Българската икономика продължава да расте през първите месеци на 2026

Българската стопанска система продължава да пораства през първите месеци на 2026 година, само че зад положителните цифри стартира да се вижда и един по-сериозен проблем – страната внася доста повече артикули, в сравнение с изнася.

Това демонстрират последните предварителни данни на Националния статистически институт

През март българският експорт е повишен с 12% по отношение на същия месец на предходната година и е достигнал малко над 4 милиарда евро. Това е най-високото равнище на износа за последните 12 месеца и е явен знак, че българските компании продават повече продукция зад граница.

Проблемът обаче е, че вносът пораства още по-бързо. Само за месец март България е внесла артикули за рекордните 5,5 милиарда евро, което е нарастване от близо 19% на годишна база. Така разликата сред това, което страната продава, и това, което купува извън, внезапно се усилва.

Точно тази разлика се назовава търговски недостиг. През март той доближава 1,4 милиарда евро, до момента в който през февруари е бил към 810 милиона евро. Казано по-просто: България харчи доста повече пари за непознати артикули, в сравнение с печели от експорт.

За цялото първо тримесечие картината е сходна

Износът пораства с 3,7% и доближава съвсем 11 милиарда евро, само че вносът се усилва с над 9% и надвишава 14 милиарда евро. Така дефицитът за интервала януари-март към този момент е над 3,2 милиарда евро.

Данните демонстрират и още нещо значимо – главният мотор на стопанската система сега е потреблението. Хората и бизнесът харчат повече, купуват повече артикули и услуги и това поддържа икономическия напредък. Именно по тази причина Брутният вътрешен продукт на България се усилва с 2,9% през първото тримесечие на 2026 година.

Най-голям дял в стопанската система продължава да има крайното ползване, което образува близо 89% от Брутният вътрешен продукт. Това значи, че растежът идва главно от разноските на семействата и страната, а не толкоз от производството и износа.

Има и позитивни сигнали

Инвестициите също порастват. Бруто капиталообразуването, което включва вложения в здания, техника, машини и инфраструктура, се усилва с 8% на годишна база. Това демонстрира, че фирмите и страната въпреки всичко влагат средства в развиване.

В същото време обаче вносът на артикули и услуги пораства доста по-бързо от износа. Износът се усилва едвам с 0,4%, до момента в който вносът скача с 6,4%. Това е знак, че стопанската система от ден на ден се движи от вътрешно ползване и покупки извън, а не от мощен износ.

Особено мощен растеж има при търговията с страните от Европейския съюз. Износът към Европейски Съюз през март се усилва с над 15%, а вносът от съюза пораства с близо 20%. При търговията с трети страни също има нарастване, въпреки и по-умерено.

На процедура стопанската система сега се движи в две направления по едно и също време. От една страна има напредък, повече ползване и повече вложения. От друга страна обаче зависимостта от импорт се усилва и комерсиалният недостиг се уголемява все по-бързо.

Министерството на финансите към този момент остава релативно оптимистично и предвижда стопански напредък от 2,6% за цялата 2026 година. Но огромният въпрос е дали този напредък ще остане резистентен, в случай че България продължи да купува извън доста по-бързо, в сравнение с съумява да продава.

Защото стопанската система е като фамилния бюджет: в случай че харчиш повече, в сравнение с изкарваш, известно време наподобява прекрасно… след това идват сметките.

Източник: Национален статистически институт