Българската информационна инфраструктура е все още почти напълно беззащитна срещу

Българската осведомителна инфраструктура е към момента съвсем изцяло беззащитна против хакерски офанзиви, само че не се радва и на някакви особени грижи във връзка с сигурността. Това не го споделя някой злобен опозиционер или просто песимист субект, очакващ със сгънат корем настъпването на цифровия Армагедон. Тази горчива истина я изрича върховен държавен чиновник - заместник-председателят на Държавната организация по електронно ръководство Красимир Симонски пред участниците в конференция за киберсигурността в София. Изводът на експерта е праволинеен: "Администрациите съществено подценяват равнището на мрежова осведомителна сигурност. Почти на никое място няма последователен метод към мрежовата осведомителна сигурност. Това е установено в 86% от централните администрации. Само 10 от централните държавни администрации на процедура разполагат със система за ръководство на сигурността на информацията. Това е съществено терзание, по което ние ще работим доста съществено през тази и през идващите години. “

По думите на Красимир Симонски съвсем половината компютри в България имат някакъв проблем със сигурността. На всички нива - от най-горе до най-долу. Което си е напряко ужасно, като се вземе поради обстоятелството, че примерно интернет гъмжи от съвсем безграничен брой проведени и солови компютърни взломаджии. Да не приказваме за опциите мрежите на държавни и частни структури да бъдат пробити от вътрешната страна - от чиновници на самите организации. С всички произлизащи от това пагубни последствия - загуба или замяна на информация, приключване на конфиденциални данни, навлизане в други системи и т. н.

Но отсам стартират и въпросите с нараснала компликация. Защо цели 86% от държавните администрации са оставени на милостта на ориста, макар че на всички места са назначени IT отдели, с релативно високи заплати на многочисления личен състав в тях? Не е нужно да изброяваме министерства, организации и другите държавни структури, където осведомителните системи се поддържат по какъв начин и да е. Там работят по-скоро съгласно армейския лозунг от 60-те и 70-те години на предишния век: "Ден да мине, хляб да загине... "

Впрочем на всички е ясно и друго. Повечето систематични админи в държавните структури, а постоянно и в частните компании нормално заобикалят да се намесват в инсталирания програмен продукт. От мързел или заради някакви персонални аргументи. За редица спецове сигурност към момента се изчерпва с инсталиране на антивирусна стратегия, която се актуализира автоматизирано. Пък и покупката на обновления и на нови приложения за сигурност коства доста пари. Така е и с тяхното администриране. А у нас - най-малко за момента, не обичат да влагат в компютърна сигурност.

Вярно е и друго: към този момент най-малко у нас, в България, множеството деца, юноши и младежи не нападат държавните институции. Вероятно тъй като не виждат в това нито опция за изява пред връстниците си, нито за бързо печелене на огромни и лесни пари, нито даже за осъществяване на непознати проекти или заръки. По-възрастните пък не са предразположени към хакерство. Пък и сумите, които могат да се изкарат с обичаните в последно време компютърни измами у нас от вида "обновете профила си... " и т. н. не са огромни. А няма и такива промишлени, финансови или държавни секрети, които да се пазят единствено у нас. Но когато става дума за хакерство на ниво страна или държавни институции, нещата се обръщат на 180 градуса. Хакерството се трансформира в част от Третата международна война, която към този момент тече, и от ден на ден става детайл на държавна политика на другите страни. Например Англия и Съединени американски щати упрекват Русия в кибернетични офанзиви. Лондон даже заплаши Москва с ответни хакерски офанзиви. Остава да забележим дали паниката, която афишира Държавната организация за електронно ръководство, ще се трансформира във всекидневна активност на всички административни нива по време на Третата международна война.