Българската държава практически я няма в цели сектори на държавното

Българската страна на практика я няма в цели браншове на държавното ръководство, а единственият въпрос е какъв брой дълго ще продължи разпадът

Тези дни с учудване научихме за решението на държавното управление „ Главчев “ да изплати обезщетение от 2 милиона лв. на български жители, потърпевши от некадърността на частните електроразпределителни сдружения.

Наистина това е скандално. Държавата ще похарчи 2 милиона лв. поради неспособността на частните електроразпределителни сдружения да си свършат работата, от която печелят милиарди.

С нашите пари – налозите, които внасяме в хазната – това държавно управление е решило да си прави пиар, с цел да прикрие личната си несръчност да повлияе върху ЕРП-тата и да отбрани ползите на българските жители.

И дано да не си обясняваме по какъв начин регулаторите – в тази ситуация Комисията за енергийно и водно контролиране – са самостоятелни, тъй като цялата борба на сегашната разпадаща се политическа класа е точно за преодоляване на регулаторите. Колко пъти през последните години на държавен разпад това бе изтъквано като препъни-камък за съставянето на съдружно държавно управление? Овладяване на регулаторите е фикс-идея на целия политически естаблишмънт у нас, изключително на „ смяната “ – които даже не си вършат труда да облекат тази своя надменност в някаква по-приемлива лексика, ей по този начин, за пред света.

И още един въпрос – от кого и от какво са самостоятелни регулаторите? От всичко и от всекиго може да са самостоятелни, само че би трябвало да са директно подвластни от публичния интерес.

Как може да бедстват хиляди хора в цялата страна в продължение на денонощия без ток, а също и без вода и да си приказваме за самостоятелност на регулаторите и по какъв начин държавното управление не може да им подрежда?

Да, не може да им подрежда, само че може да им въздейства и би трябвало да им въздейства – с цел да е ясно, че има работеща страна. Сега е ясно тъкмо противоположното.

И в случай че би трябвало да си приказваме за персоналните измерения на това безхаберие, без да споделям за своите и на фамилията ми неприятности тъкмо в дните на празниците, ще споделя за моя комшия - здрав и трудолюбив българин със семейство и дребен бизнес. Обезсърчен, той ми показа по какъв начин мисли да се върне във Франция, тъй като тук безусловно му унищожават бизнеса. С две къщи за посетители в планината по какъв начин да правиш бизнес без ток? Накупил генератори да избави ситуацията след доста дни на непрекъснато спиране на тока. Как да работи този човек? Кой ще му заплати тези по насила купени генератори за ток?

И от неговите налози кабинетът „ Главчев “ решил да дава компенсации на други потърпевши българи? С обществени средства държавното управление ще си оправя репутацията заради своята некадърност да влияе на корпоративни частни структури?

Не е ли редно тези, които не си свършиха работата, да си платят за това на засегнатите консуматори? И да се извинят дружно с компенсациите. Откъде-накъде ние, т.е. страната с нашите налози, ще плащаме за частната несръчност и лакомия на тези, които лъгаха по какъв начин ще вършат вложения и ще “подобрят качеството на услугата ”? Е, усъвършенстваха я услугата, изпитахме го на гърба си. И на всичко от горната страна ние ще им плащаме компенсациите?

Това е следващото позорно самопризнание за капитулацията на българската страна.

И за жалост не се вижда излаз от този разпад. Призивите за национализация на енергийния бранш са напълно разумна реакция на отчайващата действителност. Не единствено тъй като систематичната липса на вложения от страна на трите ЕРП-та слага съществени въпроси по отношение на бъдещето на енергийната инфраструктура в България. А тъй като структуроопределящата им роля ги прави освен това от стопански субекти. Тези компании са неразделна част от националната сигурност на страната.

Няма за какво да се вършим, че не разбираме нещо изцяло ясно и явно – енергетиката освен е извънредно печеливш бизнес. Тя е гръбнакът на националната сигурност и благосъстоянието на българските семейства и българския бизнес.

И не е по никакъв начин срамно да се упорства за корпоративна отговорност и за обезпечаване на нужните вложения за обезпечаване на на дълготрайна непоклатимост, надеждност и рационализация на енергийната инфраструктура.

Само че апелите за национализация на енергоразпределителните сдружения идват от същата тази провалена политическа класа, която е потвърдила, че се интересува от своя личен интерес, а не от публичния интерес. Затова има всички учредения да се счита, че тези апели са стимулирани не толкоз от предпочитание да се реши публичен проблем, а от недотам тайното желание да се пълнят партийни каси и персонални джобове. Все едно пък не сме го видели и това, и то в продължение на десетилетия.

Колкото и да му се желае на човек да бъде положителен, това е истината и дано да си я кажем.

Българската страна на практика я няма в цели браншове на държавното ръководство.

И по тази причина ще би трябвало да се стартира напълно изначало. Защото тези правила не работят.

Единственият въпрос е – какъв брой още ще продължи разпадът и до каква степен ще стигне.