Икономическият растеж е на ръба: зависимост от потреблението и структурни рискове
Българската стопанска система продължава да пораства със относително бърз ритъм. Реалният растеж на Брутният вътрешен продукт през третото тримесечие е 3,2% на годишна база, или трети най-голям в Европейски Съюз след Кипър и Полша. Най-големите стопански системи в единния пазар – Германия, Франция и Италия – имат растеж от под 1%. Основен фактор продължава да бъде вътрешното търсене, като крайното ползване нараства с 9,5% по отношение на същия интервал на предходната година.
Задълбочаващата се взаимозависимост на стопанската система от вътрешното ползване се демонстрира и в други основни индикатори. Износът на артикули продължава да спада, като през третото тримесечие е с 8% по-нисък от година по-рано, до момента в който вносът нараства с 2,7% при релативно постоянни и даже намаляващи цени на основни първични материали на световните пазари. Заедно с това действителният показател на продажбите на дребно в България регистрира трети най-голям растеж в Европейски Съюз за септември (след Малта и Кипър) от 5,7%.
Потреблението се подхранва от продължаващото повишаване на заплатите при висока претовареност и изключително от политическите решения за наетите в публичния бранш – към септември разноските за личен състав в бюджета са с над 21% повече от деветмесечието на 2024 година. Не бива да пренебрегваме и към този момент сериозния в макроикономическо измерения резултат на кредитната агресия, която по никакъв начин не се забавя, откакто към септември растежът на банковия кредит към семействата е 20,9% и още по-висок при жилищните заеми – 27,6%.
Безработните понижават, а заетите остава относително доста и през третото тримесечие на 2025 година. Коефициентът на безработица за 15-64-годишните доближава 3,4% (спад от 0,2 прочие п. по отношение на третото тримесечие на миналата година), а този на заетостта – 71,4% (спад от 0,3 прочие пункта).
Дотук всичко звучи добре – безработицата като цяло е на естественото си дъно, а заетостта е към пика си. Огромен обаче остава броят на стопански неактивните. През третото тримесечие те са над един милион, като близо 600 хиляди от тях не са в обучение и образование. Предвид ниското присъединяване в учене през целия живот, неефективността на дейните политики на пазара на труда и буксуването на Националния проект за възобновяване и резистентност, в това число в амбициозните планове за образования, неналичието на умения и участия в подготовка и преквалификация ще не престават да спъват по-нататъшното развиване на трудовия пазар.
Същевременно делът на работната заплата от приходите на домакинствата отбелязва голям скок (от 54,6% до 58,1%), което е директно обвързвано с високите равнища на претовареност, само че и с административно увеличените при започване на годината размери на минималните и оптимални приходи и осигурителна база. Последните пък водят до внезапно повишение на разноските за налози и осигуровки (от 13,3% до 14,9%) и това е третият по величина разход на семействата.
Най-високите заплати остават в IT и във финансовия бранш. В същото време нарастванията на заплатите в обществения бранш (основно в Образование и в Държавно управление) не престават да уголемяват разликите и заетите в публичния бранш към този момент са трайно и доста по-добре заплатени.
И доколкото структурата на стопанската система последователно се приспособява към по-високата покупателна мощ на приходите и спомагателните тласъци през фиска и банковата система, движеният най-вече от ползване напредък ще срещне своите естествени ограничавания. Заетостта не може да пораства без решение на проблемите със структурната безработица и качеството на наличните умения на работната мощ. Едновременно с това плануваните нараствания на минималната заплата и оптималния застрахователен приход, както и повишението на осигуровките ще „ изядат “ още по-голяма част от приходите на семействата. Без нови вложения и софтуерна промяна частният бранш ще стартира да изпитва все по-сериозни проблеми с конкурентоспособността, което в комбиниране със задълбочаващите се проблеми на обичайните промишлености в европейските стопански системи ще потиска износа. Фискалната агресия също ще срещне неизбежен край, когато дефицитите и повишаването на дълга станат несъразмерни, а банките в някакъв миг охладят кредитирането.
Източник: Институт за пазарна стопанска система
българска стопанска система българско ползване вътрешно ползване стопански напредък растеж на Брутният вътрешен продукт структурни рискове
Задълбочаващата се взаимозависимост на стопанската система от вътрешното ползване се демонстрира и в други основни индикатори. Износът на артикули продължава да спада, като през третото тримесечие е с 8% по-нисък от година по-рано, до момента в който вносът нараства с 2,7% при релативно постоянни и даже намаляващи цени на основни първични материали на световните пазари. Заедно с това действителният показател на продажбите на дребно в България регистрира трети най-голям растеж в Европейски Съюз за септември (след Малта и Кипър) от 5,7%.
Потреблението се подхранва от продължаващото повишаване на заплатите при висока претовареност и изключително от политическите решения за наетите в публичния бранш – към септември разноските за личен състав в бюджета са с над 21% повече от деветмесечието на 2024 година. Не бива да пренебрегваме и към този момент сериозния в макроикономическо измерения резултат на кредитната агресия, която по никакъв начин не се забавя, откакто към септември растежът на банковия кредит към семействата е 20,9% и още по-висок при жилищните заеми – 27,6%.
Безработните понижават, а заетите остава относително доста и през третото тримесечие на 2025 година. Коефициентът на безработица за 15-64-годишните доближава 3,4% (спад от 0,2 прочие п. по отношение на третото тримесечие на миналата година), а този на заетостта – 71,4% (спад от 0,3 прочие пункта).
Дотук всичко звучи добре – безработицата като цяло е на естественото си дъно, а заетостта е към пика си. Огромен обаче остава броят на стопански неактивните. През третото тримесечие те са над един милион, като близо 600 хиляди от тях не са в обучение и образование. Предвид ниското присъединяване в учене през целия живот, неефективността на дейните политики на пазара на труда и буксуването на Националния проект за възобновяване и резистентност, в това число в амбициозните планове за образования, неналичието на умения и участия в подготовка и преквалификация ще не престават да спъват по-нататъшното развиване на трудовия пазар.
Същевременно делът на работната заплата от приходите на домакинствата отбелязва голям скок (от 54,6% до 58,1%), което е директно обвързвано с високите равнища на претовареност, само че и с административно увеличените при започване на годината размери на минималните и оптимални приходи и осигурителна база. Последните пък водят до внезапно повишение на разноските за налози и осигуровки (от 13,3% до 14,9%) и това е третият по величина разход на семействата.
Най-високите заплати остават в IT и във финансовия бранш. В същото време нарастванията на заплатите в обществения бранш (основно в Образование и в Държавно управление) не престават да уголемяват разликите и заетите в публичния бранш към този момент са трайно и доста по-добре заплатени.
И доколкото структурата на стопанската система последователно се приспособява към по-високата покупателна мощ на приходите и спомагателните тласъци през фиска и банковата система, движеният най-вече от ползване напредък ще срещне своите естествени ограничавания. Заетостта не може да пораства без решение на проблемите със структурната безработица и качеството на наличните умения на работната мощ. Едновременно с това плануваните нараствания на минималната заплата и оптималния застрахователен приход, както и повишението на осигуровките ще „ изядат “ още по-голяма част от приходите на семействата. Без нови вложения и софтуерна промяна частният бранш ще стартира да изпитва все по-сериозни проблеми с конкурентоспособността, което в комбиниране със задълбочаващите се проблеми на обичайните промишлености в европейските стопански системи ще потиска износа. Фискалната агресия също ще срещне неизбежен край, когато дефицитите и повишаването на дълга станат несъразмерни, а банките в някакъв миг охладят кредитирането.
Източник: Институт за пазарна стопанска система
българска стопанска система българско ползване вътрешно ползване стопански напредък растеж на Брутният вътрешен продукт структурни рискове
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ