Какви са рисковете от ниските лихви за България?
Българската стопанска система е евентуално внезапно да забави своя напредък или да изпадне в криза тогава, когато би била наранена от мощни външни отрицателни фактори. Това съобщи подуправителят на Българска народна банка Калин Христов в изявлението си на форума " Банките и Бизнеса " проведен от " Икономедия ".
" Предвид структурата на нашия експорт и високата ни интегрираност с стопанската система на Европейския съюз (ЕС), най-уязвими бихме били от шокове, идващи от Европейски Съюз и най-много от еврозоната. А самата еврозона може да забави своя стопански напредък или да изпадне в криза, както под въздействие на вътрешни фактори, по този начин и в следствие от продължаващо световно опълчване сред Съединени американски щати и Китай или изостряне на икономическите и комерсиалните връзки на Европейски Съюз със Съединени американски щати ", счита Христов.
Според него без значение от всички мнения, Брекзит надали ще аргументи обилни стопански, търговски или финансови шокове.
Подуправителят на Българска народна банка напомни, че през днешния ден необятно се споделя упованието, че следва закъснение на икономическия напредък в еврозоната, даже в случай че няма мощен потрес или дълбока криза. " Всички публични прогнози на институции като ЕЦБ, Европейската комисия и Международният валутен фонд сочат закъснение на растежа в еврозоната идната година. Основните фактори, стоящи зад това, са добре познати и те не са циклични, а структурни - неподходящи демографски трендове, съчетани с постепенно софтуерно развиване, водещи до все по-слаба продуктивност и загуба на конкурентоспособност и изменящите се правила и конструкция на световната търговия. Това става на фона на ултрастимулираща парична среда с ниски и негативни лихвени проценти и парична политика с директни покупки на активи с безконечен небосвод на осъществяване от страна на ЕЦБ. С тези изходни условия и в случай че развиването на стопанската система се отклони от базовия сюжет в отрицателна посока, паричната политика е изчерпала опциите си даже за краткосрочно циклично стимулиране ", съобщи Калин Христов.
Подуправителят на Българска народна банка акцентира, че негативните лихвени проценти, изключително в случай че са поддържани в нескончаем интервал от време, имат по-скоро неподходящ резултат върху търсенето както на семействата, по този начин и на компаниите, и върху общия икономическия напредък. Те основават среда, стимулираща свръхзадлъжнялост, покачване на цените на финансовите активи и струпване на опасности, свързани с това покачване. Цените на недвижими парцели също порастват, освен това с темпове и до равнища, които изолират цели обществени групи и изправят по-младите генерации пред неспособност да влязат на пазара на недвижими парцели.
Калин Христов напомни, че поради Валутния ръб у нас резултатите от паричната политика на ЕЦБ бързо се придвижват в България. Заради ниския държавен дълг, който води със себе си исторически ниска рискова награда, и високата податливост към икономисване на семействата, резултатите на ниските лихвени проценти на ЕЦБ бързо се трансформират в българска пазарна действителност.
" Трудно е да си представим такива лихвени проценти като " стимулиращи " семействата и компаниите да икономисват по-малко и да използват и влагат повече. Ако депозитите не носят рентабилност, в действителност се появява тласък за семействата да икономисват повече през днешния ден, с цел да си подсигуряват някакво ниво на ползване в бъдеще. Също, в случай че станат негативни, лихвените проценти по депозитите на семействата се трансформират във тип налог и, както всеки налог, лимитират потреблението. За компаниите негативните лихви са спомагателен разход, който понижава възвращаемостта на капитала им и потиска склонността им за вложения. Общо, дълготрайно поддържани ниски или негативни лихви биват възприемани като сигнал за неустановеност и идно закъснение на стопанската система, заради което икономическите сътрудници забавят потреблението и ревизират надолу капиталовите си проекти ", разяснява подуправителят на Българска народна банка.
Христов акцентира, че тази картина не е оптимистична, само че тя дори не отразява резултатите от евентуални мощно отрицателни шокове. При базовия сюжет за развиване на стопанската система, който не планува утежняване на външната среда и където допусканията са, че настоящата политика на ЕЦБ ще се резервира без смяна, се чакат позитивни, само че ниски темпове на стопански напредък.
При този главен сюжет на развиване в България ще има закъснение на растежа на заетостта (без безусловно да има нараснала безработица, а в огромна степен заради механичния резултат от намаляването на населението), продължаващо повишаване на заплатите, общо нарастване на спестяванията в банките (въпреки ниските лихви) и свръхликвидност на банките.
Христов направи ангажимента, че до момента в който свръхликвидността на банките се приема като позитивен знак в " естествени " времена, в актуалната обстановка тя подтиква банките да поемат по-висок кредитен риск. " Изправени пред негативни доходности на нискорисковите ликвидни активи, където могат да влагат своята свръхликвидност, банките са принудени да търсят нови кредитополучатели, намалявайки лихвените проценти по заемите, за въпреки всичко да реализират някаква позитивна рентабилност. Ниските лихви по заемите обаче към този момент все по-трудно диференцират сред качеството на обособените планове и не е несъмнено дали покриват цената на риска. В резултат от всичко това задлъжнялостта на частния бранш ще нараства в по-значителна степен при семействата. Банките ще бъдат склонни да поемат още кредитен риск също и заради натиска от стесняване на маржовете на рентабилност ",заяви Калин Христов.
Той счита, че опциите за компенсиране на намаляването на лихвени доходи с намаляването на административните разноски на банките са лимитирани. Поради това склонността им към по-рискови покупко-продажби естествено ще се усили. Доколкото сегашната обстановка с ниските лихви има огромна възможност да не е краткотрайно положение, а дълготрайна среда в която оперират банките, то и рисковете свързани с тази среда и най-много заплахата от декапитализация заради прекалено огромни поети опасности или заради липса на рентабилност, остават високи.
За да защищити банките от рисковете произлизащи от актуалната среда, която се чака да се резервира през идващите години Българска народна банка ще продължи да изисква по-високи равнища на антицикличния буфер. /money.bg
" Предвид структурата на нашия експорт и високата ни интегрираност с стопанската система на Европейския съюз (ЕС), най-уязвими бихме били от шокове, идващи от Европейски Съюз и най-много от еврозоната. А самата еврозона може да забави своя стопански напредък или да изпадне в криза, както под въздействие на вътрешни фактори, по този начин и в следствие от продължаващо световно опълчване сред Съединени американски щати и Китай или изостряне на икономическите и комерсиалните връзки на Европейски Съюз със Съединени американски щати ", счита Христов.
Според него без значение от всички мнения, Брекзит надали ще аргументи обилни стопански, търговски или финансови шокове.
Подуправителят на Българска народна банка напомни, че през днешния ден необятно се споделя упованието, че следва закъснение на икономическия напредък в еврозоната, даже в случай че няма мощен потрес или дълбока криза. " Всички публични прогнози на институции като ЕЦБ, Европейската комисия и Международният валутен фонд сочат закъснение на растежа в еврозоната идната година. Основните фактори, стоящи зад това, са добре познати и те не са циклични, а структурни - неподходящи демографски трендове, съчетани с постепенно софтуерно развиване, водещи до все по-слаба продуктивност и загуба на конкурентоспособност и изменящите се правила и конструкция на световната търговия. Това става на фона на ултрастимулираща парична среда с ниски и негативни лихвени проценти и парична политика с директни покупки на активи с безконечен небосвод на осъществяване от страна на ЕЦБ. С тези изходни условия и в случай че развиването на стопанската система се отклони от базовия сюжет в отрицателна посока, паричната политика е изчерпала опциите си даже за краткосрочно циклично стимулиране ", съобщи Калин Христов.
Подуправителят на Българска народна банка акцентира, че негативните лихвени проценти, изключително в случай че са поддържани в нескончаем интервал от време, имат по-скоро неподходящ резултат върху търсенето както на семействата, по този начин и на компаниите, и върху общия икономическия напредък. Те основават среда, стимулираща свръхзадлъжнялост, покачване на цените на финансовите активи и струпване на опасности, свързани с това покачване. Цените на недвижими парцели също порастват, освен това с темпове и до равнища, които изолират цели обществени групи и изправят по-младите генерации пред неспособност да влязат на пазара на недвижими парцели.
Калин Христов напомни, че поради Валутния ръб у нас резултатите от паричната политика на ЕЦБ бързо се придвижват в България. Заради ниския държавен дълг, който води със себе си исторически ниска рискова награда, и високата податливост към икономисване на семействата, резултатите на ниските лихвени проценти на ЕЦБ бързо се трансформират в българска пазарна действителност.
" Трудно е да си представим такива лихвени проценти като " стимулиращи " семействата и компаниите да икономисват по-малко и да използват и влагат повече. Ако депозитите не носят рентабилност, в действителност се появява тласък за семействата да икономисват повече през днешния ден, с цел да си подсигуряват някакво ниво на ползване в бъдеще. Също, в случай че станат негативни, лихвените проценти по депозитите на семействата се трансформират във тип налог и, както всеки налог, лимитират потреблението. За компаниите негативните лихви са спомагателен разход, който понижава възвращаемостта на капитала им и потиска склонността им за вложения. Общо, дълготрайно поддържани ниски или негативни лихви биват възприемани като сигнал за неустановеност и идно закъснение на стопанската система, заради което икономическите сътрудници забавят потреблението и ревизират надолу капиталовите си проекти ", разяснява подуправителят на Българска народна банка.
Христов акцентира, че тази картина не е оптимистична, само че тя дори не отразява резултатите от евентуални мощно отрицателни шокове. При базовия сюжет за развиване на стопанската система, който не планува утежняване на външната среда и където допусканията са, че настоящата политика на ЕЦБ ще се резервира без смяна, се чакат позитивни, само че ниски темпове на стопански напредък.
При този главен сюжет на развиване в България ще има закъснение на растежа на заетостта (без безусловно да има нараснала безработица, а в огромна степен заради механичния резултат от намаляването на населението), продължаващо повишаване на заплатите, общо нарастване на спестяванията в банките (въпреки ниските лихви) и свръхликвидност на банките.
Христов направи ангажимента, че до момента в който свръхликвидността на банките се приема като позитивен знак в " естествени " времена, в актуалната обстановка тя подтиква банките да поемат по-висок кредитен риск. " Изправени пред негативни доходности на нискорисковите ликвидни активи, където могат да влагат своята свръхликвидност, банките са принудени да търсят нови кредитополучатели, намалявайки лихвените проценти по заемите, за въпреки всичко да реализират някаква позитивна рентабилност. Ниските лихви по заемите обаче към този момент все по-трудно диференцират сред качеството на обособените планове и не е несъмнено дали покриват цената на риска. В резултат от всичко това задлъжнялостта на частния бранш ще нараства в по-значителна степен при семействата. Банките ще бъдат склонни да поемат още кредитен риск също и заради натиска от стесняване на маржовете на рентабилност ",заяви Калин Христов.
Той счита, че опциите за компенсиране на намаляването на лихвени доходи с намаляването на административните разноски на банките са лимитирани. Поради това склонността им към по-рискови покупко-продажби естествено ще се усили. Доколкото сегашната обстановка с ниските лихви има огромна възможност да не е краткотрайно положение, а дълготрайна среда в която оперират банките, то и рисковете свързани с тази среда и най-много заплахата от декапитализация заради прекалено огромни поети опасности или заради липса на рентабилност, остават високи.
За да защищити банките от рисковете произлизащи от актуалната среда, която се чака да се резервира през идващите години Българска народна банка ще продължи да изисква по-високи равнища на антицикличния буфер. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ