БНБ очаква българската икономика да нарасне с 2.1% тази година
Българската стопанска система се чака да нарасне с 2,1% през 2024 година, като позитивен принос за растежа ще окаже вътрешното търсене, до момента в който чистият експорт и изменението на запасите се чака да имат негативен принос. Това се споделя в оповестения през днешния ден юнски отчет на Българска народна банка " Макроикономическа прогноза ".
Вътрешното търсене се планува да бъде подкрепено най-вече от повишаването на частното ползване в изискванията на повишаващи се приходи от труд в действително изражение, както и от по-високо държавно ползване. За ускоряването на растежа на действителния Брутният вътрешен продукт по отношение на миналата година главно въздействие оказва предстоящото стесняване на мощно негативния принос на запасите, следен през 2023 г. Динамиката на чистия експорт отразява планувания по-голям напредък на вноса по отношение на този на износа на артикули и услуги.
Българска народна банка предвижда, че растежът на действителния БВП (БВП) ще се форсира до 3,2% през 2025 година, след което да се забави до 2,9% през 2026 година, като тази динамичност в огромна степен се дефинира от заложения профил на обществените вложения и обвързвания с тях импорт.
Централната банка чака годишната инфлация да се забави през тази година до 2,2%, след което да се форсира до 2,8% през 2025 година, преди да се забави до 2,6% в края на 2026 г.
В същото време средногодишна инфлация ще доближи 2,5% през 2024. година, преди да се форсира до 2,7% през 2025 година и през 2026 г.
Рисковете пред прогнозата за растежа на действителния Брутният вътрешен продукт се правят оценка като уравновесени за 2024 година, до момента в който за 2025 година и 2026 година доминират опасности за осъществяване на по-нисък напредък по отношение на този в базисния сюжет предвид на продължаващите световни геополитически спорове. В допълнение не престават да съществуват обилни вътрешни опасности за по-бавно от заложеното в прогнозата осъществяване на капиталови планове, финансирани както с национални средства, по този начин и със средства от Европейски Съюз.
По отношение на прогнозата за инфлацията доминират опасности за по-голямо от плануваното повишаване на потребителските цени за целия планиран небосвод. Рисковете произтичат от евентуалното осъществяване на по-високи от заложените в техническите допускания интернационалните цени на енергийните и неенергийните първични материали.
Предпоставка за по-висока от плануваната инфлация е възможното по-бавно и лимитирано преместване на допусканите намаления на интернационалните цени на енергийните първични материали върху крайните потребителски цени в условия на мощно потребителско търсене, както и запазващият се напредък на разноските за труд на компаниите. Друг риск за осъществяване на по-висока от плануваната инфлация произтича от евентуално одобряване на по-големи от заложените в прогнозата нараствания на административно определяните цени.
Вътрешното търсене се планува да бъде подкрепено най-вече от повишаването на частното ползване в изискванията на повишаващи се приходи от труд в действително изражение, както и от по-високо държавно ползване. За ускоряването на растежа на действителния Брутният вътрешен продукт по отношение на миналата година главно въздействие оказва предстоящото стесняване на мощно негативния принос на запасите, следен през 2023 г. Динамиката на чистия експорт отразява планувания по-голям напредък на вноса по отношение на този на износа на артикули и услуги.
Българска народна банка предвижда, че растежът на действителния БВП (БВП) ще се форсира до 3,2% през 2025 година, след което да се забави до 2,9% през 2026 година, като тази динамичност в огромна степен се дефинира от заложения профил на обществените вложения и обвързвания с тях импорт.
Централната банка чака годишната инфлация да се забави през тази година до 2,2%, след което да се форсира до 2,8% през 2025 година, преди да се забави до 2,6% в края на 2026 г.
В същото време средногодишна инфлация ще доближи 2,5% през 2024. година, преди да се форсира до 2,7% през 2025 година и през 2026 г.
Рисковете пред прогнозата за растежа на действителния Брутният вътрешен продукт се правят оценка като уравновесени за 2024 година, до момента в който за 2025 година и 2026 година доминират опасности за осъществяване на по-нисък напредък по отношение на този в базисния сюжет предвид на продължаващите световни геополитически спорове. В допълнение не престават да съществуват обилни вътрешни опасности за по-бавно от заложеното в прогнозата осъществяване на капиталови планове, финансирани както с национални средства, по този начин и със средства от Европейски Съюз.
По отношение на прогнозата за инфлацията доминират опасности за по-голямо от плануваното повишаване на потребителските цени за целия планиран небосвод. Рисковете произтичат от евентуалното осъществяване на по-високи от заложените в техническите допускания интернационалните цени на енергийните и неенергийните първични материали.
Предпоставка за по-висока от плануваната инфлация е възможното по-бавно и лимитирано преместване на допусканите намаления на интернационалните цени на енергийните първични материали върху крайните потребителски цени в условия на мощно потребителско търсене, както и запазващият се напредък на разноските за труд на компаниите. Друг риск за осъществяване на по-висока от плануваната инфлация произтича от евентуално одобряване на по-големи от заложените в прогнозата нараствания на административно определяните цени.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ