишем вероотстъпничеството на Балтоглу на безволие или на предпочитание за персонални облаги. И евентуално бихме били прави, още повече че това не е изключение – хрониките на Григорий Цамблак от края на XIV в. недвусмислено загатват за такива практики след българската аристокрация, чиито представители постоянно се стремели към запазването на властта си по всевъзможен начин.
Но пък може би в този момент е моментът да се запитаме – редно ли е да бъдем по този начин сурови в преценката си, заели комфортна позиция от дистанцията на времето, без да разполагаме с всички елементи от историческия пъзел?
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ