Трябва ни дързост, за да правим скъпи неща
Българската стопанска система е в тийнейджърска възраст. Вече сме научили какво е пазарна стопанска система, научихме се да произвеждаме отначало и да търгуваме, научихме се да се конкурираме на общия на пазар на Европейски Съюз, изнасяме от ден на ден и повече модифицирана продукция. Сега, с цел да възмъжее, въпреки че стопанска система е в женски жанр, би трябвало да мигрираме на по-високо софтуерно равнище, споделя вицепремиерът Томислав Дончев в особено изявление за годишното издание на Разузнавателна служба на Турция ПРЕС " Първите в бизнеса - Поглед от вътрешната страна 2019 "
- Господин Дончев, кои са пречките пред ускорения напредък? Може ли българската стопанска система бързо да догони стандарта на европейските си сътрудници?
- Пречи ни неналичието на дълга традиция и скромните цели, от време на време. Липсва ни способността или по-скоро дързостта да вършим, да произвеждаме и да предлагаме скъпи и неповторими неща – такива, каквито другите не могат.
– Представете си по какъв начин би изглеждала стопанската система ни, в случай че нямаше корупция или равнищата є бяха пренебрежимо ниски?
– Като забавен мач, при който няма подозрения в съдийството и крайния резултат. Това значи и по-приятна игра, и по-доволна аудитория (потребители).
– Ножицата сред небогати и богати е необятно разтворена у нас. Какви са икономическите последици от това?
– Бедността в България има ясни обществени маркери – главно самотни възрастни хора, както и малограмотни или необразовани лица. Проблемът с бедността не е единствено въпрос на ниски приходи и недостиг, тъкмо в тези категории той значи и обществена изолираност. Поради тази причина би трябвало да бъдат продължени систематичните старания нито едно дете в учебна възраст да не бъде отвън класната стая. Затова най-малко главното обучение би трябвало да стане наложително, в това число и посредством промени в конституцията. Необходими са ни и специфични ограничения, освен обществени, и за самотните възрастни хора.
– Посочете три стопански решения (политики или инициативи), които биха имали същия положителен резултат, както с въвеждането на плоския налог?
– На първо място, съкращаване на административния товар, изключително този, обвързван с правенето на бизнес и нови инвестиции; второ – целенасочени вложения в професионално образование; и не на последно място – „ интернационализация “ на българския бизнес.
– Нуждаем ли се от нова икономическа парадигма поради мрачните демографски прогнози за нацията ни?
– Негативните демографски трендове не са присъда, те са резултат от социално-икономическата съсипия по време на прехода, както и директен резултат от свободното придвижване на хора в границите на Европейски Съюз. Дълго време България не излъчваше надеждна вероятност и доста хора взеха решение да търсят по-добри благоприятни условия на открито. Безспорен факт е, че стопанската система би трябвало да се развива макар недостигащата работна мощ. Но тази обстановка не би трябвало да се приема като необратима. Опитът на други страни със мощна емиграция демонстрира, че когато Брутният вътрешен продукт на глава от популацията доближи 70% от средноевропейския, се следи вълна на „ завръщане “. Сега българският брутен артикул на човек е 50% от средноевропейския. Недостиг на работна мощ значи, че това, което през днешния ден сме произвеждали чрез труда на 100 души, на следващия ден би трябвало да го вършим със 70. Добавете към това и ясната наклонност за растеж на разноските за труд и ще разберете, че вдругиден би трябвало да се оправим и с 50 души. Това е изходът освен от дефицитите на пазара на труда, само че и от скъсването с ниската цена на труда като главно конкурентно преимущество.
Постига се както с обичайните ограничения: машинизация, автоматизация, роботизация, цифровизация, по-добра организация на производството (и даването на услуги), по този начин и със блян за миграция към артикули с по-висока добавена стойност. Ако желаеме да сме богати, няма да стане единствено с увеличението на мащаба (да произвеждаме повече), а като произвеждаме скъпи и неповторими неща.
– До каква степен е уместна намесата на страната в стопанската система и какъв дял от Брутният вътрешен продукт би трябвало да се преразпределя от нея?
– Преразпределителната роля на страната не би трябвало да се трансформира през идващите години заради дълъг лист с аргументи. Държавата директно и непряко има отговорности, свързани с икономическото развиване. Освен очевидните: поддържането на финансова непоклатимост, основаването на положителни правила, които се съблюдават, гарантирането на ред и правдивост, по-добро обучение, изключително професионално, страната има и по-пряко влияние върху стопанските процеси. Тя влага милиарди, подпомагайки компании за закупуване на съоръжение или други действия. Точно това държавно финансиране (основно посредством средства от ЕС) би трябвало да има по-ясен фокус и да носи по-силен резултат от гледна точна на внедряването на нововъведения, цифровизация на стопанската система и въобще повишение на конкурентоспособността на предприятията. Тук предстоят промени. Трябва да сменим и посоката на диалога. Най-важното не е какъв брой пари даваме, а по какъв начин посредством лимитираното финансиране, с което разполагаме, да натиснем лостовете на растежа.
– Има ли държавни браншове, които неотложно би трябвало да бъдат реформирани и какъв брой време би лишило това?
– Реформите не са еднократно героично изпитание, след което може да почиваме 10-15 години. Реформи би трябвало да се вършат непрекъснато, тъй като животът тече бързо и ни кара да се променяме непрестанно. В този ред на мисли доста браншове би трябвало да бъдат реформирани. В държавните администрации би трябвало да настъпи тотална електронизация на процесите. В момента сме на средата на пътя, само че скоро се надявам да достигнем крайната точка. Необходими са съкращаване и симплифициране на режимите, свързани с обслужване на жителите и бизнеса. Повишаване на потенциала на институциите да вършат качествени политики, това постоянно го забравяме и се фокусираме единствено върху техническата им работа, а най-важно е какви стратегически цели формираме и по какъв начин ги следваме. Трябва да продължи промяната във ВиК бранша, да стартира тази във опазването на здравето, да напредне тази в правосъдната система. Постоянни промени трябват в системата на образованието – с цел да следва пулса на живота, в случай че може и да го изпреварва. След всички продуктивни неща, които се вършат в главното и междинното обучение, би трябвало да се направи още доста за професионалното и висшето образование… и така нататък Дълъг е описът.
– Кои са най-големите неосъществени капацитети на българската стопанска система?
– Българската стопанска система е в тийнейджърска възраст. Вече сме научили какво е пазарна стопанска система, научихме се да произвеждаме отначало и да търгуваме, научихме се да се конкурираме на общия на пазар на Европейски Съюз, изнасяме от ден на ден и повече модифицирана продукция. Сега, с цел да възмъжее, въпреки че стопанска система е в женски жанр, би трябвало да мигрираме на по-високо софтуерно равнище, да скъсаме с ишлемарския модел на стопанска система, да не третираме ниските разноски за труд като главно конкурентно преимущество. Естествено, имаме и доста неосъществени благоприятни условия. Това, че нямаме дълга традиция в някои сфери, е неприятно, само че ни разрешава да сме по-бързи и положителни (напр. интернетът ни е по-добър), разрешава ни да сме по-гъвкави. Имаме разностранни гении, които могат да разсъждават отвън клишето, което също би могло да бъде икономически капитал. Не сме доразвили капацитета си в областта на селското стопанство и туризма. И в двете сфери би трябвало да опитаме да се качим на идващото ходило в хранителната верига – да вземем за пример от рандеман и експорт на първични материали да мигрираме към повече модифицирани артикули – вино, храни. Не е развъртян изцяло и капацитетът ни за културен, профилиран и СПА туризъм.
Автор: Николай Нейчев
Интервюто е оповестено в специфичното издание на " Мениджър " - " Първите в бизнеса взор от вътрешната страна 2019 ", което към момента е на пазара
- Господин Дончев, кои са пречките пред ускорения напредък? Може ли българската стопанска система бързо да догони стандарта на европейските си сътрудници?
- Пречи ни неналичието на дълга традиция и скромните цели, от време на време. Липсва ни способността или по-скоро дързостта да вършим, да произвеждаме и да предлагаме скъпи и неповторими неща – такива, каквито другите не могат.
– Представете си по какъв начин би изглеждала стопанската система ни, в случай че нямаше корупция или равнищата є бяха пренебрежимо ниски?
– Като забавен мач, при който няма подозрения в съдийството и крайния резултат. Това значи и по-приятна игра, и по-доволна аудитория (потребители).
– Ножицата сред небогати и богати е необятно разтворена у нас. Какви са икономическите последици от това?
– Бедността в България има ясни обществени маркери – главно самотни възрастни хора, както и малограмотни или необразовани лица. Проблемът с бедността не е единствено въпрос на ниски приходи и недостиг, тъкмо в тези категории той значи и обществена изолираност. Поради тази причина би трябвало да бъдат продължени систематичните старания нито едно дете в учебна възраст да не бъде отвън класната стая. Затова най-малко главното обучение би трябвало да стане наложително, в това число и посредством промени в конституцията. Необходими са ни и специфични ограничения, освен обществени, и за самотните възрастни хора.
– Посочете три стопански решения (политики или инициативи), които биха имали същия положителен резултат, както с въвеждането на плоския налог?
– На първо място, съкращаване на административния товар, изключително този, обвързван с правенето на бизнес и нови инвестиции; второ – целенасочени вложения в професионално образование; и не на последно място – „ интернационализация “ на българския бизнес.
– Нуждаем ли се от нова икономическа парадигма поради мрачните демографски прогнози за нацията ни?
– Негативните демографски трендове не са присъда, те са резултат от социално-икономическата съсипия по време на прехода, както и директен резултат от свободното придвижване на хора в границите на Европейски Съюз. Дълго време България не излъчваше надеждна вероятност и доста хора взеха решение да търсят по-добри благоприятни условия на открито. Безспорен факт е, че стопанската система би трябвало да се развива макар недостигащата работна мощ. Но тази обстановка не би трябвало да се приема като необратима. Опитът на други страни със мощна емиграция демонстрира, че когато Брутният вътрешен продукт на глава от популацията доближи 70% от средноевропейския, се следи вълна на „ завръщане “. Сега българският брутен артикул на човек е 50% от средноевропейския. Недостиг на работна мощ значи, че това, което през днешния ден сме произвеждали чрез труда на 100 души, на следващия ден би трябвало да го вършим със 70. Добавете към това и ясната наклонност за растеж на разноските за труд и ще разберете, че вдругиден би трябвало да се оправим и с 50 души. Това е изходът освен от дефицитите на пазара на труда, само че и от скъсването с ниската цена на труда като главно конкурентно преимущество.
Постига се както с обичайните ограничения: машинизация, автоматизация, роботизация, цифровизация, по-добра организация на производството (и даването на услуги), по този начин и със блян за миграция към артикули с по-висока добавена стойност. Ако желаеме да сме богати, няма да стане единствено с увеличението на мащаба (да произвеждаме повече), а като произвеждаме скъпи и неповторими неща.
– До каква степен е уместна намесата на страната в стопанската система и какъв дял от Брутният вътрешен продукт би трябвало да се преразпределя от нея?
– Преразпределителната роля на страната не би трябвало да се трансформира през идващите години заради дълъг лист с аргументи. Държавата директно и непряко има отговорности, свързани с икономическото развиване. Освен очевидните: поддържането на финансова непоклатимост, основаването на положителни правила, които се съблюдават, гарантирането на ред и правдивост, по-добро обучение, изключително професионално, страната има и по-пряко влияние върху стопанските процеси. Тя влага милиарди, подпомагайки компании за закупуване на съоръжение или други действия. Точно това държавно финансиране (основно посредством средства от ЕС) би трябвало да има по-ясен фокус и да носи по-силен резултат от гледна точна на внедряването на нововъведения, цифровизация на стопанската система и въобще повишение на конкурентоспособността на предприятията. Тук предстоят промени. Трябва да сменим и посоката на диалога. Най-важното не е какъв брой пари даваме, а по какъв начин посредством лимитираното финансиране, с което разполагаме, да натиснем лостовете на растежа.
– Има ли държавни браншове, които неотложно би трябвало да бъдат реформирани и какъв брой време би лишило това?
– Реформите не са еднократно героично изпитание, след което може да почиваме 10-15 години. Реформи би трябвало да се вършат непрекъснато, тъй като животът тече бързо и ни кара да се променяме непрестанно. В този ред на мисли доста браншове би трябвало да бъдат реформирани. В държавните администрации би трябвало да настъпи тотална електронизация на процесите. В момента сме на средата на пътя, само че скоро се надявам да достигнем крайната точка. Необходими са съкращаване и симплифициране на режимите, свързани с обслужване на жителите и бизнеса. Повишаване на потенциала на институциите да вършат качествени политики, това постоянно го забравяме и се фокусираме единствено върху техническата им работа, а най-важно е какви стратегически цели формираме и по какъв начин ги следваме. Трябва да продължи промяната във ВиК бранша, да стартира тази във опазването на здравето, да напредне тази в правосъдната система. Постоянни промени трябват в системата на образованието – с цел да следва пулса на живота, в случай че може и да го изпреварва. След всички продуктивни неща, които се вършат в главното и междинното обучение, би трябвало да се направи още доста за професионалното и висшето образование… и така нататък Дълъг е описът.
– Кои са най-големите неосъществени капацитети на българската стопанска система?
– Българската стопанска система е в тийнейджърска възраст. Вече сме научили какво е пазарна стопанска система, научихме се да произвеждаме отначало и да търгуваме, научихме се да се конкурираме на общия на пазар на Европейски Съюз, изнасяме от ден на ден и повече модифицирана продукция. Сега, с цел да възмъжее, въпреки че стопанска система е в женски жанр, би трябвало да мигрираме на по-високо софтуерно равнище, да скъсаме с ишлемарския модел на стопанска система, да не третираме ниските разноски за труд като главно конкурентно преимущество. Естествено, имаме и доста неосъществени благоприятни условия. Това, че нямаме дълга традиция в някои сфери, е неприятно, само че ни разрешава да сме по-бързи и положителни (напр. интернетът ни е по-добър), разрешава ни да сме по-гъвкави. Имаме разностранни гении, които могат да разсъждават отвън клишето, което също би могло да бъде икономически капитал. Не сме доразвили капацитета си в областта на селското стопанство и туризма. И в двете сфери би трябвало да опитаме да се качим на идващото ходило в хранителната верига – да вземем за пример от рандеман и експорт на първични материали да мигрираме към повече модифицирани артикули – вино, храни. Не е развъртян изцяло и капацитетът ни за културен, профилиран и СПА туризъм.
Автор: Николай Нейчев
Интервюто е оповестено в специфичното издание на " Мениджър " - " Първите в бизнеса взор от вътрешната страна 2019 ", което към момента е на пазара
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ