България пред дългова пропаст заради фискалната политика заложена от Василев
Българската страна все по-сериозно натрупа задължения, с цел да успее да покрие огромните разходи, които прави. Основната причина за тази отрицателна наклонност е неразумната фискална политика, която си разрешава да разходва повече средства, в сравнение с може да събере като доходи.
Картината през идващите години е още по-притеснителна. От изнесената средносрочна макроикономическа прогноза (2023-2025 г.) от служебния финансов министър Росица Велкова ясно се вижда, че фискалната резистентност на България е под риск.
През идващите години може да чакаме трупане на още по-сериозни бюджетни дефицити, които ще се финансират с дълг. Това ще породи съществени опасности пред бъдещото ръководство на обществените финанси. Не би трябвало да забравяме, че България е дребна, разрастваща се и отворена стопанска система, което я слага измежду доста уязвимите страни, изключително при влошаваща се макроикономическа среда. Още повече, нашата стопанска система действа в изискванията на паричен съвет. Подобна система се подлага на голям риск, в случай че бюджетните дефицити са честа процедура.
Тази година е заложен недостиг от 6 милиарда и 200 млн. лева, който е препоръчан от предходния кабинет и гласуван от Народното събрание. Разходите са разпределени по този начин, че доста мъчно ще могат да се извършат икономии и по-сериозно стопяване на този недостиг. Има варианти за вероятно заделяне на запас по линия на бюджетите на министерства и ведомства. Но тук приказваме в действителност за несъществена част от разтворената ножица сред общите доходи и разноски. С оглед на динамичността в приходната част е доста малко евентуално да забележим преизпълнение.
Вече някогашният финансов министър Асен Василев показа, че е оставил хазната на остатък към края на юли 2022 година и не знае защо ще се изхарчат парите до края на годината. Първо, от години бюджетите на България са на остатък съвсем до самия завършек на годината. Това е порочна процедура, която може да назовем обичайната при ръководството на бюджета. А по отношение на разноските до края на годината, те са написани и утвърдени от Народно събрание.
Важно е да се подчертае, че предварителната средносрочна прогноза за интервала 2023-2025 година, която министър Велкова показа, е направена без каквито и да е промени във фискалната политика. Това значи, че може да я назовем мощно консервативна предвид на обстоятелството, че в политическото пространство у нас доминират популисткото говорене и нагонът да се раздуват харчовете още и още. Вече виждаме великодушните обещания от политическите обединения, за повдигане на минималната работна заплата, пенсии и други обществени заплащания.
Прогнозите демонстрират разширение на дупката в бюджета, и то без спомагателни разноски от предстоящ постоянен кабинет. През идната година бюджетният недостиг ще доближи 11,3 милиарда лева, или 6,8% от Брутният вътрешен продукт. Това е безумно огромен недостиг, и то без да сме планували някакъв тежък форсмажор, какъвто беше затварянето на стопанските системи за ограничение на пандемията от COVID-19. Покриването на по-големите разноски по отношение на приходите може да реализира по няколко метода – редуциране на разноски, повдигане на налози, изтегляне на дълг
Инструментите за директна интервенция от страна на централните банки в България не са използвани, тъй като сме в паричен съвет.
Особено в актуалната политическа рецесия у нас съкращаването на разноски е фантазия. Затова дано забележим най-възможните дейности от бъдещото ръководство – повишение на приходите и тегленето на задължения. По линия на приходната част подобряването на събираемостта има стеснен темперамент, а в сегашната икономическа обстановка още по-трудно може да реализираме сериозен резултат. Повишаването на данъчната тежест става все по-вероятен сюжет и това може да се случи още при идващия постоянен кабинет. Това в актуалната спешна обстановка би било спомагателен удар по бизнеса.
Вдигането на налози също носи политически негативи. Именно по тази причина най-честият метод за покриването на бюджетните дефицити е посредством изтегляне на вътрешен и/или външен дълг. По прогнозите на служебния кабинет дългът към Брутният вътрешен продукт ще се качи до близо 40% от Брутният вътрешен продукт през 2025 година Вижда се, че увеличението на дълга е с много по-сериозен ритъм спрямо икономическия напредък. Още през 2023 година дългът ще се качи над 30% от Брутният вътрешен продукт. За идната година ще би трябвало да се набират близо 15,5 милиарда лева нов дълг, който да покрие бюджетния недостиг, както и заплащането на главници и лихви по остарели отговорности.
Със сигурност има благоприятни условия за значително възстановяване на успеваемостта на обществената сфера, както и ограничение на корупционните практики в разпореждането с държавен запас. Подобни безапелационни поръчки видяхме от някогашния министър председател Кирил Петков, само че те останаха единствено на думи.
Въпреки че някои икономисти приказват, че икономическата обстановка у нас въобще не е неприятна, дори в противен случай, истината е много по-различна. Към момента нашата фискална къщурка се разрушава.
Добре е, че служебният финансов министър сигнализира за тези проблеми, и нека бъдещото ръководство подходи отговорно, а не популистки.
Картината е мрачна, само че въпреки всичко може да отчетем и някои положителни неща. Въпреки сериозните провокации българският бизнес съумява да оцелее, въпреки със стопяване на всички буфери и планувани всеобщи понижения в индустриалния потенциал. Това демонстрира, че множеството рецензии, че надали не нямаме резистентен частен бранш, просто не са заслужени. Въпреки това задаващите се проблеми през зимните месеци би трябвало да се осъзнаят и да се изготвят ефикасни ограничения за по-меко прекосяване през рецесията.
Банковата система също стои устойчиво, което е извънредно значимо тъкмо в сходна обстановка – покрай съвършената стихия. Трудовият пазар към този момент също е резистентен, само че след привършване на летния сезон заетостта може да регистрира съществено намаление.
Българската страна все по-сериозно натрупа задължения, с цел да успее да покрие огромните разходи, които прави. Основната причина за тази отрицателна наклонност е неразумната фискална политика, която си разрешава да разходва повече средства, в сравнение с може да събере като доходи.
Картината през идващите години е още по-притеснителна. От изнесената средносрочна макроикономическа прогноза (2023 - 2025 г.) от служебния финансов министър Росица Велкова ясно се вижда, че фискалната резистентност на България е под риск.
През идващите години може да чакаме трупане на още по-сериозни бюджетни дефицити, които ще се финансират с дълг. Това ще породи съществени опасности пред бъдещото ръководство на обществените финанси. Не би трябвало да забравяме, че България е дребна, разрастваща се и отворена стопанска система, което я слага измежду доста уязвимите страни, изключително при влошаваща се макроикономическа среда. Още повече, нашата стопанска система действа в изискванията на паричен съвет. Подобна система се подлага на голям риск, в случай че бюджетните дефицити са честа процедура.
Тази година е заложен недостиг от 6 милиарда и 200 млн. лева, който е препоръчан от предходния кабинет и гласуван от Народното събрание. Разходите са разпределени по този начин, че доста мъчно ще могат да се извършат икономии и по-сериозно стопяване на този недостиг. Има варианти за вероятно заделяне на запас по линия на бюджетите на министерства и ведомства. Но тук приказваме в действителност за несъществена част от разтворената ножица сред общите доходи и разноски. С оглед на динамичността в приходната част е доста малко евентуално да забележим преизпълнение.
Вече някогашният финансов министър Асен Василев показа, че е оставил хазната на остатък към края на юли 2022 година и не знае защо ще се изхарчат парите до края на годината. Първо, от години бюджетите на България са на остатък съвсем до самия завършек на годината. Това е порочна процедура, която може да назовем обичайната при ръководството на бюджета. А по отношение на разноските до края на годината, те са написани и утвърдени от Народно събрание.
Важно е да се подчертае, че предварителната средносрочна прогноза за интервала 2023-2025 година, която министър Велкова показа, е направена без каквито и да е промени във фискалната политика. Това значи, че може да я назовем мощно консервативна предвид на обстоятелството, че в политическото пространство у нас доминират популисткото говорене и нагонът да се раздуват харчовете още и още. Вече виждаме великодушните обещания от политическите обединения, за повдигане на минималната работна заплата, пенсии и други обществени заплащания.
Прогнозите демонстрират разширение на дупката в бюджета, и то без спомагателни разноски от предстоящ постоянен кабинет. През идната година бюджетният недостиг ще доближи 11,3 милиарда лева, или 6,8% от Брутният вътрешен продукт. Това е безумно огромен недостиг, и то без да сме планували някакъв тежък форсмажор, какъвто беше затварянето на стопанските системи за ограничение на пандемията от COVID-19. Покриването на по-големите разноски по отношение на приходите може да реализира по няколко метода – редуциране на разноски, повдигане на налози, изтегляне на дълг
Инструментите за директна интервенция от страна на централните банки в България не са използвани, тъй като сме в паричен съвет.
Особено в актуалната политическа рецесия у нас съкращаването на разноски е фантазия. Затова дано забележим най-възможните дейности от бъдещото ръководство – повишение на приходите и тегленето на задължения. По линия на приходната част подобряването на събираемостта има стеснен темперамент, а в сегашната икономическа обстановка още по-трудно може да реализираме сериозен резултат. Повишаването на данъчната тежест става все по-вероятен сюжет и това може да се случи още при идващия постоянен кабинет. Това в актуалната спешна обстановка би било спомагателен удар по бизнеса.
Вдигането на налози също носи политически негативи. Именно по тази причина най-честият метод за покриването на бюджетните дефицити е посредством изтегляне на вътрешен и/или външен дълг. По прогнозите на служебния кабинет дългът към Брутният вътрешен продукт ще се качи до близо 40% от Брутният вътрешен продукт през 2025 година Вижда се, че увеличението на дълга е с много по-сериозен ритъм спрямо икономическия напредък. Още през 2023 година дългът ще се качи над 30% от Брутният вътрешен продукт. За идната година ще би трябвало да се набират близо 15,5 милиарда лева нов дълг, който да покрие бюджетния недостиг, както и заплащането на главници и лихви по остарели отговорности.
Със сигурност има благоприятни условия за значително възстановяване на успеваемостта на обществената сфера, както и ограничение на корупционните практики в разпореждането с държавен запас. Подобни безапелационни поръчки видяхме от някогашния министър председател Кирил Петков, само че те останаха единствено на думи.
Въпреки че някои икономисти приказват, че икономическата обстановка у нас въобще не е неприятна, дори в противен случай, истината е много по-различна. Към момента нашата фискална къщурка се разрушава.
Добре е, че служебният финансов министър сигнализира за тези проблеми, и нека бъдещото ръководство подходи отговорно, а не популистки.
Картината е мрачна, само че въпреки всичко може да отчетем и някои положителни неща. Въпреки сериозните провокации българският бизнес съумява да оцелее, въпреки със стопяване на всички буфери и планувани всеобщи понижения в индустриалния потенциал. Това демонстрира, че множеството рецензии, че надали не нямаме резистентен частен бранш, просто не са заслужени. Въпреки това задаващите се проблеми през зимните месеци би трябвало да се осъзнаят и да се изготвят ефикасни ограничения за по-меко прекосяване през рецесията.
Банковата система също стои устойчиво, което е извънредно значимо тъкмо в сходна обстановка – покрай съвършената стихия. Трудовият пазар към този момент също е резистентен, само че след привършване на летния сезон заетостта може да регистрира съществено намаление.
Източник:
Картината през идващите години е още по-притеснителна. От изнесената средносрочна макроикономическа прогноза (2023-2025 г.) от служебния финансов министър Росица Велкова ясно се вижда, че фискалната резистентност на България е под риск.
През идващите години може да чакаме трупане на още по-сериозни бюджетни дефицити, които ще се финансират с дълг. Това ще породи съществени опасности пред бъдещото ръководство на обществените финанси. Не би трябвало да забравяме, че България е дребна, разрастваща се и отворена стопанска система, което я слага измежду доста уязвимите страни, изключително при влошаваща се макроикономическа среда. Още повече, нашата стопанска система действа в изискванията на паричен съвет. Подобна система се подлага на голям риск, в случай че бюджетните дефицити са честа процедура.
Тази година е заложен недостиг от 6 милиарда и 200 млн. лева, който е препоръчан от предходния кабинет и гласуван от Народното събрание. Разходите са разпределени по този начин, че доста мъчно ще могат да се извършат икономии и по-сериозно стопяване на този недостиг. Има варианти за вероятно заделяне на запас по линия на бюджетите на министерства и ведомства. Но тук приказваме в действителност за несъществена част от разтворената ножица сред общите доходи и разноски. С оглед на динамичността в приходната част е доста малко евентуално да забележим преизпълнение.
Вече някогашният финансов министър Асен Василев показа, че е оставил хазната на остатък към края на юли 2022 година и не знае защо ще се изхарчат парите до края на годината. Първо, от години бюджетите на България са на остатък съвсем до самия завършек на годината. Това е порочна процедура, която може да назовем обичайната при ръководството на бюджета. А по отношение на разноските до края на годината, те са написани и утвърдени от Народно събрание.
Важно е да се подчертае, че предварителната средносрочна прогноза за интервала 2023-2025 година, която министър Велкова показа, е направена без каквито и да е промени във фискалната политика. Това значи, че може да я назовем мощно консервативна предвид на обстоятелството, че в политическото пространство у нас доминират популисткото говорене и нагонът да се раздуват харчовете още и още. Вече виждаме великодушните обещания от политическите обединения, за повдигане на минималната работна заплата, пенсии и други обществени заплащания.
Прогнозите демонстрират разширение на дупката в бюджета, и то без спомагателни разноски от предстоящ постоянен кабинет. През идната година бюджетният недостиг ще доближи 11,3 милиарда лева, или 6,8% от Брутният вътрешен продукт. Това е безумно огромен недостиг, и то без да сме планували някакъв тежък форсмажор, какъвто беше затварянето на стопанските системи за ограничение на пандемията от COVID-19. Покриването на по-големите разноски по отношение на приходите може да реализира по няколко метода – редуциране на разноски, повдигане на налози, изтегляне на дълг
Инструментите за директна интервенция от страна на централните банки в България не са използвани, тъй като сме в паричен съвет.
Особено в актуалната политическа рецесия у нас съкращаването на разноски е фантазия. Затова дано забележим най-възможните дейности от бъдещото ръководство – повишение на приходите и тегленето на задължения. По линия на приходната част подобряването на събираемостта има стеснен темперамент, а в сегашната икономическа обстановка още по-трудно може да реализираме сериозен резултат. Повишаването на данъчната тежест става все по-вероятен сюжет и това може да се случи още при идващия постоянен кабинет. Това в актуалната спешна обстановка би било спомагателен удар по бизнеса.
Вдигането на налози също носи политически негативи. Именно по тази причина най-честият метод за покриването на бюджетните дефицити е посредством изтегляне на вътрешен и/или външен дълг. По прогнозите на служебния кабинет дългът към Брутният вътрешен продукт ще се качи до близо 40% от Брутният вътрешен продукт през 2025 година Вижда се, че увеличението на дълга е с много по-сериозен ритъм спрямо икономическия напредък. Още през 2023 година дългът ще се качи над 30% от Брутният вътрешен продукт. За идната година ще би трябвало да се набират близо 15,5 милиарда лева нов дълг, който да покрие бюджетния недостиг, както и заплащането на главници и лихви по остарели отговорности.
Със сигурност има благоприятни условия за значително възстановяване на успеваемостта на обществената сфера, както и ограничение на корупционните практики в разпореждането с държавен запас. Подобни безапелационни поръчки видяхме от някогашния министър председател Кирил Петков, само че те останаха единствено на думи.
Въпреки че някои икономисти приказват, че икономическата обстановка у нас въобще не е неприятна, дори в противен случай, истината е много по-различна. Към момента нашата фискална къщурка се разрушава.
Добре е, че служебният финансов министър сигнализира за тези проблеми, и нека бъдещото ръководство подходи отговорно, а не популистки.
Картината е мрачна, само че въпреки всичко може да отчетем и някои положителни неща. Въпреки сериозните провокации българският бизнес съумява да оцелее, въпреки със стопяване на всички буфери и планувани всеобщи понижения в индустриалния потенциал. Това демонстрира, че множеството рецензии, че надали не нямаме резистентен частен бранш, просто не са заслужени. Въпреки това задаващите се проблеми през зимните месеци би трябвало да се осъзнаят и да се изготвят ефикасни ограничения за по-меко прекосяване през рецесията.
Банковата система също стои устойчиво, което е извънредно значимо тъкмо в сходна обстановка – покрай съвършената стихия. Трудовият пазар към този момент също е резистентен, само че след привършване на летния сезон заетостта може да регистрира съществено намаление.
Българската страна все по-сериозно натрупа задължения, с цел да успее да покрие огромните разходи, които прави. Основната причина за тази отрицателна наклонност е неразумната фискална политика, която си разрешава да разходва повече средства, в сравнение с може да събере като доходи.
Картината през идващите години е още по-притеснителна. От изнесената средносрочна макроикономическа прогноза (2023 - 2025 г.) от служебния финансов министър Росица Велкова ясно се вижда, че фискалната резистентност на България е под риск.
През идващите години може да чакаме трупане на още по-сериозни бюджетни дефицити, които ще се финансират с дълг. Това ще породи съществени опасности пред бъдещото ръководство на обществените финанси. Не би трябвало да забравяме, че България е дребна, разрастваща се и отворена стопанска система, което я слага измежду доста уязвимите страни, изключително при влошаваща се макроикономическа среда. Още повече, нашата стопанска система действа в изискванията на паричен съвет. Подобна система се подлага на голям риск, в случай че бюджетните дефицити са честа процедура.
Тази година е заложен недостиг от 6 милиарда и 200 млн. лева, който е препоръчан от предходния кабинет и гласуван от Народното събрание. Разходите са разпределени по този начин, че доста мъчно ще могат да се извършат икономии и по-сериозно стопяване на този недостиг. Има варианти за вероятно заделяне на запас по линия на бюджетите на министерства и ведомства. Но тук приказваме в действителност за несъществена част от разтворената ножица сред общите доходи и разноски. С оглед на динамичността в приходната част е доста малко евентуално да забележим преизпълнение.
Вече някогашният финансов министър Асен Василев показа, че е оставил хазната на остатък към края на юли 2022 година и не знае защо ще се изхарчат парите до края на годината. Първо, от години бюджетите на България са на остатък съвсем до самия завършек на годината. Това е порочна процедура, която може да назовем обичайната при ръководството на бюджета. А по отношение на разноските до края на годината, те са написани и утвърдени от Народно събрание.
Важно е да се подчертае, че предварителната средносрочна прогноза за интервала 2023-2025 година, която министър Велкова показа, е направена без каквито и да е промени във фискалната политика. Това значи, че може да я назовем мощно консервативна предвид на обстоятелството, че в политическото пространство у нас доминират популисткото говорене и нагонът да се раздуват харчовете още и още. Вече виждаме великодушните обещания от политическите обединения, за повдигане на минималната работна заплата, пенсии и други обществени заплащания.
Прогнозите демонстрират разширение на дупката в бюджета, и то без спомагателни разноски от предстоящ постоянен кабинет. През идната година бюджетният недостиг ще доближи 11,3 милиарда лева, или 6,8% от Брутният вътрешен продукт. Това е безумно огромен недостиг, и то без да сме планували някакъв тежък форсмажор, какъвто беше затварянето на стопанските системи за ограничение на пандемията от COVID-19. Покриването на по-големите разноски по отношение на приходите може да реализира по няколко метода – редуциране на разноски, повдигане на налози, изтегляне на дълг
Инструментите за директна интервенция от страна на централните банки в България не са използвани, тъй като сме в паричен съвет.
Особено в актуалната политическа рецесия у нас съкращаването на разноски е фантазия. Затова дано забележим най-възможните дейности от бъдещото ръководство – повишение на приходите и тегленето на задължения. По линия на приходната част подобряването на събираемостта има стеснен темперамент, а в сегашната икономическа обстановка още по-трудно може да реализираме сериозен резултат. Повишаването на данъчната тежест става все по-вероятен сюжет и това може да се случи още при идващия постоянен кабинет. Това в актуалната спешна обстановка би било спомагателен удар по бизнеса.
Вдигането на налози също носи политически негативи. Именно по тази причина най-честият метод за покриването на бюджетните дефицити е посредством изтегляне на вътрешен и/или външен дълг. По прогнозите на служебния кабинет дългът към Брутният вътрешен продукт ще се качи до близо 40% от Брутният вътрешен продукт през 2025 година Вижда се, че увеличението на дълга е с много по-сериозен ритъм спрямо икономическия напредък. Още през 2023 година дългът ще се качи над 30% от Брутният вътрешен продукт. За идната година ще би трябвало да се набират близо 15,5 милиарда лева нов дълг, който да покрие бюджетния недостиг, както и заплащането на главници и лихви по остарели отговорности.
Със сигурност има благоприятни условия за значително възстановяване на успеваемостта на обществената сфера, както и ограничение на корупционните практики в разпореждането с държавен запас. Подобни безапелационни поръчки видяхме от някогашния министър председател Кирил Петков, само че те останаха единствено на думи.
Въпреки че някои икономисти приказват, че икономическата обстановка у нас въобще не е неприятна, дори в противен случай, истината е много по-различна. Към момента нашата фискална къщурка се разрушава.
Добре е, че служебният финансов министър сигнализира за тези проблеми, и нека бъдещото ръководство подходи отговорно, а не популистки.
Картината е мрачна, само че въпреки всичко може да отчетем и някои положителни неща. Въпреки сериозните провокации българският бизнес съумява да оцелее, въпреки със стопяване на всички буфери и планувани всеобщи понижения в индустриалния потенциал. Това демонстрира, че множеството рецензии, че надали не нямаме резистентен частен бранш, просто не са заслужени. Въпреки това задаващите се проблеми през зимните месеци би трябвало да се осъзнаят и да се изготвят ефикасни ограничения за по-меко прекосяване през рецесията.
Банковата система също стои устойчиво, което е извънредно значимо тъкмо в сходна обстановка – покрай съвършената стихия. Трудовият пазар към този момент също е резистентен, само че след привършване на летния сезон заетостта може да регистрира съществено намаление.
Източник:
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ