Българската енергетика страда от един сериозен, трудно разрешим казус, който

Българската енергетика страда от един сериозен, мъчно разгадаем проблем, който продължава към този момент 32 години – строителство на Втора атомна централа. Проектът е спирал и тръгвал към този момент няколко пъти през тези три десетилетия като за това време, а проблемите около старта му постоянно са били главно финансови. Все при започване на новия век държавното управление на Симеон Сакскобурготски взе решение планът да се развива, идващият кабинет на Сергей Станишев направи третата първа копка (след тази на Сакскобурготски и другата през далечната 1987 г.). В последна сметка с аргумента „ липса на средства “ държавното управление на Бойко Борисов през 2012 година още веднъж спря плана.

В наши дни обаче нещата получават друга завръзка – макар забавянето има възможност планът АЕЦ „ Белене “ още веднъж да стартира . И това може да стане в случай че се намерят частни вложители за него, а страната ни резервира надзорен пакет в него с към 34% акционерен капитал и „ златна акация “. Преговорите на настоящия кабинет на Борисов наподобява имат резултат тъй като съветската корпорация „ Росатом “ демонстрира интерес да взе участие в построяването на плана.

Основен акционер в АЕЦ „ Белене “ пък може да стане Китайската национална нуклеарна корпорация CNNC. Представители на сдружението към този момент идваха на няколко пъти в страната ни на посещаване и даже вършиха оглед на нуклеарната площадка. Друг евентуален огромен участник за плана се чака да бъде Корейската хидро и атомна енергийна корпорация KHNP. Интерес да вземат участие като снабдители в плана имат американската компания General Electric и френската „ Фраматом “.

Тези четири компании чакат да видят формалната покана за присъединяване в тръжната процедура за АЕЦ „ Белене “. Тя се чака да бъде оповестена през май в формалния вестник на Европейския съюз, увери неотдавна енергийният министър Теменужка Петкова. Отново тя преди време показа Македония и Черна гора като страни, имащи интерес да влагат в плана „ Белене “. Премиерът Борисов при срещите си с водачите на Западните Балкани също постоянно подчертава върху атомната централа с концепцията това да се трансформира в районен план.

Възелът

Въпросът дали на България ѝ е нужна нова нуклеарна мощ е един от снопчетата на Гордиевия възел за плана. Част от поддръжниците му са изрично за построяването на централата, която е базова мощ за родната енергетика и е витално нужна за страната ни.

Основните причините в тази изгода са, че на България ѝ следва затварянето на част от въглищните централи поради новите европейски условия за ограничение на количествата нездравословни газове, изпускани в атмосферата. Българските ТЕЦ-ове употребяват нискокачествени въглища, а съвсем половината от нужната ни електрическа енергия идва от един енергиен комплекс – „ Марица Изток “. За да отговорим на новите високи условия страната ни би трябвало да влага милиарди средства в възстановяване на екологизацията и понижаване на излъчванията на ТЕЦ-овете. Сметката и на частните компании в сходна инвестиция мъчно излиза. Към тези колосални инвестиции би трябвало да се знае, че след 10 година Европейска комисия може да наложи още по-строги ограничения по отношение на въглищните ТЕЦ-ове.

На тази повърхност въпросът наподобява подложен по този начин – още милиарди за ТЕЦ-овете или за АЕЦ „ Белене “? Никой не смее да даде отговор на подобен въпрос. Дори специалистите споделят, че е неправилен, тъй като не трябва да се опълчва едната технология на другата. С оглед на икономическите условия обаче въпросът наподобява изцяло логически.

Въпросът с цената на електрическата енергия от бъдещата централа също е мощно спорен. По експертни оценки цената на тока от АЕЦ „ Белене “ ще бъде към 100-120 лева./мвтч – цената е висока за родните енергийни стандарти, само че в районен аспект по тържищата към нас цена от близо 60 евро/мвтч е изцяло реалистична и продаваема. Това е и мотив, че централата се строи освен, с цел да задоволи потребностите на българския пазар, само че и за районния.

Тук е моментът да напомни, че в процедурата за АЕЦ „ Белене “ частни компании ще имат опцията да подпишат дълготраен контракт за доставки на електрическа енергия на закрепена цена. Това ще даде прогнозируемост при производството им. Едрия бизнес в страната също може да взе участие като акционер в плана, разяснява Петкова. Самото структуриране на акционерната компания АЕЦ „ Белене “ се чака да бъде направено редом с търсенето на вложители за нея. Категорично обаче страната няма да се ангажира с гаранции или дълготрайни контракти , които да поддържат бъдещата централа. Ще се търси нейната реализация на пазарен принцип.

Друг мотив в интерес на градежа на нова АЕЦ е, че централата има готови всички разрешителни за построяването ѝ , а Агенцията за нуклеарно контролиране може да издаде и окончателния лиценз до шест месеца. Тази алтернатива е годна към този момент от няколко години, а за градежа на АЕЦ „ Белене “ има дадена зелена светлина и от Европейската комисия още през 2008 година

В симбиоза с ВЕИ? Защо не?

Като нова базова мощ в енергетиката ни централата се чака да бъде и по-маневрена, по отношение на сегашните блокове 5 и 6 на АЕЦ „ Козлодуй “. Така нейната работа ще бъде от изгода и при работата на възобновимите енергийни източници у нас. Работата на балансьор може да бъде направена, с помощта на професионализма на диспечерите от Електроенергийния систематичен оператор.

Не бива да се не помни фактът, че ролята на ВЕИ централите в общия енергиен микс следва да се ускорява още, още веднъж поради желанията на Европейска комисия. Нашия ВЕИ капацитет не е безграничен, само че страната ни може да направи още доста по въпроса. За да се случи това ще са нужни и съществени вложения – основно в нови ВЕЦ-ове и каскади. Трябва да се намерения и за вложения в дребни слънчеви централи по покривите на семействата или други екологични способи за зареждане на бита и бизнеса. За страдание сега за сходни планове не са планувани държавни средства.

А можем ли без АЕЦ „ Белене “?

На сходен въпрос също не е елементарно да се даде еднопосочен отговор. Редица НПО-та и специалисти до неотдавна бяха срещу плана по ред аргументи – висока цена, липса на пазар за електрическата енергия и вложения в други планове. За момента само зелено-настроените организации надигат глас против централата.

През последните години изчезнаха опитите да се опълчва построяването на нови блокове в АЕЦ „ Козлодуй “, за сметка на тези в АЕЦ „ Белене “ . В Козлодуй на доктрина е допустимо да бъде издигнат нов блок, само че процедурата за това би трябвало да стартира изначало. Само процесът по лицензиране ще отнеме седем години – без да броим правосъдните каузи, които биха завели български и европейски НПО-та.

Големият плюс на площадката на АЕЦ „ Козлодуй “ е, че там има построена инфраструктура . За свързването на АЕЦ „ Белене “ с националната енергийна система страната ще би трябвало да отдели милиони левове. Социалният резултат обаче не е за занемаряване – Община Козлодуй е една от най-богатите в Северозападна България точно поради съществуването на атомна централа. Хора от прилежащите регионални градове даже идват да работят в централата, която дава занаят на хиляди.

На противоположния полюс е гр. Белене и района, в който липсват сходни вложения и безработицата е много висока.

Редица специалисти напомнят по какъв начин и преди 10 години страната обясняваше, че ни е нужна АЕЦ „ Белене “, тъй като другояче след 2012 година няма да имаме задоволително енергийни мощности и ще се наложи да внасяме ток . Както се вижда и все още този мотив на политиците бе извънредно неплатежоспособен – страната ни освен няма потребност от нови мощности сега, само че и изнася за района към 40% от творби ток у нас. Колко години напред може да продължи това обаче не е доста ясно: въпреки всичко, след най-вече 30 година у нас ще бъдат затворени и в този момент настоящите нуклеарни блокове.

Противниците на плана също по този начин считат, че ще са нужни още милиарди левове за завършването на централата, която е прекомерно безценен план за българската стопанска система. Наистина оценките са, че АЕЦ „ Белене “ ще коства почти 20 милиарда лв. към днешна дата, само че в случай че се откри вложител, страната ще взе участие в плана с апортна вноска. За площадката и оборудването на нея, по експертни оценки, към този момент са дадени към 3 милиарда лв.. Колко тъкмо са вложенията ще стане ясно при структурирането на акционерната компания за плана.

Не е за подценяване и действието на държавното управление, което в края на 2018 година разпредели близо 7 милиарда лв. в разнообразни стопански сфери. Средствата бяха отпуснати от бюджетния остатък за предходната година. Благодарение на тях държавното управление стремително стартира да строи автомагистрала „ Хемус “ като за задачата отпусна 1,1 милиарда лв.. Премиерът Борисов неотдавна заприказва и за построяването на нов мост над р. Дунав, който се чака да бъде сред Свищов и румънския град Зимнич. Наличието и на нова АЕЦ в региона несъмнено ще увеличи доста стандарта на живот на хората от Северна България.

За реализирането на сходни строителни обекти като АЕЦ „ Белене “ обаче са нужни специализира и висококвалифицирани фрагменти. България обаче няма сходни квалифицирани експерти и колкото да се намират положителни заварчици сега. Това може да се трансформира в сериозен проблем при създаване на нова нуклеарна мощности. Проблем е и за поддържането в съвършено положение и на в този момент съществуващата АЕЦ „ Козлодуй “. Правителството и университетите са осведомени отлично и с този проблем, ни все още няма планувани тласъци за набиране на повече студени за инженерните компетентност в университетите. А за самите студенти е доста по-лесно да станат съвременни ИТ експерти, в сравнение с да ръководят нуклеарни блокове да вземем за пример.

Всички тези причини срещу АЕЦ „ Белене “ сигурно ще бъдат употребявани и от еколозите в акцията им срещу построяването на новата нуклеарна мощ . Те даже оспорваха ОВОС-а на плана за модернизацията на блокове 5 и 6 на АЕЦ „ Козлодуй “, само че съдът анулира жалбата на НПО-тата. Една възможна нова екологична оценка за АЕЦ „ Белене “ сигурно ще бъде атакувана от еколозите. Ако са нужни нови утвърждения от Европейски Съюз то те също ще провокират дискусия и разногласия в енергийните среди у нас. А това ще докара и до ново закъснение на плана.

За сметка на това страната ни е в година на избори и политическата карта АЕЦ „ Белене “ ще бъде ловко изиграна от редица партии през годината. Въпрос на време е да чуем нови, колоритни хрумвания за централата, тъй като старите закостенели обещания към този момент надали правят работа измежду гласоподавателите.

Ключови за плана ще бъдат идващите месеци, когато, с мудни стъпки , ще стане ясно дали и кой има интерес да се строи АЕЦ „ Белене “.

А за какво не и Гордиевият възел за българската енергетика най-малко малко да се отхлаби. Все отново тъкмо от Азия чакаме вложения.