Истината за ''лошите'' ЕРП-та
Българската страна още веднъж подгони обичания си зложелател - ЕРП-тата. Но от тази офанзива няма да излезе нищо. Единственият действителен резултат ще е следващият явен сигнал към вложителите да бягат надалеч от България, счита Ясен Бояджиев.
Българските управляващи още веднъж нападат електроразпределителните сдружения, така наречен ЕРП-та. Отдавна разпознати от властта като най-удобен отдушник за всевъзможни обществени безредици - тъй като са най-видими за потребителите, въпреки „ приносът ” им в сметките за ток да е най-малък и към този момент да са принудени да работят на загуба. Отдавна нарочени като повсеместен провинен за всевъзможни проблеми - тъй като са „ частни ” и „ непознати ”, а огромна част от популацията продължава да си живее с убеждението (с дейното подпомагане на политиците), че в случай че нещо е „ държавно и българско ”, то може да е и гратис.
Саботьори и нарушители
Този път ЕРП-тата са упрекнати, че заплашват сигурността на цялата енергийна система, т.е. - националната сигурност. Обвинени са също по този начин, че „ саботират ” напъните на страната за стабилизиране на системата, като не си заплащат на държавната НЕК получената от нея сила.
Сигналът даде министърът на стопанската система и енергетиката. Той сподели, че страната няма да „ капитулира пред своеволията на ЕРП-тата ”, заплаши ги като „ нарушители ” с прокурор и им сложи ултиматум да се „ издължат ”. Ултиматумът бе подет на мига от „ без значение ” изпълняващия всяка поръчка на властта регулатор - Държавната комисия за енергийно и водно контролиране (ДКЕВР), която откри процедура за лишаване на лиценза на трите сдружения. Ако се стигне до такава степен, заключи министърът, „ страната може да си вземе назад ” ЕРП-тата.
Кой има да дава и кой да взима?
Каква е истината? На пръв взор нещата наподобяват доста засукани и неразбираеми. Това се дължи на обърканата, непрозрачна и непрестанно изменяща се регулаторна рамка, както и на антипазарната политика на ценообразуване. Резултатът е комплицирана еквилибристика с парични потоци, при която е мъчно да се проумее „ кой пие и кой заплаща ”. В общия случай токът се движи от електроцентралите през НЕК и ЕРП-тата до крайните консуматори. Съответно паричните потоци се връщат назад по тази верига. Не е по този начин обаче при така наречен „ зелен ток ” от възобновимите енергийни източници (ВЕИ), чието изкупуване (и заплащане на производителите) по лиценз е обвързване на ЕРП-тата. Те го предават на НЕК, която го включва в продавания от нея общ енергиен кюп. За да не заплащат два пъти за едно и също нещо, ЕРП-тата би трябвало да получават от НЕК отплата за направените разноски. Но към този момент близо две години не я получават. Нещата се усложняват в допълнение от това, че наредбата за тази отплата бе първо изменена, след това пък новият ѝ вид бе анулиран от Върховния административен съд, а ДКЕВР месеци наред не извършва задължението си и не приема нова разпоредба.
Така ЕРП-тата, сложени в стоманен регулаторен капан да заплащат два пъти - и на ВЕИ, и на НЕК, с цел да не банкрутират скоропостижно, с цел да не останат без оперативни средства, с цел да не спрат да поддържат мрежите си измежду зимата и да оставят клиентите си без ток, са принудени да прихващат част от борчовете на НЕК от своите заплащания към нея.
НЕК дължи на ЕРП-тата доста повече, в сравнение с те на нея
Така че, като оставим настрани регулаторните и юридическите еквилибристики, нещата са доста елементарни и житейски елементарно обясними - НЕК дължи на ЕРП-тата доста повече от сумата, която в този момент чака от тях. При това от доста по-отдавна. А те по-скоро имат не да дават, а да взимат.
Защо се стигна дотук?
Основната причина за тази неразбория е стремежът на ръководещите да си купуват благосклонността на гласоподавателите и политическо успокоение, като вместо да извършат нужните и от дълго време известни им пазарни промени, които да обезпечат бистрота, баланс и по-ниски разноски в енергийната система, те непрестанно подтискат изкуствено цените на електрическата енергия. Напоследък намалиха тези цени на няколко пъти, като за задачата оставиха неотразени в тях (и непокрити с никакви плащания) действителни разноски за произвеждане на електрическа енергия в размер на (според разнообразни оценки) сред 500 и 700 милиона лв. годишно.
Като прибавим към това отговорностите, насъбрани поради грандомански и ненужни (но комфортни за замогване на замесените) енергийни планове (като АЕЦ „ Белене ” например), се образува голяма и необозрима планина от дефицити и задължения, която може да се взриви всеки миг. Ако ДКЕВР беше в действителност толкоз прецизна и самостоятелна, тя трябваше да вземем за пример от дълго време да е лишила лиценза не на ЕРП-тата, а на НЕК, която е на практика банкрутирала, няма пари да обслужва заплащанията си и завлича след себе си всички останали. Виновни за грандиозния батак са точно тази комисия и диктуващият ѝ министър, които в този момент безстрашно раздават ултиматуми и закани.
Последствията
Тяхната цел в този момент е посредством прям шантаж да принудят някого да заплати сметката за този батак, с цел да закърпят ситуацията най-малко до изборите. Те доста добре знаят, че от заканите им нищо няма да излезе. Нито лицензите ще бъдат отнети (номерът към този момент беше изпробван предходната година - естествено, без успех), нито ЕРП-тата ще бъдат ренационализирани.
Упорството в тази посока или - не дай боже, осъществяването на някоя от тези закани би докарало на страната невъобразими правосъдни последици, а на данъкоплатците - грандиозни финансови вреди. Да не приказваме, че няма да реши нито един от проблемите в енергетиката. Единственият действителен резултат от целия напор ще е следващият явен сигнал към вложителите да бягат надалеч от България.
Източник: " Дойче веле "
Българските управляващи още веднъж нападат електроразпределителните сдружения, така наречен ЕРП-та. Отдавна разпознати от властта като най-удобен отдушник за всевъзможни обществени безредици - тъй като са най-видими за потребителите, въпреки „ приносът ” им в сметките за ток да е най-малък и към този момент да са принудени да работят на загуба. Отдавна нарочени като повсеместен провинен за всевъзможни проблеми - тъй като са „ частни ” и „ непознати ”, а огромна част от популацията продължава да си живее с убеждението (с дейното подпомагане на политиците), че в случай че нещо е „ държавно и българско ”, то може да е и гратис.
Саботьори и нарушители
Този път ЕРП-тата са упрекнати, че заплашват сигурността на цялата енергийна система, т.е. - националната сигурност. Обвинени са също по този начин, че „ саботират ” напъните на страната за стабилизиране на системата, като не си заплащат на държавната НЕК получената от нея сила.
Сигналът даде министърът на стопанската система и енергетиката. Той сподели, че страната няма да „ капитулира пред своеволията на ЕРП-тата ”, заплаши ги като „ нарушители ” с прокурор и им сложи ултиматум да се „ издължат ”. Ултиматумът бе подет на мига от „ без значение ” изпълняващия всяка поръчка на властта регулатор - Държавната комисия за енергийно и водно контролиране (ДКЕВР), която откри процедура за лишаване на лиценза на трите сдружения. Ако се стигне до такава степен, заключи министърът, „ страната може да си вземе назад ” ЕРП-тата.
Кой има да дава и кой да взима?
Каква е истината? На пръв взор нещата наподобяват доста засукани и неразбираеми. Това се дължи на обърканата, непрозрачна и непрестанно изменяща се регулаторна рамка, както и на антипазарната политика на ценообразуване. Резултатът е комплицирана еквилибристика с парични потоци, при която е мъчно да се проумее „ кой пие и кой заплаща ”. В общия случай токът се движи от електроцентралите през НЕК и ЕРП-тата до крайните консуматори. Съответно паричните потоци се връщат назад по тази верига. Не е по този начин обаче при така наречен „ зелен ток ” от възобновимите енергийни източници (ВЕИ), чието изкупуване (и заплащане на производителите) по лиценз е обвързване на ЕРП-тата. Те го предават на НЕК, която го включва в продавания от нея общ енергиен кюп. За да не заплащат два пъти за едно и също нещо, ЕРП-тата би трябвало да получават от НЕК отплата за направените разноски. Но към този момент близо две години не я получават. Нещата се усложняват в допълнение от това, че наредбата за тази отплата бе първо изменена, след това пък новият ѝ вид бе анулиран от Върховния административен съд, а ДКЕВР месеци наред не извършва задължението си и не приема нова разпоредба.
Така ЕРП-тата, сложени в стоманен регулаторен капан да заплащат два пъти - и на ВЕИ, и на НЕК, с цел да не банкрутират скоропостижно, с цел да не останат без оперативни средства, с цел да не спрат да поддържат мрежите си измежду зимата и да оставят клиентите си без ток, са принудени да прихващат част от борчовете на НЕК от своите заплащания към нея.
НЕК дължи на ЕРП-тата доста повече, в сравнение с те на нея
Така че, като оставим настрани регулаторните и юридическите еквилибристики, нещата са доста елементарни и житейски елементарно обясними - НЕК дължи на ЕРП-тата доста повече от сумата, която в този момент чака от тях. При това от доста по-отдавна. А те по-скоро имат не да дават, а да взимат.
Защо се стигна дотук?
Основната причина за тази неразбория е стремежът на ръководещите да си купуват благосклонността на гласоподавателите и политическо успокоение, като вместо да извършат нужните и от дълго време известни им пазарни промени, които да обезпечат бистрота, баланс и по-ниски разноски в енергийната система, те непрестанно подтискат изкуствено цените на електрическата енергия. Напоследък намалиха тези цени на няколко пъти, като за задачата оставиха неотразени в тях (и непокрити с никакви плащания) действителни разноски за произвеждане на електрическа енергия в размер на (според разнообразни оценки) сред 500 и 700 милиона лв. годишно.
Като прибавим към това отговорностите, насъбрани поради грандомански и ненужни (но комфортни за замогване на замесените) енергийни планове (като АЕЦ „ Белене ” например), се образува голяма и необозрима планина от дефицити и задължения, която може да се взриви всеки миг. Ако ДКЕВР беше в действителност толкоз прецизна и самостоятелна, тя трябваше да вземем за пример от дълго време да е лишила лиценза не на ЕРП-тата, а на НЕК, която е на практика банкрутирала, няма пари да обслужва заплащанията си и завлича след себе си всички останали. Виновни за грандиозния батак са точно тази комисия и диктуващият ѝ министър, които в този момент безстрашно раздават ултиматуми и закани.
Последствията
Тяхната цел в този момент е посредством прям шантаж да принудят някого да заплати сметката за този батак, с цел да закърпят ситуацията най-малко до изборите. Те доста добре знаят, че от заканите им нищо няма да излезе. Нито лицензите ще бъдат отнети (номерът към този момент беше изпробван предходната година - естествено, без успех), нито ЕРП-тата ще бъдат ренационализирани.
Упорството в тази посока или - не дай боже, осъществяването на някоя от тези закани би докарало на страната невъобразими правосъдни последици, а на данъкоплатците - грандиозни финансови вреди. Да не приказваме, че няма да реши нито един от проблемите в енергетиката. Единственият действителен резултат от целия напор ще е следващият явен сигнал към вложителите да бягат надалеч от България.
Източник: " Дойче веле "
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ