Север срещу Юг, Изток срещу Запад: Регионалните различия в българската икономика
Българската стопанска система пораства - бързо и устойчиво, въпреки и от ниска база, в съвсем всяка от последните 25 години. Темповете на напредък след 90-те са измежду водещите в Европа, а съгласно Евростат размерът стопанска интензивност е съвсем тройно по-висок в действително изражение през днешния ден, в сравнение с е бил през 2000. Това развиване е налице макар спада на популацията с над 1,4 млн. души в същия интервал съгласно преброяванията на Националния статистически институт (НСИ). Малко страни в Европейски Съюз могат да се похвалят с сходно внезапно усъвършенстване, само че евентуално доста българи изпитват подозрение в него. Преживели ли са родните им места в действителност подобен стопански гърмеж?
Отговорът на сходни въпроси минава през величини като брутния вътрешен артикул (БВП). Той мери размера на една стопанска система, като обгръща основаните в нея артикули и услуги. При районното му систематизиране данните нормално вземат поради къде се прави дадена активност, а не седалището на съответната компания-майка. През 2023 Брутният вътрешен продукт на България възлиза на общо 185 милиарда лева съгласно Национален статистически институт, само че е разграничен неравномерно сред 28-те области.
Графиката демонстрира районното систематизиране на Брутният вътрешен продукт в България по неотдавна излезли данни на Национален статистически институт. Почти половината (43%) от българската стопанска система е съсредоточена единствено в гр. София, а още 8 и 6% - надлежно в областите Пловдив и Варна. Навсякъде другаде на процедура се " създават " толкоз артикули и услуги, колкото в столицата. Същевременно делът на София от Брутният вътрешен продукт не всеки път е бил толкоз висок. Така той възлиза едвам на 26% или към 1/4 от общия през 2000. До 2010 внезапно пораства до 40%, като по-късно резервира относително устойчиво равнище.
Доминацията на София не е съразмерна с каузи ѝ от популацията и е резултат от доста разнообразни фактори - дълготраен фокус на задграничните вложения там, непосредственост до държавните институции, по-добри благоприятни условия за обучение, които притеглят бъдещи експерти, и други Без да се вземе поради развиването на цените, стопанската система на София съгласно Национален статистически институт пораства цели 11 пъти за интервала след 2000, а тази на всички останали български области - общо едвам 5 пъти.
Това отразява и демографските промени, при които някои места се обезлюдяват, до момента в който София резервира жителите си. На глава от популацията Брутният вътрешен продукт в безспорна стойност след 2000 пораства въпреки всичко 10 пъти в София и едвам 7 пъти в останалата България. В най-слабата област по този индикатор - Кюстендил, цената на човек е пораснала единствено 5 пъти - двойно по-малко по отношение на тази в столицата. Така данните сочат, че взривът на българската стопанска система от последните години се е усетил доста по-силно в София, в сравнение с другаде. Разбира се, инфлацията на всички места смалява номиналния растеж в действително изражение.
Тежестта на най-малко половината области в стопанско отношение е минимална. Докато половината от стоките и услугите у нас се основават в едвам две области - в столицата и Пловдив, най-слабите 13 дават отговор за едвам 13% от българската стопанска система - такива са например Видин и Силистра. Това отразява освен по-малкото им население, само че и по-непродуктивната активност, падаща се на един гражданин там.
Същевременно концентрацията на икономическа интензивност в столицата не е нехарактерен феномен измежду европейските страни, както показва изображението по данни на Евростат с Брутният вътрешен продукт към 2021. Особено в страните със относително дребни повърхност и население - например прибалтийските републики, Ирландия или Дания, метрополните райони на столиците (т.е. с прилежащите предградия) дават отговор за над 40% от съответната стопанска система.
България въпреки всичко има една от най-високите стойности по този индикатор, като разликата сред каузи на популацията и на Брутният вътрешен продукт в столицата у нас е най-висока като процентни пунктове. Така в София на процедура се основават половината артикули и услуги като стойност, въпреки единствено към 1/4 от популацията да живее там. Налице са и образци от разнообразни елементи на континента със сходни размери като България по повърхност и население - например Португалия, Австрия и Словакия, където единствено към 1/3 от Брутният вътрешен продукт се основава в столицата.
Добър образец за европейски страни без сходна концентрация са " огромните " Германия и Италия, като Берлин е единствената столица, която не повдига с приноса си междинните стойности на национално равнище. На пръв взор в Източна Европа липсва концентрация в Полша и Румъния. Това също се дължи на по-големите им размери, само че в условен проект столиците им въпреки всичко остават доста “по-богати ” от останалите райони.
Данните разрешават да се заключи, че в средносрочен проект София е по едно и също време моторът на стопански растеж в България, само че и към този момент съставлява съвсем половината от цялата българска стопанска система. Това развиване не е нетипично в интернационален проект, само че е изключително изострено у нас вследствие на продължителни пазарни, политически и демографски процеси. Засега делът на софийската стопанска система от общата наподобява е спрял да пораства, само че столицата остава единственото място в България с продуктивност и приходи надалеч над междинното за страната.
Иван е горделив варненец и икономист със пристрастеност към статистиката. Живял е в Германия, Чехия и Съединени американски щати, а в свободното си време обича да учи обществото от структурната му страна - посредством данни. През 2019 основава Землевеж - платформа в обществените мрежи, където показва света и България в цифри. Там той смила комплицирани тематики по наличен метод със стотици инфографики, достигащи до растяща публика от младежи и възрастни.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Отговорът на сходни въпроси минава през величини като брутния вътрешен артикул (БВП). Той мери размера на една стопанска система, като обгръща основаните в нея артикули и услуги. При районното му систематизиране данните нормално вземат поради къде се прави дадена активност, а не седалището на съответната компания-майка. През 2023 Брутният вътрешен продукт на България възлиза на общо 185 милиарда лева съгласно Национален статистически институт, само че е разграничен неравномерно сред 28-те области.
Графиката демонстрира районното систематизиране на Брутният вътрешен продукт в България по неотдавна излезли данни на Национален статистически институт. Почти половината (43%) от българската стопанска система е съсредоточена единствено в гр. София, а още 8 и 6% - надлежно в областите Пловдив и Варна. Навсякъде другаде на процедура се " създават " толкоз артикули и услуги, колкото в столицата. Същевременно делът на София от Брутният вътрешен продукт не всеки път е бил толкоз висок. Така той възлиза едвам на 26% или към 1/4 от общия през 2000. До 2010 внезапно пораства до 40%, като по-късно резервира относително устойчиво равнище.
Доминацията на София не е съразмерна с каузи ѝ от популацията и е резултат от доста разнообразни фактори - дълготраен фокус на задграничните вложения там, непосредственост до държавните институции, по-добри благоприятни условия за обучение, които притеглят бъдещи експерти, и други Без да се вземе поради развиването на цените, стопанската система на София съгласно Национален статистически институт пораства цели 11 пъти за интервала след 2000, а тази на всички останали български области - общо едвам 5 пъти.
Това отразява и демографските промени, при които някои места се обезлюдяват, до момента в който София резервира жителите си. На глава от популацията Брутният вътрешен продукт в безспорна стойност след 2000 пораства въпреки всичко 10 пъти в София и едвам 7 пъти в останалата България. В най-слабата област по този индикатор - Кюстендил, цената на човек е пораснала единствено 5 пъти - двойно по-малко по отношение на тази в столицата. Така данните сочат, че взривът на българската стопанска система от последните години се е усетил доста по-силно в София, в сравнение с другаде. Разбира се, инфлацията на всички места смалява номиналния растеж в действително изражение.
Тежестта на най-малко половината области в стопанско отношение е минимална. Докато половината от стоките и услугите у нас се основават в едвам две области - в столицата и Пловдив, най-слабите 13 дават отговор за едвам 13% от българската стопанска система - такива са например Видин и Силистра. Това отразява освен по-малкото им население, само че и по-непродуктивната активност, падаща се на един гражданин там.
Същевременно концентрацията на икономическа интензивност в столицата не е нехарактерен феномен измежду европейските страни, както показва изображението по данни на Евростат с Брутният вътрешен продукт към 2021. Особено в страните със относително дребни повърхност и население - например прибалтийските републики, Ирландия или Дания, метрополните райони на столиците (т.е. с прилежащите предградия) дават отговор за над 40% от съответната стопанска система.
България въпреки всичко има една от най-високите стойности по този индикатор, като разликата сред каузи на популацията и на Брутният вътрешен продукт в столицата у нас е най-висока като процентни пунктове. Така в София на процедура се основават половината артикули и услуги като стойност, въпреки единствено към 1/4 от популацията да живее там. Налице са и образци от разнообразни елементи на континента със сходни размери като България по повърхност и население - например Португалия, Австрия и Словакия, където единствено към 1/3 от Брутният вътрешен продукт се основава в столицата.
Добър образец за европейски страни без сходна концентрация са " огромните " Германия и Италия, като Берлин е единствената столица, която не повдига с приноса си междинните стойности на национално равнище. На пръв взор в Източна Европа липсва концентрация в Полша и Румъния. Това също се дължи на по-големите им размери, само че в условен проект столиците им въпреки всичко остават доста “по-богати ” от останалите райони.
Данните разрешават да се заключи, че в средносрочен проект София е по едно и също време моторът на стопански растеж в България, само че и към този момент съставлява съвсем половината от цялата българска стопанска система. Това развиване не е нетипично в интернационален проект, само че е изключително изострено у нас вследствие на продължителни пазарни, политически и демографски процеси. Засега делът на софийската стопанска система от общата наподобява е спрял да пораства, само че столицата остава единственото място в България с продуктивност и приходи надалеч над междинното за страната.
Иван е горделив варненец и икономист със пристрастеност към статистиката. Живял е в Германия, Чехия и Съединени американски щати, а в свободното си време обича да учи обществото от структурната му страна - посредством данни. През 2019 основава Землевеж - платформа в обществените мрежи, където показва света и България в цифри. Там той смила комплицирани тематики по наличен метод със стотици инфографики, достигащи до растяща публика от младежи и възрастни.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ