Кръчмите драстично надуха сметките при лек ръст в цените на храни и напитки, но пак пълни
Кръчмите фрапантно надуха сметките при лек растеж в цените на храни и питиета, само че отново цялостни
Пандемията, последвалата я енергийна рецесия и висока инфлация объркаха визиите на доста хора за цените и тяхното повишаване. Мнозина считат, че една или друга стока или услуга
сега е двойно или даже тройно по-скъпа,
в сравнение с е била в края на 2019 година Но данните на Национален статистически институт демонстрират, че сумарната инфлация от януари 2020 година до декември 2024-а, след като са последните данни, е 33,7%. Естествено, за някои неща тя е по-висока, само че за други – надалеч по-ниска.
Объркани наподобяват и представителите на някои сектори. В досегашните диспути към оставането на преференциалното Данък добавена стойност от 9% за заведенията, което важеше съвсем три цялостни години, ръководителят на Асоциацията на заведенията в България Ричард Алибегов съобщи по национална телевизия, че инфлацията в сектора за тези пет години възлиза на нищожните 10%. Засега преференцията падна, само че при съставянето на бюджета за 2025 година разногласията отново ще избухнат.
“От 2020 година до момента имаме като повишаване в питейните заведения и заведенията за хранене не повече от 10% на фона на всичко друго, което се подвигна от 2019 година до момента ”, сподели Алибегов. И изреди 8-процентния скок на тока от 1 януари, повдигането на минималната работна заплата, водата, хляба и така нататък
Това изреждане е правилно по принцип, като изключим 8-те % повишаване на тока. Просто тъй като заведенията са компании и би следвало да заплащат тока по борсови цени. Те в действителност направиха стремглав скок през 2021 и 2022 година, само че от този момент са доста намалели.
За сметка на това главното изказване – че посдкъпването в заведенията е единствено 10%,
се разминава с обстоятелствата, и то много значително.
Според данните на Национален статистически институт от януари 2020 до декември 2024 година цените в българските заведения са се вдигнали с общо 63%, а в столовете за хранене – със 71%. Тоест вдигнали са цените двойна на останалите. Сравнение с оповестени в обществените мрежи менюта на едни и същи заведения демонстрира, че за 4 години при някои има повишаване и със 100%
Няма друга стока или услуга в България, която да е претърпяла подобен огромен скок на цените за същия интервал.
Ако приемем, че заведенията единствено подготвят храна и сервират алкохол, то храните за същия интервал са поскъпнали с 30%, а алкохолът – с 34%. При това надалеч не всичко – бирата в магазините да вземем за пример е единствено с 19% от горната страна, а виното – с 26%.
Ако приемем, че едно кафе в заведение междинна категория преди локдауните струваше 2,90 лева, в този момент там се предлага за 3,90 лева, което е 34% повишаване. Да, само че съгласно статистиката междинното повишаване на кафето на пазара за тези години е единствено 14%.
Далеч по-нисък от междинния показател демонстрира придвижването на цените на месото и месните артикули – единствено 19,8%. Плодовете и зеленчуците са поскъпнали, несъмнено, само че
и при тях цифрите не са чак толкоз високи,
колкото е междинният показател за заведенията за хранене и питейните заведения (виж инфографиката.)
Единственото перо от разноските, за които Алибегов е ненапълно прав въпреки и с много условности, е минималната работна заплата.
Към 1 януари 2020 година тя беше 610 лв., до момента в който от началото на актуалната година е 1077 лева Това е повишаване със 76%. Но този разход би влиял значително върху себестойността на ресторантската услуга единствено в случай че автоматизирано се одобри, че
всички в сектора
са на минималната заплата, а това надали е по този начин.
Пък и новият размер от 1077 лева е от 1 януари 2025 година, т.е. важи за заплатите, които ще се заплащат от началото на февруари. До 31 декември 2024 година минималната работна заплата беше 933 лева, с други думи, растежът ѝ от началото на пандемията до тогава беше 52%, което въпреки всичко е по-малко от 63%.
Колкото до питейната вода, идваща от публичните водоснабдителни мрежи – в случай че цената ѝ е чак толкоз значима за един ресторант или за един бар, тя се е нараснала с малко над 14% за тези пет цялостни години.
Този стремглав скок в цените на кръчмите,
които не оферират артикули от първа нужда, има единствено едно допустимо пояснение – явно е, че има платежоспособно търсене, което го разрешава.
Точно противоположното на това, за което в сектора упорстват – че преференциалното Данък добавена стойност им оказва помощ да оцелеят. Това важеше единствено по време на локдауните, когато браншът в действителност пострада от честите затваряния и отваряния. Но не и в този момент, когато може да си разреши да надува цените.
Пандемията, последвалата я енергийна рецесия и висока инфлация объркаха визиите на доста хора за цените и тяхното повишаване. Мнозина считат, че една или друга стока или услуга
сега е двойно или даже тройно по-скъпа,
в сравнение с е била в края на 2019 година Но данните на Национален статистически институт демонстрират, че сумарната инфлация от януари 2020 година до декември 2024-а, след като са последните данни, е 33,7%. Естествено, за някои неща тя е по-висока, само че за други – надалеч по-ниска.
Объркани наподобяват и представителите на някои сектори. В досегашните диспути към оставането на преференциалното Данък добавена стойност от 9% за заведенията, което важеше съвсем три цялостни години, ръководителят на Асоциацията на заведенията в България Ричард Алибегов съобщи по национална телевизия, че инфлацията в сектора за тези пет години възлиза на нищожните 10%. Засега преференцията падна, само че при съставянето на бюджета за 2025 година разногласията отново ще избухнат.
“От 2020 година до момента имаме като повишаване в питейните заведения и заведенията за хранене не повече от 10% на фона на всичко друго, което се подвигна от 2019 година до момента ”, сподели Алибегов. И изреди 8-процентния скок на тока от 1 януари, повдигането на минималната работна заплата, водата, хляба и така нататък
Това изреждане е правилно по принцип, като изключим 8-те % повишаване на тока. Просто тъй като заведенията са компании и би следвало да заплащат тока по борсови цени. Те в действителност направиха стремглав скок през 2021 и 2022 година, само че от този момент са доста намалели.
За сметка на това главното изказване – че посдкъпването в заведенията е единствено 10%,
се разминава с обстоятелствата, и то много значително.
Според данните на Национален статистически институт от януари 2020 до декември 2024 година цените в българските заведения са се вдигнали с общо 63%, а в столовете за хранене – със 71%. Тоест вдигнали са цените двойна на останалите. Сравнение с оповестени в обществените мрежи менюта на едни и същи заведения демонстрира, че за 4 години при някои има повишаване и със 100%
Няма друга стока или услуга в България, която да е претърпяла подобен огромен скок на цените за същия интервал.
Ако приемем, че заведенията единствено подготвят храна и сервират алкохол, то храните за същия интервал са поскъпнали с 30%, а алкохолът – с 34%. При това надалеч не всичко – бирата в магазините да вземем за пример е единствено с 19% от горната страна, а виното – с 26%.
Ако приемем, че едно кафе в заведение междинна категория преди локдауните струваше 2,90 лева, в този момент там се предлага за 3,90 лева, което е 34% повишаване. Да, само че съгласно статистиката междинното повишаване на кафето на пазара за тези години е единствено 14%.
Далеч по-нисък от междинния показател демонстрира придвижването на цените на месото и месните артикули – единствено 19,8%. Плодовете и зеленчуците са поскъпнали, несъмнено, само че
и при тях цифрите не са чак толкоз високи,
колкото е междинният показател за заведенията за хранене и питейните заведения (виж инфографиката.)
Единственото перо от разноските, за които Алибегов е ненапълно прав въпреки и с много условности, е минималната работна заплата.
Към 1 януари 2020 година тя беше 610 лв., до момента в който от началото на актуалната година е 1077 лева Това е повишаване със 76%. Но този разход би влиял значително върху себестойността на ресторантската услуга единствено в случай че автоматизирано се одобри, че
всички в сектора
са на минималната заплата, а това надали е по този начин.
Пък и новият размер от 1077 лева е от 1 януари 2025 година, т.е. важи за заплатите, които ще се заплащат от началото на февруари. До 31 декември 2024 година минималната работна заплата беше 933 лева, с други думи, растежът ѝ от началото на пандемията до тогава беше 52%, което въпреки всичко е по-малко от 63%.
Колкото до питейната вода, идваща от публичните водоснабдителни мрежи – в случай че цената ѝ е чак толкоз значима за един ресторант или за един бар, тя се е нараснала с малко над 14% за тези пет цялостни години.
Този стремглав скок в цените на кръчмите,
които не оферират артикули от първа нужда, има единствено едно допустимо пояснение – явно е, че има платежоспособно търсене, което го разрешава.
Точно противоположното на това, за което в сектора упорстват – че преференциалното Данък добавена стойност им оказва помощ да оцелеят. Това важеше единствено по време на локдауните, когато браншът в действителност пострада от честите затваряния и отваряния. Но не и в този момент, когато може да си разреши да надува цените.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ