Сивата икономика в България намалява до 20-21%
Българската стопанска система продължава последователно да излиза от сивия бранш. През 2024 година делът на неофициалната стопанска система у нас се прави оценка на към 20-21 %, което е най-ниското равнище от началото на измерването.
Това демонстрира показателят " Икономика на ярко ", който Асоциацията на индустриалния капитал в България пресмята към този момент 14 години. Общата стойност на показателя за предходната година доближава 79,44 пункта при 78 пункта през 2023 година, изясни основателят му проф. доктор Стефан Петранов.
По думите му съществена роля за този прогрес има съчетанието сред умерен икономически растеж и закъснение на инфлацията през 2024 година Макар да не са правени огромни нови промени, ориентирани непосредствено против сивата стопанска система,
редица към този момент признати закони и правила са били прилагани по-стриктно, а контролът е станал по-ефективен,
регистрират създателите на показателя.
Проф. Петранов уточни и позитивния резултат от държавни стратегии за цифровизация, софтуерно възобновяване, нововъведения и повишение на конкурентоспособността. Тези ограничения по принцип лимитират сивите практики, тъй като вършат бизнеса по-прозрачен и затрудняват укриването на действия и приходи. Той напомни и опита от ковид-кризата, когато държавната поддръжка беше ориентирана единствено към компании и работещи в формалната стопанска система - метод, който съгласно него е добре да се резервира и отсега нататък.
Въпреки общото усъвършенстване, има и обезпокоителен сигнал. Подиндексът " Заетост на ярко ", който мери коректността на трудовите връзки, се утежнява - от 82,24 пункта през 2023 година до 80,21 пункта през 2024 година Според проф. Петранов една от аргументите за това е административното повишение на минималната работна заплата, което
в някои случаи води до разширение на практиката със " заплати в плик ".
Макар сивата икономика у нас да е намаляла до най-ниското си ниво до момента, България към момента изостава по отношение на множеството страни в Европейския съюз. Основните аргументи са надълбоко заложени структурни фактори - мощната интервенция на страната на пазара на труда посредством минимални заплати и осигурителни прагове, дефицитът на работна ръка и растящите разноски за труд. Това е изключително сензитивно в трудоемки браншове като строителството, услугите и земеделието. Напрегнатият пазар на труда постоянно слага работодателите под напън и ги тласка към нерегламентирани решения. Към това се прибавят и слабата успеваемост на институциите, в това число правосъдната система, както и високите равнища на корупция, излиза наяве от главните заключения в изследването, представени от Българска телеграфна агенция.
Най-често сивите практики се срещат при трудови контракти, които не отразяват действителното заплащане, спомагателна претовареност без контракт,
неточно обявление на приходи и неплащане на цялостната данъчно-осигурителна тежест.
Проблеми има и при отчитането на оборотите в бранша на услугите, както и при провеждането на публични поръчки.
По данни от други проучвания, на които се базира проф. Петранов, междинният дял на сивата стопанска система в Европейски Съюз е сред 11 и 13 %. Най-добре се оправят страни като Австрия, Нидерландия, Англия и Дания, където неофициалната стопанска система е към 7-8 %. За съпоставяне, когато АИКБ стартира да мери индикатора през 2010 година, сивата стопанска система в България е била 37 %, а през 90-те години - съгласно разнообразни оценки - е надхвърляла 50 %. Тенденцията е ясно позитивна, въпреки да има още доста работа.
Председателят на Управителния съвет на АИКБ Румен Радев също акцентира, че стопанската система у нас става по-прозрачна. Той регистрира по-добра събираемост на налози и акцизи, по-ефективен надзор и все по-широко потребление на безкасови заплащания. През 2024 година напъните на АИКБ в битката със сивата стопанска система и недекларираната претовареност са били посочени като добра процедура от Европейския орган по труда.
Това демонстрира показателят " Икономика на ярко ", който Асоциацията на индустриалния капитал в България пресмята към този момент 14 години. Общата стойност на показателя за предходната година доближава 79,44 пункта при 78 пункта през 2023 година, изясни основателят му проф. доктор Стефан Петранов.
По думите му съществена роля за този прогрес има съчетанието сред умерен икономически растеж и закъснение на инфлацията през 2024 година Макар да не са правени огромни нови промени, ориентирани непосредствено против сивата стопанска система,
редица към този момент признати закони и правила са били прилагани по-стриктно, а контролът е станал по-ефективен,
регистрират създателите на показателя.
Проф. Петранов уточни и позитивния резултат от държавни стратегии за цифровизация, софтуерно възобновяване, нововъведения и повишение на конкурентоспособността. Тези ограничения по принцип лимитират сивите практики, тъй като вършат бизнеса по-прозрачен и затрудняват укриването на действия и приходи. Той напомни и опита от ковид-кризата, когато държавната поддръжка беше ориентирана единствено към компании и работещи в формалната стопанска система - метод, който съгласно него е добре да се резервира и отсега нататък.
Въпреки общото усъвършенстване, има и обезпокоителен сигнал. Подиндексът " Заетост на ярко ", който мери коректността на трудовите връзки, се утежнява - от 82,24 пункта през 2023 година до 80,21 пункта през 2024 година Според проф. Петранов една от аргументите за това е административното повишение на минималната работна заплата, което
в някои случаи води до разширение на практиката със " заплати в плик ".
Макар сивата икономика у нас да е намаляла до най-ниското си ниво до момента, България към момента изостава по отношение на множеството страни в Европейския съюз. Основните аргументи са надълбоко заложени структурни фактори - мощната интервенция на страната на пазара на труда посредством минимални заплати и осигурителни прагове, дефицитът на работна ръка и растящите разноски за труд. Това е изключително сензитивно в трудоемки браншове като строителството, услугите и земеделието. Напрегнатият пазар на труда постоянно слага работодателите под напън и ги тласка към нерегламентирани решения. Към това се прибавят и слабата успеваемост на институциите, в това число правосъдната система, както и високите равнища на корупция, излиза наяве от главните заключения в изследването, представени от Българска телеграфна агенция.
Най-често сивите практики се срещат при трудови контракти, които не отразяват действителното заплащане, спомагателна претовареност без контракт,
неточно обявление на приходи и неплащане на цялостната данъчно-осигурителна тежест.
Проблеми има и при отчитането на оборотите в бранша на услугите, както и при провеждането на публични поръчки.
По данни от други проучвания, на които се базира проф. Петранов, междинният дял на сивата стопанска система в Европейски Съюз е сред 11 и 13 %. Най-добре се оправят страни като Австрия, Нидерландия, Англия и Дания, където неофициалната стопанска система е към 7-8 %. За съпоставяне, когато АИКБ стартира да мери индикатора през 2010 година, сивата стопанска система в България е била 37 %, а през 90-те години - съгласно разнообразни оценки - е надхвърляла 50 %. Тенденцията е ясно позитивна, въпреки да има още доста работа.
Председателят на Управителния съвет на АИКБ Румен Радев също акцентира, че стопанската система у нас става по-прозрачна. Той регистрира по-добра събираемост на налози и акцизи, по-ефективен надзор и все по-широко потребление на безкасови заплащания. През 2024 година напъните на АИКБ в битката със сивата стопанска система и недекларираната претовареност са били посочени като добра процедура от Европейския орган по труда.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ